Невидим

86

Два часа по-късно миризмата на доставената храна още се усеща в луксозната ложа, която изпълнява и функциите на команден център, а погледите на Букс, Софи, Дени и моят са помътени и уморени.

— Е, сега поне сме наясно, че не е пристигнал с дегизировката, с която е бил, когато си го видяла — обявява очевидното Букс.

— Прегледахме внимателно записите от всички входове на стадиона и така и не го забелязахме. Субектът ни е изглеждал по друг начин, когато е минал през охраната преди мача.

Букс енергично разтрива челото си, сякаш се опитва да избърше петно от мастило.

— Това беше най-добрата ни възможност да разберем къде е седял — казва той. — Все пак не е единственият начин. Ще се появи на записите от различни камери и ако имаме късмет, ще го открием в групови кадри.

Кимам, като че ли откривам надежда в думите му, но не е така. Субектът ни е помислил за всичко. Всеки път мисълта му е изпреварила нашата с километри.

— Кой знае дали изобщо отново ще посети някой от мачовете на НФЛ — казвам. — Можем да се надяваме да го направи от инат, но не бих заложила на това. Това беше. — Отпускам глава на стола. Това беше нашият шанс.

— Добре, да не се оставяме на мрачни мисли — намесва се Софи. — Да огледаме мачовете от следващата седмица и да съставим план. Това е петата седмица от този сезон, нали така? Еми, ти все още си на мнение, че има вероятност скоро да се насочи към някой от стадионите в Пенсилвания: Питсбърг или Филаделфия. Нека да видим тогава… — Тя изважда програма на НФЛ. — О, погледнете само! Играят едни срещу други следващата неделя. „Игълс“ срещу „Стилърс“, неделя, седми октомври, в един часа следобед. Това е добре, нали така?

Затварям очи. Въпреки похвалните опити на Софи да внесе слънчев лъч тук, аз виждам единствено тъмнина.

— Вече знае, че сме направили връзката с НФЛ — казвам. — Мислиш ли, че отново ще се оплете в паяжината?

— Съжалявам, аз май не съм в течение с тая история за Пенсилвания — казва Дени. Всички сме се уединили в своите тесни тунели в хода на разследването. Дени прекарва по-голямата част от времето си в оперативна работа.

— Еми търсеше модел в посещенията му по стадионите — обяснява Букс. — Когато субектът отива в район, в който има повече от един стадион, той разделя посещенията с няколко седмици, така че да не са твърде начесто. Както във Флорида, където направи пауза между пътуванията си в Джаксънвил, Маями и Тампа Бей.

— А още не е ходил в Пенсилвания — добавя Дени. — Добре. Остават едва няколко седмици от обиколката му на стадионите, така че ако ще посещава Пенсилвания втори път, ще е най-добре да го направи веднага. Разбирам.

Радвам се, че разбира. Животът ми изведнъж стана по-лек.

(Имам сътресение и мога да си позволя да съм груба, стига да не си проличи.)

— Разрешава ли се на стар и пенсиониран агент като мен да предложи нещо? — пита Дени.

— Давай — отвръща Букс.

— Можем ли да обмислим вероятността той да не отиде в Пенсилвания?

— Защо би пропуснал? — питам.

— Ами… не е ли очевидно?

— Не, не и за мен — отвръщам с нарастващо нетърпение. И това се дължи на сътресението.

— Може да живее в Пенсилвания и да не иска да го търсим там.

Изправям се напред в стола си.

— Според нас живее в Средния запад — обажда се Букс. — Забрави ли?

— Спомням си, че твърдите така. Това не означава, че съм съгласен.

Посочвам към Дени и размахвам пръст.

— Убийствата му от периода извън сезона на НФЛ са съсредоточени около щатите в Средния запад — казвам. — Значи, моделът показва, че в онази част от годината, през която не обикаля стадионите на НФЛ, убива близо до дома.

— Наясно съм, че това е теорията — отвръща Дени.

— Но се питаш, Дени — продължавам, вече изправена, — защо нашият субект да не ни е подмамил и за това, както направи с всичко останало в хода на случая?

— Най-общо казано, да — отвръща Дени.

Букс ме поглежда, а цветът се връща по страните му.

— Той е създал модел, който да ни накара да помислим, че е човек от Средния запад, в случай че се досетим за онова, с което се занимава. Наистина ли предвижда нещата толкова отдалече?

Разсмивам се гръмко на този въпрос.

— Той е на цяла галактика разстояние пред нас, Букс.

Букс се надига от стола си и започва да кима.

— Той живее в Пенсилвания?

— Ако някой има по-добра следа в момента, нека да чуем — предлага Дени.

Поглеждам към Букс.

— Аз определено нямам. Струва си поне да опитаме. Да проверим регистрационните номера на паркинга?

Букс вдига радиостанцията до устата си.

— Букман вика началник на екип за бързо реагиране Дейд.

Миг по-късно радиостанцията изпращява в отговор.

— Дейд слуша.

— Дейд, ти следеше видеозаснемането на паркингите пред „Форд Фийлд“ по време на мача, нали така?

— Потвърждавам, агент. Дори и в момента проверявам регистрационни номера.

— Има ли такива от великия щат Пенсилвания?

— Нека проверя.

Радиостанцията замлъква.

— Общността Пенсилвания — обаждам се аз, като си позволявам да се опияня леко в надеждите си.

— Какво каза?

— Нарича се Общността Пенсилвания.

Радиото пак запращява.

— Агент, има три регистрационни номера от Пенсилвания.

— Искам ги веднага, Дейд.

— Разбрано.

Букс отново кима към мен.

— Значи, Пенсилвания не е щат?

— Мисля, че все пак се брои за щат.

— Надявам се да е така. Иначе би настъпило объркване с флага ни.

Двете със Софи сме отворили лаптопите си, готови да започнем проучването в мига, в който получим имената.

— Какво всъщност означава „общност“? — настоява Букс.

— Букман, откъде бих могла да знам, по дяволите?

— Ти го спомена.

Минават още пет минути, изпълнени с напрегнати закачки, с които се опитваме да отпуснем опънатите си до краен предел нерви, преди отново да чуем нещо по радиостанцията.

— Добре, агент, готови ли сте?

— Готови.

— Първата кола е регистрирана на името на Дейвид Епс от Бийвър Фолс. — Дейд прочита адреса.

Софи се обажда:

— Аз ще взема този — и започва да трака по клавиатурата.

— Второто превозно средство е на Марлон Къмър… Къмърфорд, предполагам. — Диктува ни името буква по буква и ни прочита адреса в Ери, Пенсилвания.

— Аз вземам него — казвам.

— А третото — продължава агентът — е записано на името на някой си Греъм, Уинстън Греъм.