Невидим

88

Приключвам с прибирането на багажа и пъхам последните тоалетни принадлежности в чанта, а през това време слушам новините по CNN по телевизията за разкритията, свързани с взривовете по време на днешния мач и преследването на „Бомбаджията от «Форд Фийлд»“. Повторенията са безкрайни. Не престават да се занимават с тази история, но същевременно нямат нищо ново, освен смехотворните изказвания на запалянко, който разказва за силата на взривовете и бясното тичане към изходите.

— Беше като на Четвърти юли — казва един човек.

— Помислих, че съм умрял — казва друг.

— Звучеше, сякаш гърми от всички страни едновременно — твърди трети.

Виждаме схема на „Форд Фийлд“, стрелки и червени светещи точки на местата на взривовете от южната страна. Според думите на длъжностно лице е избрал идеалните места, за да използва акустиката на търговската площ, така че да усили максимално шума и да причини по-голяма паника.

Казват ни, че властите са отхвърлили версията за ислямски тероризъм. Заподозреният бил бял мъж на около трийсет или четирийсет. Зрителите са уверени, че в момента тече напрегнато преследване, в което са включени щатските и федералните власти.

Обявена е смъртта на трима души вследствие на наранявания по време на мелето по пътя към изходите.

Подскачам от звука на почукване по вратата на хотелската ми стая. При тези обстоятелства и мяукане на коте може да ме накара да подскоча.

Букс е. Пускам го да влезе и се връщам при вещите си.

— Мислех, че ще се чакаме във фоайето — казвам.

— Да, щяхме. Аз просто… реших да се кача.

— Добре. Някаква промяна в плановете?

— Не. Няма промяна. И все пак пилотът няма да се появи до един час, така че разполагаме с няколко минути.

— О, добре.

Чудя се какво ли очаква той от тези няколко минути.

Обръщам се отново към него, а Букс стои с гръб към мен срещу евтиното, покрито с петна шкафче. Вдига колебливо ръка, а после я свива в юмрук.

— Когато чух това в първия момент… — започва той, а след това рязко прочиства гърлото си.

Мълча. Той не продължава. Аз го правя вместо него.

— Когато чу шума от първия взрив в южния край — казвам тихо и приближавам до него, но не твърде много.

— Аз… помислих, че си мъртва.

— Само че не съм, Букс. Добре съм. Минаваме през това и продължаваме напред, нали така? Нали винаги така казваш?

Той кима. Букс и неговите емоции винаги са ми напомняли на вода и олио.

— Добре — казвам, — нека се съсредоточим…

— Не преставах да звъня на мобилния ти телефон, а ти… ти не отговаряше.

Не казвам нищо. В стаята изведнъж става много горещо.

— Знаеш как в началото на този случай не бях убеден, че теорията ти ще ни отведе някъде — казва той. — Ти разполагаше с интересна информация, но честно казано, изпитвах известни съмнения. — Той се извръща встрани и успявам да видя профила му, уморените му очи, разчорлената му над челото коса. — Просто исках да работя по случая, защото ти работеше по него. Сега, след като съвсем сама разкри това чудовище, това звучи глупаво.

— Радвам се, че го направи — отвръщам. — Виж ни сега. Струва ми се, че този Уинстън Греъм може да се окаже нашият…

— Еми, трябва да кажа това. Само ми позволи да го кажа. — Букс си поема дъх. — Аз още…

Мобилният му телефон започва да звъни. Недовършеното му изречение увисва помежду ни. „Аз още…“ Раздразнено откача телефона си от колана.

— Букман слуша — изрича. После изостря вниманието си. — Какво? Кой? Ем Ес…

Обръща се към мен.

— Включи Ем Ес Ен Би Си.

Грабвам дистанционното и започвам да превключвам, без да съм сигурна къде да търся този канал, но се оказва, че са ми нужни само няколко щраквания.

Сензационното заглавие в долната част на екрана е красноречиво.

— О, мамка му — мърмори Букс. — Как се случи това? — Букс крещи в телефона — Как се случи това, по дяволите?

Вдигам ръка към лицето си. Осъзнавам, че може да е бил всеки. Бяхме поддържали връзка с местната полиция, шерифските служби в окръг Елк, щатската полиция в Пенсилвания и отдела на ФБР в Питсбърг. Достатъчно е информацията да изтече само от едно място.

— Искам сериозно затягане на периметъра около къщата му — казва той в телефона. — Защото ако гледа новините в момента, наясно е колко сме близо. По дяволите, по-добре да вярвате, че той гледа новините.