Невидим

13

Уилям Мориарти, бивш агент на ФБР, федерален прокурор, конгресмен от Ню Йорк и федерален съдия във Вашингтон, директор на ФБР от три години, светва, щом зърва Букс. Букс работеше под ръководството на Мориарти при предишната длъжност на Мориарти в Бюрото, а той не беше стигнал до настоящия си пост, като забравя хората, които е познавал.

— Получих доста дивиденти от добрата работа на този човек — обявява той пред началника на екипа си и Кретена, а те двамата се усмихват и кимат в съгласие като добри войници. — Не ми се искаше да го пускам да си отиде. Сега продава книги!

Директорът сяда и прави знак на всички останали да го последват. След това поглежда часовника си.

— Имам разговор с президента в три, така че разполагам само с десетина минути — казва.

Десет минути? За да обсъдим най-ужасния сериен убиец в страната ни?

— Заместник-директор Дикинсън ми разказа подробности — продължава — и трябва да се съглася с него, че ако това е дело на един човек, то по-невероятна история не съм чувал някога.

Кретена кима усърдно. Миг по-късно погледът му среща моя. Този мръсен нещастник. Но обещах на Букс да се въздържам. Освен това целта е Бюрото да се заеме с разследването, без значение кой ще обере лаврите.

И все пак за протокола: майната му.

— И така — заговаря отново директорът и вдига ръка, — не съм толкова наясно е подробностите, колкото Джулиъс, но от онова, което той сподели, има още нещо, за което се съгласявам с него.

Че е подъл интригант и тъпак?

— Твърде импулсивно е да се смята, че това е дело на един човек. Също така, че става въпрос за престъпления. — Мориарти поглежда към Кретена. — Джулиъс е на мнение, че не бива да бързаме да влагаме прекалено много ресурси в този проблем. Джулиъс предлага да предприемем предварително разследване.

Това ли предлага Джулиъс след внимателното преглеждане на доказателствата? Колко благородно от страна на Джулиъс!

— Букс, имаш ли желание да се включиш в екипа на Бюрото?

— Да, господин директор — отговаря Букс.

— Шефе — вдига ръка Кретена. — Предвид оттеглянето от служба на агент Букман, ще се наложи да изгладим някои подробности, свързани със завръщането му…

— Ти можеш да се справиш с това, нали Джулиъс?

— Да, шефе, разбира се.

Директорът посочва към Букс.

— Може да му стане достатъчно забавно, че да успеем да си го върнем завинаги.

Букс прочиства гърло.

— В такъв случай ще ръководя ли екипа, господин директор?

Мориарти посочва с пръст вдясно от себе си.

— Заместник-директор Дикинсън ще го ръководи и ще ми докладва.

— Вие сигурно се шегувате изричам, преди да съм се усетила.

Всички погледи се извръщат към мен. Току-що наруших единственото условие, което ми беше поставил Букс, преди да влезем, но все пак Кретена да ръководи операцията? Да не ме вземат на подбив?

Букс слага длан върху ръката ми.

— Много добре, господин директор, но аз ще имам глас в подбора на екипа, нали?

Мориарти изглежда учуден, сякаш му е трудно да разбере защо е нужно да взема отношение по такъв въпрос.

— Сигурен съм, че с Джулиъс ще се договорите.

— Не се съмнявам, но определено Еми Докъри, един от разследващите анализатори, е тази, която свърза нещата…

Букс спира да говори, защото директорът е престанал да слуша. Кретена се е навел към него и му шепне нещо, а сега и началникът на екипа се приближава към тях. Докато подчинените му бърборят в ухото му, директорът поглежда към мен. Опитвам се да си дам вид на хладнокръвен анализатор, а не на човек, чиято глава всеки момент може да избухне в пламъци.

Накрая директорът махва и на двамата.

— Госпожице Док… Докъри?

— Да, сър — отговарям аз.

— Бихте ли ни извинили, ако обичате?

Да ги извиня? Какво означава това, по дяволите? Поглеждам към Букс.

— Иска да излезеш, за да можем да поговорим за теб — пояснява Букс.

— О! — Скачам на крака и дори не поглеждам отново към масата с важните клечки, тъй като се боя, че от очите ми ще излетят кинжали и ще заковат ушите им.

— Благодаря — изричам, без да съм сигурна защо се спрях точно на тази дума. Затварям вратата, за да могат по-важните от мен хора да решат съдбата ми.