Невидим

87

Това е само предчувствие, една от стотиците теории и следи, по които тръгваме, но нещо в предположението на Дени — че субектът ни живее в Пенсилвания — някак ми звучи логично. А фактът, че само три превозни средства са пътували от Пенсилвания за този мач определено улеснява разследването.

Въпреки това не бележим добро начало. На двете със Софи ни отнема не повече от двайсет минути да изключим първите две имена от списъка, с който разполагаме. Дейвид Епс от Бийвър Фолс е начален учител, женен, с три деца и има брат, който живее в Детройт, и това обяснява идването му за мача на „Лайънс“. Марлон Къмърфорд от Ери, Пенсилвания, е шейсет и три годишен пенсионер, работил в сферата на обществения транспорт и кръстосаната проверка с отдела за продажба на билети на „Лайънс“ показва, че той притежава билет за целия сезон и посещава всички домакински мачове на „Лайънс“.

Уинстън Греъм е номер три. И двете със Софи се заемаме с него, изпълнени с копнеж за някакъв резултат, тъй като това е последният ни шанс.

— Ерген, никога не се е женил — казвам аз, докато преглеждам базата данни. — Няма криминално досие. Не са му вземани пръстови отпечатъци.

— Родители: Ричард и Даяна, починали, последният преди девет години — допълва Софи. — Няма други роднини. Единствено дете. Израснал в Риджуей, Пенсилвания. Вместо адрес е посочен пощенски код, така че живее в селски район.

Двамата с Букс се споглеждаме.

— Ако трябваше да пиша биография на субекта ни — казвам, — той би бил самотник, който живее на отдалечено място и разполага с много свободно време.

Букс кимва замислено. Вдига мобилния си телефон и казва:

— Свържете ме с агента на смяна от оперативната група в Питсбърг. — След дълга пауза Букс очевидно се е свързал и се представя на агента. — Нужна ми е съдебна заповед — казва той. — Има ли дежурен помощник федерален прокурор, с когото мога да говоря? Чудесно. Свържете ме.

Следва нова пауза, докато Букс чака федералния прокурор от вечерната смяна в Питсбърг, който ще трябва да издейства от федералните магистрати спешна съдебна заповед в този час на нощта.

— Името е Уинстън Греъм — казва забързано Букс, като диктува второто име буква по буква, а след това дава номера на социалната осигуровка, номера на шофьорската книжка и домашния адрес. — Телефонни разпечатки, банкови сметки, кредитни карти и съдебна заповед за обиск. В момента изготвям писмена клетвена декларация. Какво? Защо — защо не? — Букс започва да крачи. — Да, така е. Да, така е. Чуйте… чуйте ме. Хич не ме е грижа, че някой си магистрат бил заспал. Преследваме човека, заложил експлозивите във „Форд Фийлд“ днес. Да, същия. На всичкото отгоре не е само това, той е също и подпалвач и сериен убиец, който броди из страната. Това… добре, но ме чуйте, нямаме време да действаме малко по малко. Защото нямаме! Просто… осигурете ми каквото можете, колкото можете по-бързо. Мислите ли, че ще се справите?

Букс затваря телефона.

— Адвокати — изпъшква. — Мислят, че не разполагаме с достатъчно основание за съдебна заповед.

— Може и да са прави — обажда се Дени. — Предполагаме, че нашият човек живее в Пенсилвания, а Греъм живее в Пенсилвания, както още тринайсет милиона души. Мислим, че нашият човек е присъствал на мача днес, също като Греъм и още шейсет хиляди души. Освен това живее сам. Вероятно това не е достатъчно за някой съдия.

— Може това да е — Софи завърта лаптопа си към нас. Там са данните на Уинстън Греъм от транспортното ведомство в Пенсилвания. — Подновил е шофьорската си книжка преди осем месеца и е сменил снимката си — казва тя. — Този човек изглежда ли ви познат?

Снимката не е с особено добро качество и заради това още по-силно напомня зърнестото изображение на субекта, с което се сдобихме от таверната „При Бени“ в Ърбана, Илинойс, мястото на срещата му с Къртис Валънтайн. За разлика от онова изображение, където се вижда съвсем малко от овала на лицето му и само дългият прав нос, а той е извърнал поглед надолу и лице встрани от камерата, снимката от подновената му шофьорска книжка е съвсем фронтална. Присвил е очите си, които са кръгли и с отпуснати тежки клепачи, приличат на очите на човек, който носи очила, но са му казали да ги свали (и не е особено радостен от това). За разлика от записа в бара, където би могъл да мине за абсолютно плешив, тук Уинстън Греъм има подобие на тънка кестенява коса зад ушите, но иначе е плешив. Гънките в долната част на лицето му прикрива брадичката, следствие от възрастта и теглото. Изглежда малко по-възрастен от своите четирийсет години, но за мен няма съмнение.

— Той е — казвам и усещам прилива на адреналин, усещане, което преди няколко часа би било необяснимо.

— Мамка му, това е той — съгласява се Букс. — Това е субектът ни.

— Кога тръгваме? — питам.

— Всички обратно в хотела да си съберете нещата — нарежда Букс. — Тръгваме колкото можем по-бързо.