Невидим

93

Не исках… не исках това за теб, Мери. Не исках това за нас. Трябва да ми повярваш. Моля те, кажи ми поне това — кажи, че вярваш на думите ми. Лъгах те. Лъгах и себе си, убеждавах се, че с теб би могло да е различно, че всичко би могло да бъде различно. Но сега те моля да ми повярваш. Моля те, повярвай, че ако се бяхме срещнали по-рано, нещата щяха да бъдат различни, аз щях да се променя, знам, че щях да го сторя заради теб, Мери.

Сега вече е твърде късно и аз не мога да те оставя… не. Мери, не мога, съжалявам, колкото никога през живота си. Всъщност не ми се беше случвало да изпитвам нещо подобно на съжаление, никога, но сега го изпитвам, защото ти отключи неща вътре у мен, а аз исках да ги освободя и да ги опознавам заедно с теб. Знам, че бихме могли да направим това и всичко щеше да бъде наред. Моля те, разбери, Мери — моля те! — че нямам избор, нямам друг избор, освен да направя това, защото, без значение от любовта ти към мен, те ще те пречупят и ще те накарат да им разкажеш разни неща за мен, а аз не мога да го допусна. Ако можех, щях да те оставя тук, но не мога, нямам избор. Разбираш го, нали? Нямам избор. Това е извън моя контрол.

Сега те идват за мен, Мери, и ще ти наговорят какви ли не неща за мен, а аз не мога да ги оставя, защото те ще ги накарат да звучат много по-зле, отколкото са в действителност — те така правят, а аз не мога да им позволя. Предпочитам да ме запомниш като човека, който те обича, защото аз те обичам, Мери, кълна се, че те обичам, а точно ти роди у мен способност да обичам.

Няма да ме обичаш, ако чуеш какво ще ти наговорят. Няма да ме обичаш, ако узнаеш истината. Струва ми се, че не би могла. Не, няма такова нещо. Никой не би ме обичал! Как би могъл? Как би могъл някой… сега тихо, Мери. Тихо.

Ти си моята специална Мери, скъпата ми Мери Лейни, и аз винаги ще те обичам, винаги ще си спомням за теб и това ще трябва да бъде достатъчно. Моля те, разбери, мила моя Мери. Моля те да разбереш, че правя това от любов, и ми се иска да беше различно, иска ми се да беше различно, о, защо не може да бъде различно? Защо просто не ме оставят на мира и да ни дадат шанс да бъдем различни и по-добри?

Вече не ни остава нищо и аз не мога да ги оставя да те наранят или да те настроят срещу мен. Няма да ги оставя да разрушат онова, което имахме. Няма.

Сега поспи, моя мила, сладка принцесо. Спи и ме носи в сърцето си, а аз винаги ще те нося в моето.

Обещавам ти, че един ден отново ще се видим.

(Край)