Невидим

48

Очакваме с нетърпение следващата част от откритията на доктор Олимпия Джейнъс. Но бъдете наясно, вече сме отбелязали голяма победа. Заключенията на местните патолози са захвърлени през прозореца.

Защо тогава нямам празнично настроение? Защото в духа „внимавай какво си пожелаваш“ доктор Джейнъс ще ни разясни някои доста конкретни подробности за начина, по който са умрели Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън, а следователно и за начина, по който е умряла сестра ми.

Всички членове на екипа ни, всеки посвоему — сведен поглед, свити рамене, потрепващи крака, — реагират по един и същи начин, въпреки че не са лично обвързани като мен. Вече сме наясно за невероятните му способности. Сега ще узнаем степента на неговата извратеност.

Джейнъс ни показва лъскави снимки, които, както ни обяснява, са близки кадри на горната част на бедрата на Къртис Валънтайн и на зоната непосредствено около лактите и коленете на Джоел Суонсън.

— Вижте разцепването на тъканта тук — казва тя. — Подобно разцепване е нормално при такава смърт. Топлината от огъня предизвиква разкъсване на кожата, докато пламъците карат горния слой да се обели. След това по-плътният слой на дермата започва да се дехидратира, свива и отлепя. Това отлепяне изглежда успоредно на мускулните влакна, забелязвате ли?

Предполагам. Трудно е за човек като мен да разбере подобни снимки. Въпреки това изглежда, че кожата е отделена вертикално и под нея се показва мускулът, подобно на кочан царевица под обелката.

— Тук е ключът — продължава Джейнъс. — Разцепването на кожата вследствие на пожар би било успоредно на мускулните влакна. Когато нацепването се дължи на лацерация — от нож или друг вид порезна рана — лацерацията би била напречна на мускулните влакна. Ето го ключа в аутопсията, който би разкрил извършено престъпление — съпоставяне на посоката на лацерацията спрямо мускулните влакна. Разбирате ли?

— Да — казва Букс. — Значи, тук нацепването е успоредно на мускула. Изглежда, сякаш се е появило по естествен начин по време на пожара.

— Точно така. При по-внимателно оглеждане разрезите са доста прецизни. Под прецизни имам предвид извършени с хирургическа точност. Дори са симетрични. Просто са твърде идеални, за да бъдат естествени.

— Освен това е постъпил много хитро — добавя тя. — Избира местата умно. Тези лацерации са на места, които са почти изцяло унищожени от огъня и не е останал почти никакъв слой мазнини върху овъглените кости или в зони, където кожата обичайно е увредена. Който и да е направил това, има солидни медицински познания и стабилна ръка. Субектът ви ги е нарязал, и то по начин да е сигурен, че няма да го открием.

Усещам, че ръцете ми отново треперят и сключвам пръсти, за да престанат. Тихото бръмчене в главата ми се усилва като заряда на батерия с висок волтаж.

— Предполагам, че сте чували за защитната позиция, която заемат телата при изгаряне, нали? — пита доктор Джейнъс. В съзнанието ми изниква образът на Марта, изгоряла в боксьорска поза — защитна позиция с огънати ръце и колене. Затварям очи и поемам дълбоко дъх.

— При смърт от пожар съкращаването на мускулите в резултат на високата температура причинява овъгляване на външната част на стави като китките, лактите и коленете, както и на костите. Нарушаването на костите би било нещо съвсем обичайно. Но вижте това — казва тя и посочва към лакътната става на Джоел. — Тук открих, че част от костта липсва, въпреки че дълбочината на овъгляване наоколо е постоянна, сякаш този участък е бил отстранен преди пожара. Околната тъкан е обгоряла дълбоко, но си личат следи от дълбоки разрези в кожата на мястото на костта.

— Преведи, моля — обажда се Букс.

— Съжалявам. Имам предвид, че субектът разрязва кожата, отмества мускулната тъкан или реже през нея с методични вертикални движения и отрязва парче от костта им, преди да са умрели. Буквално накълцва лактите, китките и коленете им — реже кожата и отстранява костта. Представете си някой да ви направи операция на коляното без упойка, докато сте в пълно съзнание, и ще разберете какво са преживели тези хора. Освен това става въпрос за двете колена, двата лакътя и двете китки — така че умножете изживяването по шест.

— Исусе и Света Богородице — прошепва Дени Сасър.

— Освен това е бил наясно, че ще е почти невъзможно това да бъде забелязано, защото тези части на тялото са изложени на пожара в най-голяма степен.

Някак ръцете ми пак са се разделили, отново подвластни на спазматичното треперене, и успявам да забележа единствено, че лампите в стаята са станали ослепително бели, бръмченето в съзнанието ми е оглушително, а въздухът е изпълнен с ужасна миризма…

— Добре ли сте? — обръща се доктор Джейнъс очевидно към мен.

Лицето ми пари, а стомахът ми се бунтува…

— Еми — вика ме Букс.

— Забравих — промълвява Джейнъс. — Има личен момент…

— Не — чувам се да казвам. — Продължавайте… има и… още… нали?

— Има и още. Всъщност по това двата смъртни случая се различават — продължава Джейнъс. — Ако щете вярвайте, нататък става още по-зле.