Невидим

44

Двамата с Букс си тръгваме заедно от Хувър Билдинг и ни обгръща лека мъгла. Насочваме се мълчаливо към колата му, още тръпнещи след малкото си приключение. Букс не беше възторжен от идеята за подмолно подслушване на разговор със заместник-директора, но успях да го убедя, че Дикинсън ще ми налети — и се оказах напълно права, след като ме викаше за работна среща след работно време — и че трябва да се борим срещу огъня с огън. (Извинявам се за играта на думи.)

— Какъв долен простак — избухва той, щом се отдалечаваме от Хувър. — Имам предвид, знаех, че този тил не е стока, но… леле.

— Може би трябваше да поискаме повече — отвръщам. — Вероятно щяхме да го получим.

Завиваме към паркинга на Десета северозападна улица, щастливи, че се измъкнахме от усилващия се дъжд. Букс не обича дъжда. Никога не го е обичал. Няма проблеми със снега. Понася и изгарящия пек, и студа, от който зъбите ти тракат. Но не обича да го вали. Мрази подгизнали дрехи, влажна коса и цялата мърльотия. Аз пък обичам да вдишвам мириса на дъжда и да усещам вкуса му по лицето си, аромата на влага след това и усещането от хлъзгавата трева под краката ми. Може би майката природа се опитва да ни подскаже нещо за хармонията.

— Ние сме добрите, нали така? — казва той. — Поискахме това, което заслужаваме на този етап. Нищо повече. И аз като Дикинсън нямам желание да пилея ресурсите на Бюрото. Твоето разследване ще трябва да отстои мястото си, а ако не успее, не можем да принуждаваме Дикинсън да продължава да го подкрепя.

Прав е. И все пак… беше забавно да хвърля ласото, да стегна примката около врата на Дикинсън и да го гледам как се гърчи. Част от мен копнееше да поискам какво ли не от него — нов кабинет, повишение на заплатата, стипендия, — но разчитах на Букс, гласа на разума, да ми помогне да не прекалявам.

Винаги е правил това, припомням си. Винаги е заглаждал острите ти ръбове. Той беше котвата във водата, докато ти се мяташе нагоре-надолу по вълните.

— Това може да е последният ти шанс — обръща се Букс към мен. — Да се надяваме, че ще проработи.

Стигаме до колата му, нова „Хонда седан“, и караме до национално летище „Рейгън“, за да се качим на обратния си полет до Чикаго.