Невидим

68

Вдигам поглед от екрана на компютъра. Главата ми така се люшва назад, че се взирам в белия таван. Зрението ми е замъглено от недоспиване и втренчването в компютъра часове наред.

Букс почуква на вратата на кабинета ми.

— В конферентната зала остана малко китайска храна — съобщава.

— Звучи добре — отвръщам неубедително.

— Хей. — Приближава към мен и слага ръка на рамото ми. — Щом няма да спиш, трябва поне да ядеш. Станала си само кожа и кости.

Винаги съм си била такава. Петдесет и четири килограма при ръст от сто седемдесет и пет сантиметра още от тийнейджърските години. Дълга като върлина — по-любезно казано, атлетична, — не балансирана и добре оформена като сестра ми, нито, ако щете, като майка ми.

— Добре, имаме ги — обявява Софи Таламас, влетявайки в стаята. — Самите отбори, официалните продавачи на билети — вече ги имаме до един. Всички, които са купили билети за мачове на Националната футболна лига тази седмица в Оукланд, Далас, Вашингтон и Кливланд.

Завъртам стола си към нея и ѝ кимвам.

— Добре, знаеш какво да правиш — казвам. Анализаторите ще задействат магията си, ще прегледат всички имена и ще ги пуснат в нашата база данни.

— Не изглеждай чак толкова въодушевена — подхвърля Софи.

Правя физиономия. Не съм въодушевена.

— Еми не е убедена, че субектът присъства в някой от тези списъци — обяснява Букс.

— Не би си купил билет по начин, който да остави името му в някоя база данни — допълвам. — Би платил в брой. Предполагам, че би се опитал да забие билет на самия мач.

Потръпвам при думата „забие“, предвид предпочитаните от него методи на изтезание. Букс — спортният ентусиаст, се изразява по този начин. Когато за пръв път го чух да споменава забиване на билет, си представих някой с назъбен нож.

Софи разтърква очи. И тя е поработила доста часове. Това се отнася за всички нас.

— Мислиш, че тази вечер ще извърши първото си убийство за седмицата?

Свивам рамене. Сряда вечер е. Колкото по-рано през седмицата ни се покаже субектът — тоест отбележи присъствието си на конкретно място в страната — толкова по-рано ще знаем кой футболен стадион ще посети и ще можем да се подготвим по-ефикасно. Ето защо горчивата истина, макар и да звучи налудничаво, изречена от мен, е, че се надявам тази вечер да убие някого.

— Върви си у дома — настоява Букс. „У дома“ всъщност е хотелска стая.

— Можеш да работиш на лаптопа си в леглото. Вече разполагаме с много хора, които следят за този тип, Еми. Вече не си сама.

Забождам пръст върху бюрото.

— Оставам точно тук — заявявам. — Ако установим местонахождението му тази вечер, идвам с теб.