Невидим

27

Скромният ни екип се настанява в бистрото, разположено в „Чикаго Мариот“, където сме отседнали, и носещо името „Рукс Корнър“ и Букс особено се вълнува от факта, че предлагат наливна бира от микропивоварна. Букс винаги е обичал да обикаля местните забележителности при пътуванията си, а като агент от ФБР това му се удаваше често.

Заведението е слабо осветено, с тъмна дъбова мебелировка, меки жълти възглавници по седалките и дървен под. Покрай стените има диванчета, а масите пред тях са сгушени съвсем близо до дългия бар. На екраните по стените се излъчва футболен мач. Букс поръчва „Домейн Дю Паж“, каквото и да е това (предполагам, че бира; Дю Паж ми звучи познато, това е окръгът, в който е убита Джоел Суонсън), Дени поръчва безалкохолна напитка, а Софи — мохито с горски плодове.

Всички се радват на храната. Букс яде хамбургер, а Дени — клуб сандвич. Аз си поръчвам френска лучена супа, а Софи избира салата с круша и пекан. Дали хубавите млади жени са генетично програмирани да си поръчват питиета с плодов аромат и хрупкави заешки салати с нискомаслен дресинг винегрет? Не можеше ли Софи да разчупи стереотипа и да удари една „Гинес“, докато поглъща начос, а сосът със сирене да капе по брадичката ѝ?

Забелязвам, че гореспоменатата Софи е седнала до Букс и е придърпала стола си по-близо до него. Попива всяка дума от военната история, която той разказва. Специалните агенти разполагат с доста интригуващ набор от служебни подвизи — чудати свидетели, глупави недоразумения, харизматични престъпници, които са заловили. Чувала съм повечето разкази. Любимият ми е от преди дванайсет години, когато Букс съдействал на щатски шерифи за залавянето на беглец. Влетял през предната врата на къща в Мериленд, спънал се в закачалка за дрехи и изпаднал в безсъзнание, след като закачалката се сгромолясала върху главата му. Наложило се останалите агенти да стъпват върху него, за да влязат. По-късно му казали: „Поне добре беше блокирал изхода“.

Софи го пита:

— Преследвал ли си някога сериен убиец?

— О — изрича той и издиша шумно. — Работил съм по няколко разследвания, да. — Работеше точно по едно такова, когато развалих годежа ни. Той залови убиеца и напусна ФБР. Реджиналд Трагър, който беше изнасилил и убил няколко млади жени в Портланд, а после бе довършил зверството, като беше отрязал главите им.

— Фреди Мачетето — уточнявам, защото знам, че Букс няма да го направи.

Дени Сасър докосва брадичката си.

— Ти си работил по случая с Фреди Мачетето?

— Не е толкова впечатляващо, колкото звучи, повярвай ми.

Колкото и да обичаше да разказва истории, Букс обикновено избираше онези, които го представяха в нелепи ситуации. Не обичаше да изтъква постиженията си. Това беше едно от първите неща, които забелязах у него, когато се запознахме преди четири години. Беше разгадал модела на действие на банда банкови обирджии от Вирджиния до такава степен, че хората му ги чакаха, когато нападнаха федералната банка в Арлингтън. Всички анализатори в екипа бяха наясно, че успехът се дължи на умствените качества на Букс, но той подели славата, дори мина през офиса и остави благодарствена картичка на всеки от разследващите анализатори, в които отбелязваше личния им принос. Подобна оценка на анализаторите е хубаво нещо. Повечето специални агенти забравят за нас, щом решат загадките си.

Реджиналд Трагър, наречен от пресата в Портланд Фреди Мачетето, беше безработен бояджия, който загубил жилището си и очевидно превъртял. Тръгнал на поход, който включваше пет или шест жертви — не си спомням точния им брой. След това се оказа, че преди време е страдал от душевно заболяване и е бил осъждан за опит за изнасилване.

— Той сам ли си измисли това име? — пита Софи. — Оставяше бележки или нещо подобно? Търсеше ли известност? — Не можех да преценя дали флиртува с Букс, или това е професионално любопитство и тя се опитва да натрупа колкото може повече знания. Въпросът е следният: защо ме е грижа?

Букс клати глава.

— Реджи Трагър не беше в състояние да оставя бележки или да търси слава. Той беше душевноболен, класически случай на садистичен сексуален психопат. Пребиваше жените, обезглавяваше ги и извършваше сексуален акт с тях.

Софи подскача.

— В този ред?

— О, да. Извършвал е сексуален акт с обезглавени трупове. Да, този тип беше истинско чудовище.

— Какъв точно секс… Няма значение — казва Софи. — Не ми трябва да знам.

— Не, определено не ти трябва да знаеш.

Аз обаче знам. Вероятно съм единственият човек извън екипа, заловил чудовището, който знае. Подробностите така и не бяха обявени публично, а процесът на Реджи Трагър още не се е състоял, така че в момента това е класифицирана информация.

Сексуалният акт беше вагинално изнасилване. Само че той не беше използвал пениса си. Беше използвал мачете. Острието прониквало право през матката и дебелото черво и излизало през задните им части. Единствената нищожна утеха е, че вече били мъртви, обезглавени.

Букс отпива с наслада от бирата си с карамелен цвят. Вероятно не може да се сдържи да не се радва на вниманието. Не го виня. Ако ще напускаш Бюрото, това е подходящ последен случай.

Отпивам от водата си, тъй като не съм в разположение на духа за алкохол, и оставям Букс да се полюбува на славата си за малко. Въпреки че явно не се вълнува много от това, защото забелязвам, че ме поглежда, щом се обръщам към него.

— Еми иска да говорим за нашия случай — обявява той. — Е, откъде да започнем?

— От твоята характеристика — казвам. — Искам да чуя твоя профил на нашия субект.