Невидим

47

— Искам да съм сигурна, че това, което ви казвам, се записва — обявява доктор Джейнъс. — Ако бях получила тези трупове при нормални обстоятелства, без да разговарям за тях първо с вас, вероятно щях да достигна до същото заключение като местните съдебни лекари — че става въпрос за случайна смърт.

Тя отваря първата папка и прелиства куп снимки и формуляри.

— Имаме Къртис Валънтайн от Шампейн, Илинойс, мъж на трийсет и девет. И Джоел Суонсън от Лайл, Илинойс, жена на двайсет и три. — Доктор Джейнъс продължава със сух и дрезгав глас, сякаш чете нещо, което е чела вече хиляди пъти. — При всеки от починалите има ясно изразени натрупвания от сажди по лигавиците и повърхността на езика. Меките тъкани и кръвта в органите са с черешов цвят, което обикновено е признак за нива на карбоксихемоглобин над трийсет процента, а това от своя страна показва вдишване на токсични количества въглероден окис и цианид. Както ви е известно, всички тези доказателства подкрепят тезата, че починалите са били живи по времето на пожара и са вдишали дим и други отровни химикали — а това съответства на заключението, до което са достигнали патолозите в окръзите Шампейн и Дю Паж.

Всички кимаме в знак на съгласие.

Тя млъква и ни оглежда един по един, като задържа погледа си мъничко по-дълго, от което по принцип се чувстваш неловко. Ала е доста трудно да ни накара човек да изпитаме неудобство след седмицата, която сме прекарали. Изглежда ни преценяваше.

— И все пак вие ме предупредихте да търся по-дълбоко — продължава тя. — Ето защо направих неща извън обичайната практика на патолозите. Например извърших по-подробни изследвания на саждите в устите, гърлата и белите им дробове. Анализирах наличните токсични газове. Обикновено това са въглероден окис и водороден цианид, разбира се. Те най-често са главните виновници и е трудно да се разграничат увреждания, нанесени от други газове, от онези, получени от директните причинители. Това предположение е логично. Но щом потърсих по-дълбоко, познайте какво открих?

— Какво? — питам аз като нетърпелив студент, тръпнеща да чуя кървавите подробности, които да потвърдят първоначалната ми хипотеза, но същевременно не ги искам заради факта, че сестра ми е една от жертвите. Нямам представа коя от тези емоции предизвиква бръмченето в главата ми и треперенето на крайниците ми.

— Химическите остатъци в белите дробове и гърлата им не са това, което бих предположила предвид факта, че са лежали в леглата си, заобиколени от текстил, полиуретан, мокет и книги. Онова, което открих, беше необичайно високо наличие на серен диоксид — казва тя. — Много по-високо от очакваното при обикновен домашен пожар. Прилича на… ами… — Тя се засмива някак извинително.

— На какво? — питам.

Тя поклаща глава.

— Сякаш са вдишали дим от изгорели гуми.

— Изгорели гуми? — повтарям.

— Точно така. — Тя ми се усмихва мрачно. — А не видях нищо в докладите или в останалата информация, което да подсказва за наличие на изгоряла гума на местопрестъпленията.

— Не, разбира се, че няма — обажда се Дени Сасър.

— И това не е всичко — продължава Джейнъс. — Няма следи от изгаряния по вътрешната повърхност на трахеята и белите дробове. Димът, който са вдишали, не е бил горещ. — Тя почуква по масата с лакиран нокът. — Ако бяха вдишали дим от пожара, той щеше да изгори трахеята и белите им дробове.

— Е, какво искаш да кажеш? — пита Букс.

Доктор Джейнъс свива рамене.

— Извън протокола, бих предположила, че някой е създал този дим и ги е принудил да го вдишат, за да изглежда, че са били живи по време на пожара — за да може заключението на патолога да гласи, че смъртта е причинена от вдишване на дим. Въпреки това тези хора не са вдишали дим от пожара в дома си. Димът има друг произход. По времето, когато къщите им са горели, те вече са били мъртви.

Сякаш всички в стаята изпускат едновременно дъха, който са сдържали досега. Комбинацията от наличие на дим и липса на горещина елиминират възможността Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън да са вдишали дим от пожар. Това от своя страна опровергава твърденията на патолозите от Шампейн и Дю Паж.

Чак сега забелязвам, че пръстите ми барабанят по плота на масата — не бавно или разсеяно движение, а причинено от спазми и треперене. Дръж се, предупреждавам се сама. Трябва да чуеш това. Не мисли за нея. Тук не опира до Марта. Става въпрос за залавянето на убиец.

— Предполагам, че това не е всичко, което имаш да ни казваш — казва Букс.

Лия Джейнъс се засмива нервно.

— Не, не е всичко — потвърждава тя. — Ако беше, снощи нямаше да сънувам кошмари, свързани с работата ми, за пръв път от двайсет години.