Невидим

66

— Убийственият му поход от миналата есен — започвам. — Осми септември две хиляди и единайсета — първото известно убийство в Атлантик Бийч, Флорида. Девети септември, второ убийство в Лейксайд, Флорида. А какво се намира точно между тях? „Евърбанк Фийлд“, домашният стадион на „Джагуарс“ от Джаксънвил, където „Джагуарс“ са домакини на „Титаните“ от Тенеси същата неделя, единайсети септември.

Поглеждам към Букс, който ми подсказа да наричам футболния отбор на Джаксънвил „Джагс“, за да спечеля доверието на останалата част от предимно мъжкия ни екип. Провеждаме видеоконференция с цялата работна група.

— Кой спечели мача? — пита някой. Винаги се намира по някой шегобиец в групата.

— „Джагс“ с шестнайсет на четиринайсет — отговарям и отново кимам на Букс. — Следващата седмица има още две убийства: шестнайсети септември в Рок Хил, Южна Каролина, и седемнайсети септември в Мънро, Северна Каролина. На следващия ден е отишъл на мача „Каролина“ — „Грийн Бей“ на стадион „Банк ъв Америка“ в Шарлот.

— Всяка седмица различен стадион — обажда се Букс. — Няма пристрастие към конкретен отбор. Не следва „Колтс“ или „Беърс“ из страната. Не сме установили модел при избора му на място. Добри отбори, лоши отбори, равностойна игра или явен превес на единия отбор — не следва определен модел.

— Освен че остава далеч от Средния запад — допълвам. — Тъй като Средният запад е теренът му за периода извън сезона.

— Никога ли не посещава някой от стадионите повторно? — пита някой.

— Не, не и през миналата година. Тазгодишният сезон едва е започнал. През първата седмица на първенството на Националната футболна лига е убил онази двойка в Небраска, а след това мъжа близо до Денвър, което означава, че е ходил на мача „Бронкос“ — „Стилърс“ в Денвър онази събота. А тази седмица — втората седмица за сезона — е убил в Ню Бритън, Кънектикът, и в Провидънс, Роуд Айлънд. Ние решихме, че ще се забърза към дома в Средния запад и единственият му изход е Междущатска магистрала I-95 в посока югозапад през Кънектикът, така че я блокирахме. — Насочвам показалката си по протежението на I-95, като я движа в обратната посока. — Той обаче не си е отивал у дома в събота вечер. Поел е по I-95 на север към Масачузетс. Отишъл е на днешния мач на „Пейтриътс“ от Ню Ингланд във Фоксборо.

Не поглеждам към Букс. След като стигнахме до тези заключения и осъзнахме, че сме успели да определим точното местонахождение на субекта ни снощи, но сме блокирали I-95 в грешната посока, останах безмълвна поне десет минути.

Бяхме го пипнали. Бяхме толкова близо. Бяхме го проследили чак до проклетата магистрала, по която беше поел. Въпреки това ни се измъкна. По тази причина през следващата седмица още двама души ще загинат от мъчителна смърт.

Вероятно усетил отчаянието ми, Букс се включва с ентусиазъм.

— Важното е, че миналата година не е посетил стадионите в Денвър или Ню Ингланд. Това означава, че всеки път набелязва нов стадион — такъв, на който не е бил — всяка седмица, докато ги обиколи всичките.

— Нека да предположим — казвам, — че следващото му пътуване ще бъде до стадион, който не е посетил през миналата година. Да предположим също, че няма да е някой от стадионите в Средния запад, защото това е задният му двор. По този начин отпадат „Чикаго Беърс“, „Индианаполис Колтс“, „Сейнт Луис Рамс“ и „Канзас Сити Чийфс“. Под линия остават четири стадиона, които мислим, че няма да посети, плюс два, на които вече е бил.

— Добре, кои остават тогава? — пита някаква жена.

— В Националната футболна лига има трийсет и два отбора и трийсет и един стадиона, тъй като „Джетс“ и „Джайънтс“ ползват общ — отвръщам. — Така че цифрата е трийсет и един. Миналата година той е посетил седемнайсет стадиона и още два тази година. Това прави деветнайсет. Ако не вземаме предвид четирите отбора от Средния запад, двайсет и три отпадат от списъка. Така ни остават още осем стадиона, приятели. Още осем стадиона.

— А от останалите осем отбора само пет са домакини на мачове тази седмица — включва се Букс. — „Оукланд Райдърс“, „Далас Каубойс“, „Кливланд Браунс“, „Уошингтън Редскинс“ и „Сиатъл Сийхоукс“.

— „Сийхоукс“ играят вечерен мач в понеделник, затова мислим да отпишем Сиатъл. Следващата седмица ще посети някой от останалите четири района — обявявам.

— И какво трябва да направим? — пита един от агентите от екрана. — Да изпратим предупреждение за опасен бял мъж с обикновена външност и без отличителни белези, който може да си е уговорил среща или да се появи неочаквано пред вратата на хората?

Прав е. Това е проблемът. Не разполагаме с хубава снимка на мъжа, а освен това не познаваме добре модела му на поведение. Уговорил си е среща с Къртис Валънтайн в Шампейн, Илинойс, но нямаме представа как е действал при останалите. Какво бихме могли да кажем на хората? Какво предупреждение да им изпратим?

— Ще вдигнем местните правоохранителни органи в готовност за пожари в жилищните райони и те ще ни информират възможно най-бързо, точно както направихме на североизток тази седмица — заявява Букс. — Щом разберем мястото на първото му убийство за седмицата, ще знаем къде се намира и към кой футболен мач се е насочил.

С други думи, ще се наложи да го чакаме да убие отново. Точно толкова потискащо е, колкото звучи. И все пак това е единствената ни следа до момента.

— И след като узнаем това — заговаря един от агентите, — ще сме в състояние да го открием измежду осемдесет хиляди зрители на футболния мач?

— Така е — съгласява се Букс. — Ще трябва да измислим как да се справим с толкова народ. Поне можем да бъдем сигурни, че където и да избира жертвите си, ще прекара три часа на футболния стадион следващата неделя. Ще трябва да решим какво да правим в този промеждутък от време.

Няма да е лесно, но ще трябва да измислим нещо. През този кратък период от време ще знаем, че субектът ни е в кафез. Ще трябва да се постараем да не го изпуснем оттам.