Ледена тишина

39

Ари Тор леко се измъкна от леглото, оставяйки Кристин да спи.

Беше почти полунощ, а си спомни, че е оставил телефона си на една полица долу. Въпреки че не очакваше никакви обаждания, не му се искаше да заспи, без той да е до него.

Слезе на долния етаж, като внимателно стъпи на стъпалото, което скърцаше, с надеждата, че не е събудил Кристин. Взе телефона си и с изненада видя три пропуснати повиквания от Исрюн и съобщение, което ясно обявяваше, че трябва веднага да ѝ звънне.

Обади ѝ се, макар че беше късно, вероятно беше важно.

Исрюн се събуди от спокойния си сън от звъна на телефона. Тръсна глава да се разбуди, като се надяваше Ари Тор да не разбере, че е спала.

— Здрасти, благодаря, че връщаш обаждането — каза тя, неспособна да прикрие умората в гласа си.

— Няма защо. Нещо ново?

— Напипахме следа — отвърна тя със задоволство.

— Сериозно? След новините? Заради снимката?

— Би могло да се каже. Някакъв звъннал в нюзрума, за да съобщи, че знае кой е младежът на фотографията.

— Какво? Наистина ли? — възкликна изненадан Ари Тор. — Тогава тийнейджърът от снимката е още жив? Как е името му?

— Не знам, не бях там, друг е приел разговора. Предадоха ми само съобщението. Мъжът, който звъннал, се нарича Торвалдюр. Помислих си, че е най-добре ти да говориш с него. Имаш ли подръка писалка и хартия?

— Само секунда — помоли я той и скоро беше отново с телефон, притиснат до ухото, докато Исрюн му диктуваше номера. — Благодаря ти. Ще му звънна сутринта. Сега вероятно е много късно, нали?

— Май да — отвърна тя, неспособна да прикрие сарказма в гласа си. — Кажи ми после какво е станало, нямаш представа колко съм любопитна.

— Не се тревожи. Сега сме екип. Беше фантастично да покажеш снимката в новините тази вечер. И беше страхотно, че отиде да видиш стария Никулас.

— Което ми напомня… — промърмори тя, поглеждайки към кутията на пода. — Никулас ми даде за малко кутия с документи на Мариус: вестникарски изрезки, влогови книжки, разни такива неща. Има писмо от Гудмундюр, в което предлага те двамата с Гудфина да осиновят момчето, родило се на Мариус и Йорун през 1950 година. Това така и не е станало, но Никулас, изглежда, смята, че показва добронамереността на Гудмундюр по отношение на младата двойка.

— Това е интересно — замисли се Ари Тор. — Трябва да призная, че се чудя за Гудмундюр. Описват го веднъж като добросърдечен, с желание да помага, а после като арогантен и затворен. Трудно ми е да си го представя. Изглежда е бил доста сложен характер. Или аз тълкувам сведенията грешно?

— Тези хора в Хединсфьордюр трябва да са били доста интересна група — каза Исрюн, без да отговаря на въпроса му. — Никулас каза, че Гудфина обичала нещата да стават по нейния начин, била властна по характер, дори ревнива, от типа жени, които получават това, което искат. Мариус май е бил семпла душа, лесно се водел и командвал.

— На Йорун, изглежда, не ѝ е било лесно — каза Ари Тор. — Трябвало е да се откаже от бебето си, а после да се премести на север в това самотно място. След което се залутала в зимния мрак и умряла. Хедин ми каза нещо, споменато от баща му, което би могло да се отнася за Йорун и сина ѝ.

И Ари Тор ѝ предаде смущаващата история, разказана от бащата на Хедин.

— Това е много интересно — възкликна Исрюн, когато той свърши. — Но намирам за трудно да приема, че Йорун може сама да е убила бебето си. Както и да го погледне човек обаче, за нея трябва да е било много тежко да понася гледката на сестра си с дете на ръце. Това несъмнено е засилило депресията ѝ.

— Повече от вероятно.

— Така, явява се въпрос — обяви Исрюн, щастлива да разнищва историята. — Какъв човек е бил този младеж и как се е отразило присъствието му върху тази изолирана група хора?

— Да се надяваме, че ще открием това утре — каза Ари Тор и Исрюн усети възбудата в гласа му.

За миг се зачуди дали и двамата не гледат на историята като на завладяваща игра, загадка с решение, което не засяга нито един от двама им, просто приятно забавление в дълбоката зима. Дали не забравяха, че хората, които обсъждат, бяха реални мъже и жени, изпитвали радости и скърби? Сега, половин век по-късно, освободени от всякаква отговорност, тя и Ари Тор ровеха в живота на тези хора — дори и в техните лични книжа — за да открият дали един от тях не е извършил убийство. Потръпна леко от мисълта.

— Чакам сведения и от местната акушерка — добави Ари Тор. — Може би тя ще хвърли някаква светлина върху положението там.

— Още ли е жива? — изненада се Исрюн. — Акушерката, изродила Хедин?

— Не, нямаме чак такъв късмет. Жената, която понастоящем е акушерка в Сиглюфьордюр, ще прегледа старата документация. Да видим какво би могло да изскочи оттам.

— Сигурен ли си, че е отишла акушерка от Сиглюфьордюр?

— Защо питаш?

— Защо мислиш, че акушерката е дошла от Сиглюфьордюр, а не от Олафсфьордюр?

— Самите те са били от Сиглюфьордюр, затова го смятам за по-вероятно, а пътуването от Олафсфьордюр е много по-дълго. Но имаш право. Утре ще проверя.

— Утре и двамата ще сме заети, имам нужда от малко сън — хвърли тя поглед към часовника. — Утре съм на смяна, отново.

— Поне имаш някакво разнообразие — горчиво отбеляза Ари Тор. — Нямаш два еднакви дни.

— Това е вярно — отвърна тя замислено, питайки се дали младият мъж не се отегчава в градчето си на северното крайбрежие. — Но хората бързо прегарят на тази работа — добави тя, сякаш за да го окуражи. — А и сигурността в журналистическата работа е нулева. Завиждам ти за твоята. Можеш да останеш на работа в силите на реда, докато се пенсионираш — каза тя през смях, очаквайки същата реакция и от него.

Вместо това последва мълчание.

— Както и да е — продължи тя. — Трябва да приключваме. Има още едно убийство, което трябва да отразя утре. На Снори Елертсон.

— Видях го по новините. Случаят не е ли разрешен вече? — попита той. — Не беше ли убит от похитителя на детето, нали по същата причина е отвлякъл и момченцето? Предположих, че е някакъв вид отмъщение, вероятно Снори е бил замесен в нападението срещу съпругата на мъжа.

Исрюн беше съобщила за разрешаването на случая с отвлеченото дете по време на новините и беше споменала теорията, че Емил е търсил отмъщение за смъртта на жена си. Все още нямаше причина убийството на Снори да бъде намесено официално, но Ари Тор явно беше събрал две и две. Помисли внимателно, преди да отговори. Реши да му се довери.

— Така изглежда, но моля те, не споменавай на никого за това. Може ли да го запазим само между нас двамата? Утре сутринта ще представя материал по него. Можеш да си представиш шоковата вълна, ако се окаже, че синът на Елерт Снорасон е пребил млада жена до смърт.

Последва моментно мълчание.

— Представям си какво ще стане, ако се окаже, че не той го е направил — промърмори Ари Тор. — Че в действителност той няма нищо общо с убийството…