Ледена тишина

46

Главната редакторка Мария беше дежурен редактор тази събота.

Исрюн се настани на стол в офиса ѝ.

— Изплюй камъчето — подкани я Мария. — Каква е последната сензация?

— Пълната история на една абдикация — отвърна Исрюн, доволна от себе си.

Историята сама се беше написала и щеше да предизвика голям смут. Ясно беше, че сега няма да има интервю с министър-председателя. От офиса му бяха отменили срещата, без да дават причина. За първи път връзките с медиите не се осъществяваха от Лара и в официалното писмо нямаше и найслаб намек за извинение от страна на правителствения служител.

— Нещо ново? — попита Мария.

— Би могло да се каже — отвърна Исрюн. — Всичко е започнало с нападението върху Билджа, жената на Емил.

— Да, знам за нея, тя почина наскоро, нали, без да се върне в съзнание.

— Точно. И така, когато става нападението преди две години, нападателят явно е отишъл на грешен адрес. Роберт е бил главният заподозрян на полицията, но така и не успели да докажат нищо. След станалото Емил не се възстановил психически. Знаел, че Роберт е виновен, но не направил нищо, поне не и веднага. Приблизително по същото време с нападението са били предприети стъпки за създаване на правителство на националното единство начело с Елерт Снорасон. Обществена тайна било, че синът му Снори е безнадежден алкохолик…

— И вероятно наркоман — добави Мария.

— Както знаеш, Мартейн е бил принцът наследник на партията. Бил заместник-председател и като цяло смятан за изключително компетентна личност. Бил също и стар приятел на Снори, въпреки че напоследък направи всичко възможно да омаловажи приятелството им. Снори споделил с него, че е минал през много труден период на пиянство, вероятно съчетано с употреба на наркотици, и че му се губи цяла седмица. По случайно съвпадение нападението над Билджа е станало в същата тази седмица и тук вече нещата стават интересни…

Исрюн направи пауза и видя, че Мария чака нетърпеливо останалата част от историята. Това означаваше точка в нейна полза.

— На някого му хрумнала умната идея да обвинят Снори за нападението, но не публично, а само като слух вътре в редиците на партията. Историята не се разпространила много, но успяла да стигне до ушите на Елерт. Той говорил със сина си, който признал, че няма спомен какво е правил в онзи ден. Елерт бързо си подал оставката по „лични причини“, Мартейн поел ръководството на партията и станал министър-председател на правителството на националното единство. Останалото е история, както казват. Той е млад мъж, който вече е стигнал далече и несъмнено ще остави неизличим отпечатък в нашата политическа история.

Исрюн спря, за да си поеме дъх.

Мария използва възможността, за да зададе очевидния въпрос.

— И на кого е хрумнала умната идея?

— На премиерската съветничка Лара. По-рано днес ми призна, че идеята била нейна и че именно тя се е погрижила лъжата да стигне до Елерт. Няма да пропусна да го спомена в материала си. Останах с впечатлението, че тя ще подаде оставка. Не бих се изненадала, ако двамата с Мартейн скоро обявят връзката си официално, особено сега, когато тя е решила да жертва кариерата си за мъжа, когото обича. Вероятно той ще ѝ намери някаква приятна синекура по-късно, когато всички забравят историята.

— Жертвала се за Мартейн? — Мария скочи на крака. — Той има ли някакво участие в това?

— Тя категорично отрече, че той има връзка с това — каза Исрюн. — Но аз не съм убедена.

Мария мълчеше замислена.

— Това е невероятно. Мислиш ли, че може да свали правителството?

— Трудно е да се каже — отвърна Исрюн. — Лара се е погрижила лъжата да не стигне до много уши, а Мартейн естествено ще отрича, че е знаел нещо.

— А ти как се добра до всичко това? — Сега Мария кръстосваше стаята.

— От един от членовете на партията, човек, на когото Лара е разказала историята за участието на Снори в нападението. Името му е Ной. Когато Билджа починала в болницата, той вече не можел да си държи устата затворена, обадил се на Емил и му разказал цялата история как Снори е пребил Билджа. Не е знаел, че е лъжа. Емил решил, че е време за отмъщение. Предполагам, че през тези две години омразата се е трупала бавно в него.

— Какъв ужас — възкликна Мария. — Значи той си го е изкарал на Снори, който е нямал нищо общо с нападението?

— Не е лесно да се каже доколко ясно е разсъждавал. Със сигурност е вярвал, че Роберт и Снори, и двамата, стоят зад нападението. Подмамил Снори на място, където никой нямало да ги види, и го убил. Изглежда е взел колата на родителите си и е прегазил невинен човек. Знаем какво направи на Роберт, но няма начин да знаем как би могло да завърши това, ако Емил не беше задържан.

Мария седна на мястото си с въздишка.

— Направо не мога да повярвам. Ако разбирам нещата правилно, убит е един невинен, докато Роберт, човекът, който най-вероятно стои зад жестокия побой, може да се измъкне.

— И вероятно ще се измъкне. Но Емил ще бъде обвинен. Ще лежи с години или ще го затворят в психиатрична болница.

— А Мартейн? Можем ли да го заковем?

— Сигурна съм, че той е бил зад това, а не Лара. Очевидно е, не мислиш ли? — обърна се към нея Исрюн. — Знаеш го какъв е. Представя се за страхотен човек, но е абсолютно безмилостен. Има си причини да стигне толкова далече за толкова кратко време.

— И така, как ще подходим към историята? Имаш ли нещо, което може да го уличи?

Исрюн не отговори директно на въпроса.

— Бих искала да пусна лек намек в материала си за новините — отвърна тя.

Знаеше обаче, че ако го направи, ще тръгне срещу здравия си разум, ще се поддаде на гнева и чувство си за справедливост.

— И какво доказателство имаш, че той стои зад тази конспирация? — попита възбудено Мария. — Ако той има пръст в нея, тогава това не е просто сензация, а най-големият политически скандал за години.

Исрюн се поколеба.

— Нямам директно доказателство… но е толкова очевидно…

— Ти да не си полудяла? — кресна Мария по-скоро от разочарование, отколкото от гняв. — Не излъчваме обвинения срещу министър-председателя само защото на теб ти е хрумнала някаква конспиративна теория, Исрюн, знаеш го. Материалът ти за новините може да е за поквара в партията му и за участие на неговата съветничка в ужасна трагедия. Да оставим зрителите сами да си вадят заключенията — реши тя. — Но и така е страхотна сензация — добави тя, възвръщайки си самообладанието.

Исрюн кимна.

През цялото време знаеше каква ще е реакцията на Мария. Смяташе също, че познава Мартейн достатъчно добре, и беше сигурна, че той ще преживее бурята.