Невидим

79

— Това не звучи логично — казвам в телефона, докато крача из кабинета си. Отмествам поглед към часовника на стената, който показва почти полунощ, четвъртък вечер.

Полицай Глен Хол отговаря задъхано:

— Просто докладвам това, което се очаква от мен, госпожо. Поръчаха ми да се обадя незабавно в случай на възникнал битов пожар. След това диспечерът ни ме свърза с вас…

— Не. Разбирам. Правилно сте постъпили.

Полицай Хол е направил каквото му е било наредено. Разгърнахме правомощията си върху възможните райони, където нашият субект би ударил тази седмица — Детройт и Филаделфия, — с цел да бъдем уведомени незабавно при възникване на битов пожар. Бил е повикан за битов пожар и се е обадил веднага.

Бях убедена, че следващата спирка на субекта ще бъде във Филаделфия. Полицай Глен Хол обаче работи в полицейското управление в Алън Парк, Мичиган — предградие на Детройт.

Стискам основата на носа си.

— Колко казахте, че са жертвите?

— Госпожо, има… има…

Гласът му пресеква. Не съм сигурна дали е от връзката, или по-вероятно под въздействието на емоции.

— Има шест трупа — изрича той.

— Добре, полицай, всичките ли са открити в една и съща спалня?

— Точно… така.

— Извинявам се за молбата, полицай, но бихте ли ми описали разположението на труповете?

— Аз… изглежда… — Чувам как си поема въздух, за да се стегне. — Подредени са като в морга.

Той е. Трябва да е той.

— Получих съобщението ти. — Букс влетява в кабинета ми. — Нима е той? При шест жертви?

Кимам, свела поглед надолу.

— Шест души? Никога не го е правил, Еми.

— Той е — настоявам. Не следва никакъв отговор, затова вдигам глава и го поглеждам в очите. — Той е.

Букс отваря мобилния си телефон.

— Тук е Букман — представя се той. — Мобилизирайте екипа за бързо реагиране. Заминаваме за Детройт.