Невидим

89

Идват да ме отведат! Идват да ме отведат!

О, това е чудесно, това е просто чудесно, чудесно, чудесно. Вие сте някъде там отвън, нали така, дами и господа от ФБР? Кое беше? Наистина много искам да знам. Наистина. Кое беше? Как така разбрахте, че ще отида на онзи футболен мач?

О, по дяволите, мамка му, мамка му! Как… какво по… ааах! Аааах!

Мислите си, че ще заловите заподозрения си жив? Така ли си мислите, вие тъпанари, мамка му, мамка му, мамка му! Ще ме заключите и ще ме изучавате като плъх в клетка, ще ме вържете и ще анализирате мозъчните ми вълни, за да можете да спрете следващия като мен? О, бива си го това, точно то е най-ценното, да си мислите, че можете да спрете някого като мен. Не можете! Не го ли разбирате? Не осъзнавате ли? Не можете да предотвратите появата на следващия аз, защото това сте вие! Аз съм във всеки от вас! Единствената разлика е, че не се крия зад маска, не карам SUV и не отпивам от напитката си от „Старбъкс“ на футболния мач на детето си. Вие сте точно като мен и дори не го знаете!

Чувате ли ме? Чувате ли ме, по дяволите?

Защо да ви се оставя да ме заловите? А? Защо ми е да го правя? Защо да ви позволявам да узнаете нещо за мен? Не го заслужавате. Аз се опитвах да ви помогна, аз… по дяволите! По дяволите! Опитвах се да ви накарам да разберете, но защо трябва да ме е грижа за някого от вас, след като не ме разбирате, по дяволите? Защо трябва да ме е грижа, за каквото и да е вече? Не сте го заслужили с нищо. Вие и жалките овчици, дето ви следват, не сте направили нищо в живота, с което да заслужите онова, на което мога да ви науча, на което се опитах да ви науча.

Затова продължавайте да водите жалкото си овче съществуване, правете това, което ви казват другите, и не спирайте да си повтаряте, че животът ви е нормален, хубав и щастлив, без значение кой дърпа конците и без значение какво всъщност се случва по света или какво представляват в действителност хората, които се крият зад усмихнатите си маски, фризирани коси и… Както и да е, знаете ли какво? Приключих с това. Така е… Но няма да се оставя да ви падна в ръцете. Бихте могли да научите толкова много от мен, но вече е твърде късно. Защо трябва да ме е грижа за вас, след като вас не ви е грижа за мен? За мен! Защо аз да съм без значение?

Мислите си, че ще спрете хората като мен? Никога няма да успеете. Чувате ли ме, момчета и момичета от ФБР? Никога, никога няма да спрете хората като мен!

(Бележка на редактора: четиринайсетсекундна пауза.)

О, не мога… не вярвам на това. Не мога да повярвам! Твърде лошо за вас, няма да си отида тихомълком, не мога, не виждате ли, че аз просто… просто не мога…

(Бележка на редактора: осемнайсетсекундна пауза.)

Не е редно да става така. Не бива да е така. Не е правилно. Не в честно. Не съм онова, за което ме мислите. Но вие никога няма да схванете. Никога няма да се опитате да проумеете. Приключих с опитите да ви накарам да разберете. Приключих.

Изпитвам такава умора. Такава умора. Наистина нямам желание да извърша това, което се налага сега. Наистина, наистина, наистина не искам да го правя, кълна се, че не искам, моля ви, повярвайте, че не искам.

Въпреки това нямам избор. Тя знае твърде много.

(Край)