Невидим

49

— Значи, не е постъпил по един и същ начин с двете жертви? — пита Дени Сасър.

— Не съвсем — отвръща Олимпия Джейнъс. — И двамата са вдишали онзи дим. Болезненото разрязване и отстраняването на ставите в крайниците също присъства и при двете жертви. Но, да, от този момент изследването на двата трупа показва различни данни. Да започнем с Къртис Валънтайн.

Тя изважда две купчинки със снимки от папката си.

— Открих следи от наранявания, нанесени върху темпоралните му кости — най-общо казано, върху черепа. Виждате, че има две фрактури на черепа, тук и тук — уточнява тя и посочва от двете страни на черепа точно зад слепоочията. — Дали това е необичайно? Никак за човек, загинал в пожар. По темпоралните кости често се наблюдават фрактури, причинени от топлината, обикновено точно зад или под слепоочията. Обикновено са назъбени тръгват от центъра и могат да пресичат черепните шевове. Във всяко отношение тези фрактури приличат на обичайните, получени след смъртта — всяка от двете е назъбена и тръгва от централната точка. Въпреки това — продължава тя, като показва линията на фрактурата с гумичката на молив — обърнете внимание на централната точка на всяка от фрактурите. Диаметърът е абсолютно идентичен. Идентичен. Какви са шансовете две фрактури, получени вследствие на силна топлина при един и същ човек, да имат идентични по размер централни точки? Между другото, става въпрос за диаметър, същия като този на шилото ви за лед.

— Мислиш, че е пробил черепа на Къртис Валънтайн на две места с шило за лед? — пита Букс. — На места, където патологът да ги помисли за фрактури, причинени от горещината при пожара?

— Точно така. Освен това са на място, където е логично да се появи отделяне на кожата. И докато сме на темата за отделянето на кожата, точно както при коленете, лактите и китките и тук при черепа е извършил разрезите успоредно на мускулната тъкан, така че да имитират мимическо нацепване в резултат на топлината.

За миг стаята остава тиха. Всички се опитват да осъзнаят чутото от доктора, а също и да не се разделят с обяда си.

— Къртис Валънтайн е бил скалпиран — изричам с равен глас.

— Точно така — отвръща тя. — Субектът ни е пробил черепа на господин Валънтайн на две места, за да захване кожата; след това е свалил кожата на парчета, сантиметър по сантиметър, както се бели портокал. Ивиците кожа са висели от лявата страна на черепа и при горенето са се олющили до такава степен, че силно да наподобяват обичайни травми от пожар.

— Добре — заговарям, сякаш не съм сигурна, че не говоря на себе си, за да се успокоя, да запазя концентрацията си, да преодолея това, без да мисля за сестра си. — А той бил ли е… когато това се е случило… Къртис… бил ли е…

— Бил е жив през цялото време — заявява Джейнъс. — При нарязването на кожата по лактите, коленете и китките, отрязването на костите, свалянето на скалпа. Хистологичните анализи показват отоци на места, където обичайно се появяват, докато човек е жив.

Не мисли за това. Не мисли за нея. Мисли за случая, за разрешаването на загадката. Това не е лично. Не става въпрос за Марта…

Марта. О, бедничката ми мила Марта…

— Описваш изтезание — намесва се Дени Сасър.

— Изтезание е меко казано — отвръща Джейнъс. — Еми? Добре ли си?

Отварям очи и виждам ръцете си. Не съм разбрала, че съм скрила лицето си. Примигвам на светлината в стаята.

— Еми?

Вдигам показалец във въздуха с надеждата, че ще разбере, че искам да продължи, тъй като вече не се доверявам на гласа си.

— Ами Джоел Суонсън? — пита Букс. — Тя не е ли била скалпирана?

— Не, не е — въздъхва Лия Джейнъс. — Наредих да се направят и по-подробни хистологични анализи на тъканните проби, които биха могли да се изследват. Кожата и мускулната тъкан при нея бяха почти напълно унищожени от високата температура по време на пожара, но имаме няколко фрагмента от по-дълбока тъкан в зоната на бедрата, които доказват изгаряне от втора степен преди смъртта — там е имало жива реакция на тъканите, в това число оток, зачервяване, възпаление и кръвоизлив. По мое мнение тези изгаряния са първоначални и са получени вследствие на попарване.

— Попарване? — учудва се Дени Сасър. — С гореща течност?

— Точно така. — Доктор Джейнъс прочиства гърлото си. — Изгарял я е отново и отново, докато получи изгаряне от втора степен.

— Защо е спрял на втора степен?

Тя се усмихва състрадателно.

— Ако изгарянето беше от трета степен, всичките ѝ нервни клетки щяха да загинат и нямаше да чувства болка. Изгаряне от втора степен върху голяма площ, от своя страна, непрестанно подхранва агонията. Някога били ли сте в отделение по изгаряния в някоя болница? Подобна болка е истинско изпитание за здравия разум и волята за живот. — Тя поклаща глава. — Знаел е точно как да докара болката до максимална степен.

Букс прочиства гърлото си.

— Значи… я е залял с гореща вода? Нарязал е ставите на крайниците ѝ. Напълнил е дробовете ѝ с газ от изгорели гуми, за да я задуши. А след това е подпалил пожар около нея.

Не Марта… не Марта… тези неща не са се случили с нея…

— По всичко изглежда, че е така — отвръща Лия Джейнъс. — Вижте, не съм сигурна дали разбирате какво ви казвам за общите характеристики на тези поражения. Преди всичко всяко от нараняванията, които е нанесъл — всяко от тях, — би могло да бъде обяснено с високата температура вследствие на случайно възникнал пожар. Бихме ли могли да извоюваме срещу него присъда в съда въз основа на онова, което ви казах днес? Не. Има твърде много празноти. Твърдо вярвам в това, което ви казах, но умел адвокат на защитата би могъл да ме оплете в мрежата си, тъй като така и не бих могла да отхвърля вероятността за смърт при нещастен случай. И все пак още по-важното е — продължава тя, — че всяко от тези деяния… от тези наранявания е било избрано така, че да бъде причинена невъобразима болка, без да се стига до смърт. Рязал е телата им с хирургическа точност и не е засегнал нито една основна артерия. Не са получили масивна кръвозагуба, защото той не е искал това.

Тя ни оглежда подред.

— Нямам представа как изобщо сте разкрили това чудовище или как сте свързали тези две убийства. Както и да сте го постигнали, аплодирам отличната ви работа. Защото тези убийства се доближават в най-голяма степен сред всичко, което съм виждала, до перфектното убийство. Освен това трябва да кажа, че са и най-гнусните, с които съм се сблъсквала. Субектът е извършил неописуем акт на изтезание и е успял да остане напълно невидим.

Доктор Олимпия Джейнъс плесва с длани по масата и се изправя.

— Хванете го — призовава ни тя. — Да се надяваме, че това ще стане, преди да го е извършил отново.

Дени отвръща:

— Какъв ден е днес? Сряда, дванайсети? По средата е на втората седмица от пътуването си.

— Именно — потвърждава Букс. — А това значи, че точно в този момент вероятно дебне следващата си жертва.