Ледена тишина

45

— Благодаря, че дойде — каза Исрюн.

Лара седеше срещу нея в малко кафене недалече от офисите на телевизията. Исрюн бе избрала маса в ъгъла, която щеше да им позволи да говорят на спокойствие, независимо че за момента двете бяха единствените клиенти. Беше убедила Лара да се срещнат под претекст, че иска да се подготви за интервюто с Мартейн.

— Няма защо, Исрюн — отвърна Лара, която изглеждаше необичайно изнервена.

— Трябва да призная… — започна Исрюн бавно, отпивайки глътка от капучиното си — че има и нещо друго, за което искам да поговоря с теб.

— Да говориш с мен? — учуди се Лара и Исрюн видя страха в очите ѝ.

— Поговорих си със стар твой приятел, с Ной. Той ми разказа интересна история. Въз основа на нея имам теория, която… ами предполагам, че може да съсипе кариерата на министър-председателя — изрече Исрюн, без да си прави труда да олекоти удара от разкритието си.

Лара се вкамени, кафето ѝ стоеше недокоснато пред нея. Тази политическа лисица беше на път да рухне и Исрюн беше готова да нанесе удара, като изобщо не възнамеряваше да покаже милост. Беше сложила картите си на масата и сега чакаше да види реакцията.

— Всички сте излъгали за Снори в онзи момент — каза тя, — че той е бил замесен в онова нападение, всъщност Мартейн е задвижил мелницата за слухове, разчиствайки си пътя, за да стане председател на партията и премиер.

— Не! — викна Лара с треперещ глас и вдигна лице, но не за да срещне очите на Исрюн. — Мартейн няма нищо общо с това. Не можеш да му лепнеш такава мърсотия! Отказвам да позволя жълтата преса да го влачи в калта заради някакви необосновани клюки.

Ръцете ѝ трепереха толкова силно, че трябваше да вдигне чашата към устните си с двете.

— Мартейн няма нищо общо с това? — повтори Исрюн. — Значи е било твоя идея?

Лара трепна. Бръсна огненочервения бретон от очите си.

— Виж… да.

Вече бе казала прекалено много. Исрюн се зачуди дали в момента не прехвърля в ума си вариантите какво да прави: дали сама да поеме вината, или не.

— Да — каза Лара отново след кратка пауза. — Да.

— Значи ти пусна слуха, че Снори е пребил онази жена?

— Да. — Лара бе забила поглед в пода.

— Защо?

— Не беше замислено да се развие по този начин, разбираш ли? В онзи момент Снори беше абсолютно откачил, беше бомба, готова всеки миг да избухне. А баща му щеше да става министър-председател. Рано или късно той щеше да го завлече със себе си. Аз просто ускорих процеса.

— За да осигуриш мястото за Мартейн?

— И да спася партията. Сега сме във фантастично състояние. Мартейн никога не е бил толкова популярен, ще води страната години напред. Досега да сме изчезнали, ако Елерт беше поел кабинета — промърмори Лара.

— Краят оправдава средствата.

— Точно — почти прошепна Лара.

— Ти ли каза на Елерт за слуховете? Лара кимна с лице, пламнало от срам.

— Ами Снори? Той беше убит! — ядоса се Исрюн, повишавайки неволно тон. — Снори беше убит, защото онзи нещастник Емил е бил убеден, че той е пребил жена му.

— Не разбирам как се стигна дотам — простена Лара. — Ние… аз се постарах всичко да затихне, след като постигнахме целта си да накараме Елерт да се оттегли.

— Приятелят ти Ной се обадил на Емил и му разказал историята. Ной повярвал на това, което си му казала, и съвестта започнала да го гризе. Искал Емил да узнае истината. Не всички са силни като теб — изсумтя презрително Исрюн.

— По дяволите…! Значи смъртта на Снори е отговорност на Ной. След като не може да си държи устата затворена…

— Не съм сигурна, че мога да се съглася с теб по този въпрос — сряза я Исрюн. — Защо си взела толкова важно за бъдещето на Мартейн решение вместо него? Защото си му вярвала… или защото между вас двамата е имало нещо повече?

— Това не е твоя работа — притеснено каза Лара.

— И той не е имал представа какво правиш?

— Нямаше никаква представа! — разпалено заяви Лара. — Той е абсолютно чист, почтен човек. Онези от нас, които са близо до него, понякога трябва да взимат трудни решения заради каузата. Така стоят нещата.

— Откъде знаеше, че Снори просто няма да го отрече?

— Той… Виж… Мартейн и Снори бяха добри приятели по онова време. Мартейн го познаваше и самият той ми е казвал, че Снори понякога не идва на себе си по цяла седмица заради алкохол или дрога. В седмицата, когато стана нападението, той беше точно в такова състояние. Помислих си, че това е отлична възможност. Полицията не беше арестувала никого, така че всичко се подреждаше добре, поне за времето, което ни беше необходимо, за да може Елерт да бъде убеден, че е дошъл часът да се оттегли.

Исрюн трудно можеше да повярва, че Мартейн е толкова невинен, колкото Лара се опитваше да го изкара.

— И Снори никога не е чул този слух? — попита тя.

— Разбрах, че са го обсъждали, Снори и Елерт. Мартейн разбрал за разговора им. Но Снори не си спомнял нищо и не бил в състояние да каже къде е бил. Казал, че никога не е нападал никого, но не можел да е сигурен. Баща му не беше готов да поеме риска и веднага се оттегли от политиката. Разбира се, всички се постарахме полицията да не разбере нищо. Така че никой не пострада. Елерт вече остаряваше, а Мартейн беше все така популярен. Ясно беше, че при дадените обстоятелства именно той ще оглави правителството. И точно това стана.

— Никой не пострада? Снори е мъртъв.

— Не съм го убила аз! — викна Лара. После млъкна и каза по-спокойно: — Ще го използваш, нали?

— Можеш да заложиш живота си, че ще го направя — отвърна Исрюн, изправяйки се.

— Ще си подам оставката. Мартейн няма нищо общо с това.

Исрюн остави пари за капучиното си и излезе, без да каже и дума.