Невидим

52

Деветнайсет чифта очи — на дванайсет агенти и седем анализатори — са вперени в мен, а аз довършвам представянето на случая, обясненията по картата със сините и червените звездички, откритията ми за модела, който следва субектът ни — две убийства седмично, всяка седмица приблизително от Деня на труда до Нова година и със забавено темпо през пролетта и летните месеци.

— Въпроси? — питам. — Коментари?

Оглеждам стаята. Познавам само няколко от тези агенти, част от тях от Хувър Билдинг, а други от офиса в Чикаго. Дори Букс не ги познава всичките, а е бил агент повече от десет години.

Букс води разследването и е разделил агентите на две групи, всяка със свой ръководител, който ще докладва на Букс ежедневно. Единият екип е за нови инциденти — отряд за бързо реагиране за новите пожари, които разкриваме, на базата на теорията, че колкото по-бързо стигнем до местопрестъплението, толкова по-ефективно ще бъде разследването ни (освен това, колкото и фантастично да звучи, бихме могли да реагираме толкова светкавично, че да заловим субекта, преди да е напуснал града). Другият екип ще се заеме със старите пожари и списъка с извършените вече убийства и ще провежда разпити, разследвания, ще се опита да издири заподозрени и модел на поведение.

Освен това имаме и два екипа, посветени на най-скорошните пожари, където труповете, така да се каже, още са топли, а доказателствата са най-пресни. Екип Небраска — Колорадо ще се заеме с двойното убийство на Лутър Фигли и Тами Дъфи в Гранд Айлънд, Небраска, от миналата седмица и с убийството на Чарлс Дейли в Лейкуд, Колорадо, преди два дни.

Екип Илинойс ще разследва убийствата на Къртис Валънтайн в Шампейн и на Джоел Суонсън в Лайл. В този екип е включен първоначалният ни отряд от четирима — Букс, Дени, Софи и аз — както и други хора.

В дъното на стаята някой вдига ръка, мъж с пясъчноруса коса и графитеносив костюм. Макар да извръщам към него само очите си, мръщя се от болка. Или в главата ми има цяла банда гномчета, които работят с канго, или страдам от най-ужасното главоболие, което съм изпитвала. Изтощена съм след съня на пресекулки през нощта, кошмарите, от които не мога да си поема дъх, и непрестанното гадене.

— Значи, предполагаме, че живее в Средния запад и пътува през есента.

— Точно така.

— Коя професия позволява да си останете у дома през пролетта и лятото, но изисква буквално ежеседмично пътуване до различни места през есента?

Свивам рамене.

— Не съм сигурна, че пътува по работа. Всъщност ми се струва, че не е така.

— Защо не? — предизвиква ме агентът. — Това е най-логичното предположение. Той е шофьор на камион, търговски пътник или нещо от сорта. Има сериозно основание да обикаля страната. Защо това да не е най-логичната хипотеза? Аз бих заложил на това. Ако ме разпитват от полицията, бих могъл да покажа, че съм имал основателна причина да бъда на тези места.

— Той не би постъпил така — казвам.

— О, така ли? Не би постъпил така. И по каква причина? — Агентът стисва устни, като че ли се опитва да прикрие усмивката си, и се оглежда наоколо. Типичното за част от специалните агенти перчене: вижте я тази нищожна анализаторка, която се опитва да се прави на специален агент. Давай, госпожичке, покажи ни колко си умна!

— Обърнете внимание колко е прецизен субектът ни — отвръщам. — Погледнете медицинските заключения на Лия Джейнъс. Забележете хирургическата точност, с която е извършвал изтезанията си, за да запази скрито, че всъщност става въпрос за убийства. Този човек не би допуснал да бъде обвързан с документи, по които да бъде проследено движението му седмица след седмица само с просто поглеждане на работните му поръчки или доклади от диспечерите.

Клатя глава и започвам да крача, докато продължавам да говоря.

— От информацията за последната година ни е известно — от модела на убийствата от Деня на труда две хиляди и единайсета до края на годината, — че всяка седмица е пътувал до определено място, убивал е двама души, а след това се е връщал в дома си някъде в Средния запад, преди да се отправи на поредното си пътуване следващата седмица. Определено е пътувал с кола. Това е логично предвид факта, че не би искал да остави следа, като си купи самолетен билет. Би могъл да вземе влак, но така е по-бавно, не толкова удобно и отново оставя следи. Освен това съм готова да се обзаложа, че кара собствената си кола, а не взета под наем — отново, с цел да не оставя следи. До момента мога да обобщя, че плаща за всичко по време на пътуванията си в брой — бензин, храна, дори квартира. Някой, който така старателно съумява да измъчва хората, без да си личи, че е изтезание — успява да напълни дробовете им с газ от изгорели гуми например, причинява немислима болка по начин, който да имитира травми, получени при ножар, — това не е човек, който лекомислено да позволи работата му да го издаде. Не — изричам с въздишка. — Дори да открием субекта, обзалагам се, че няма да сме в състояние да докажем присъствието му в някое от местата на убийствата по същото време или дори, че изобщо е напускал града.

Агентът със самодоволната усмивка вече не е така самодоволен, но не е и склонен да се предаде.

— Твърдите, че дори не е нужно да разгледаме тази вероятност?

— Не. Направете го, разбира се. Просто ви казвам какво мисля аз.

— Нека все пак да започнем с идеята на Еми — намесва се Букс. — Че субектът ни прави всичко възможно да избегне оставянето на следи на хартия. Не използва кредитни карти, коли под наем и така нататък. Това все пак не означава, че не оставя никакви следи, нали? — Букс сочи из стаята. — За убийствата от миналата есен — продължава той — през всяка от седмиците, във всеки район, който е посетил и е извършил две убийства, проверете околните хотели за хора, плащали в брой през съответния период. Вероятно все пак са им искали документ за самоличност, нали така? Проверете издадените билети за паркиране за всички коли с регистрационен номер от друг щат в този промеждутък от време. Освен това вероятно е имал нужда и от голяма сума пари в брой, нали така? Значи е логично всяка седмица, преди да напусне града, да е теглил сериозна сума от банков клон или банкомат. Да направим проверка за всяка седмица през миналата есен — теглене по средата на седмицата на доста пари, може би над хиляда долара.

Обзема ме ентусиазъм. Добре. Това е хубаво. Толкова много талантливи и умни хора ще обединят усилията си — със сигурност ще измислим нещо.

Най-накрая. Вече няма да прекарваме времето си в търсене из миналото. Вече гледаме напред, опитваме се да решим случая.

— Надяваме се скоро да разполагаме с профил — допълва Букс. — Всяка вечер дотогава ръководителите на екипи ще провеждаме видео конференция в шест часа централно време. — Той сключва ръце. — Да заловим злодея.