Невидим

77

Букс затваря очи и потрепва, докато Кретена приключва с тирадата си по високоговорителя.

— … значи, вместо да ползваме ресурсите си за преследването на злодей, ние ги похабяваме по медийни разследвания.

Е, на практика точно Дикинсън се занимава с медиите, а не някой от тези, които сме в Чикаго, и точно той не е свършил никаква работа по случая, ако не броим обирането на лаврите.

— Какво следва сега? — пита той.

Поглеждам към Букс, който се е проснал на стола си и ми кима да отговоря. Дори самото отместване на погледа ми от единия край на стаята към другия причинява пронизваща болка в главата ми.

— Тази седмица е четвъртата от сезона на Националната футболна лига — започвам. — Само на три от осемте стадиона, които субектът ни още не е посетил извън Средния запад, тази седмица ще се играе домакински мач: Детройт, Филаделфия и Далас. Далас играе в понеделник вечер, затова няма да отиде там. Не го прави в понеделник.

— Не го прави, а? Толкова добре ли го познаваш? Значи, вероятно имаш обяснение защо е пропуснал последната седмица?

Продължавам по същество, без да обръщам внимание на заяждането.

— Никога не пътува в понеделник вечер. Това не отговаря на модела. Ето защо ще отиде в Детройт или Филаделфия.

— На кое от двете места? — пита Дикинсън.

— Филаделфия — отговарям.

Букс ме поглежда озадачено.

— Нашият субект обича да се простира далеч в географско отношение — обяснявам. — Предпочита да не се връща в същия район за кратък период от време. Ето защо, когато посещава различни стадиони във Флорида например — Маями, Джаксънвил, Тампа Бей, — раздалечава пътуванията си, така че да не са в твърде кратък интервал от време. Когато ходи в областта на Ню Йорк да гледа „Бъфало“, „Ню Йорк Джетс“ или „Ню Йорк Джайънтс“, положението е същото — винаги внимава да не се доближават много във времето. Опитва се да не създава впечатление за определен модел.

— Още не си обяснила защо си толкова сигурна, че този уикенд ще избере Филаделфия — прекъсва ме Дикинсън.

— Защото в Пенсилвания има два стадиона — на „Стилърс“ и на „Игълс“ — отвръщам. — А той не е посетил още нито един от двата. Остават му осем седмици до приключването на обиколката му и две пътувания до Пенсилвания, за да успее. Ако имах за цел да раздалеча посещенията си, бих избрала Филаделфия за тази седмица и да оставя Питсбърг за края на обиколката.

Пауза.

— Звучи ми логично — обажда се Букс.

— Предвид постиженията ти до момента, Еми, не е толкова сигурно — присмива се Дикинсън.

Букс се кани да скочи в моя защита, но му давам знак да не го прави. Нека Дикинсън се гаври. Не ми е нужно неговото одобрение. Не ми е нужно ничие одобрение.

Марта често ми казваше, че съм фанатично независима, че се старая да отблъсна хората, които са близо до мен. Силната и независима Еми, често ме наричаше тя с обичайната си смесица от любов и упрек. Винаги се стремиш да докажеш, че можеш да се справиш и сама.

— Въпросът — заговаря Букс — е дали субектът ни е чел статията в „Трибюн“ и ако да, как му е въздействала.

— Имате ли отговор на този въпрос, госпожице Докъри?

Нямам. Поне не и основан на данни, което е типично за моите отговори. И все пак имам предчувствие.

— Това ще го мотивира — заявявам. — Има нужда да докаже пред себе си, че няма да допусне ФБР да го сплаши.

Букс поема дълбоко въздух и тревожно отмества поглед към тавана.

— Нещата ще станат още по-страшни — предричам.