Невидим

59

Образът на Букс се появява на лаптопа, а говорът идва с леко закъснение спрямо движението на устните му.

— Добре ли ме виждате?

— Да — отговарям, а Софи и Дени седят до мен.

— За съжаление, не мога да ви съобщя нищо особено — казва Букс. — Ню Бритън е заспало градче. Жертвата, Нанси Маккинли, е счетоводителка и работи в Хартфорд. Тръгнала си е от работа в пет и петнайсет, отбила се е в бакалията точно преди Ню Бритън и се е прибрала у дома. Това е последното, което се знае за нея.

— Не видяхме нищо на записа от магазина за хранителни стоки — казва Дени. — Нищо не ни направи впечатление, но продължаваме да търсим.

— Не би бил толкова глупав, че да използва кредитна карта в магазина — намесвам се. — Вероятно дори не е влизал вътре. Просто я е изчакал да си тръгне.

— Синът ѝ Джоузеф каза, че не се среща с никого и не е имала планове за този уикенд — обяснява Букс. — Може субектът да е позвънил на вратата и да е влязъл насила.

Обръщам се към Софи. Това е нейна задача, да проверява електронната поща и всякакви други социални мрежи, които жертвата може да е ползвала и да са ни от помощ.

— Продължавам да търся — казва тя. — Но до момента не съм открила нищо.

— Щатската полиция в Роуд Айлънд, Кънектикът, Масачузетс и Ню Йорк е в готовност — уведомява ни Букс. — Е, кажете вие какво научихте?

Поглеждам набързо бележките си, обобщение от работата на няколко души от екипа ни.

— В деня на смъртта си Къртис Валънтайн е имал отбелязана среща в календара си в четири следобед с мъж на име Джо Суонсън от Лайл, Илинойс — казвам.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Субектът ни е използвал мъжкият вариант на името Джоел Суонсън, за да си уговори среща със следващия човек, когото възнамерява да убие, Къртис Валънтайн.

— Проследихме обаждане от мобилен телефон — с предплатена карта, разбира се, непроследим — от Лайл, Илинойс, до телефона в офиса на Къртис Валънтайн на двайсет и втори август. Това е денят, в който е убил Джоел Суонсън.

— Значи, е убил Джоел в Лайл и докато е бил там, е подготвил убийството за следващата седмица.

— Да. — Поглеждам бележките си. — Очевидно този Джо Суонсън е казал, че започва нов бизнес, но не уточнил какъв, и тъй като изгорял с последния уебдизайнер, искал да се срещне с Къртис очи в очи.

— Хитро — отговаря Букс. — Много хитро. Вероятно Къртис го е поканил в дома си, за да се изфука с техниката си. Ами Джоел Суонсън?

— Нищо — отвръщам. — Не е отбелязала по никакъв начин в компютъра си или, колкото и парадоксално да звучи, някъде другаде, че планира да се вижда с някого.

Букс не отговаря нищо. Не е трудно да се улови схемата. Субектът ни не изпитва никакво притеснение да се появи директно в дома на жена, но нещата с мъжете не стоят точно така. По всичко личи, че някак сам е проникнал в домовете на Джоел Суонсън и Нанси Маккинли, но си е уговорил среща с Къртис Валънтайн, така че да бъде поканен.

Така ли се е случило и с Марта? Дали е отворила вратата, убедена, че субектът ни е пътуващ търговец, човек, който моли да го упътят, или служител на електрическата компания? Тя би го направила. Марта би отворила вратата на случаен човек. Тя никога не мислеше за тъмната страна на нещата, само за хубавата.

— Добре — казва Букс. Поглежда надолу към часовника си. Минава четири часът по централно стандартно време, а в Кънектикът, където е Букс, е един час по-късно. Днес е събота, което означава, че ще има второ убийство, вторият пожар. О, само да можехме да се обърнем с предупреждение. Но какво бихме могли да кажем на хората? Имаме размазана снимка без име към нея, опасният район не е ясен, нямаме дори подробен модел на поведение. Хей, вие, всички, които живеете в североизточните Съединени щати, пазете се от бял мъж, среден на ръст — може да нахлуе в дома ви, да ви измъчва и да запали къщата ви.

— Изпратили сме бюлетин до местните юрисдикции в Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът и Ню Йорк да ни уведомяват незабавно за пожари от всякакъв произход в жилищни сгради — допълва Букс. — Ако имаме късмет, тази вечер ще получим информация за пожара по-малко от час, след като е възникнал.

— Ще бъдем в готовност тук — отвръщам, като се опитвам да възпирам надеждите си, но същевременно с пълното съзнание, че вече сме в играта, че тази вечер може да се случи развръзката, която очакваме.