Невидим

94

— Мери Лейни, Л-Е-Й-Н-И — диктува Букс по радиостанцията си.

Аз седя на пода в камиона на специалните части с отворен лаптоп и преглеждам регистрационните номера на превозни средства в Пенсилвания и имотните данъчни регистри.

— Има четири жени на име Мери Лейни в района на Питсбърг — казвам.

— Ако изобщо става дума за Питсбърг.

— Трябва да е близо — отвръщам. — Каквото и да ѝ е направил, върнал се е тук и е прибавил разпечатката от записа към купчината листове, преди да изчезне.

— Може да я е убил тук, в тази къща — предполага Букс.

— Не го казвай. Не казвай, че я е убил.

— Определено изглеждаше така, Ем.

— Чакай — казвам и вдигам поглед от компютърния екран. — Възрастта ѝ. Тя спомена възрастта си, нали така? Мисля, че беше на трийсет и седем?

— Май… беше… така. — Букс прехвърля параграфите, които се отнасят до Мери, любимата на Уинстън Греъм. — Да, трийсет и седем. Значи е родена през хиляда деветстотин седемдесет и пета или в края на хиляда деветстотин седемдесет и четвърта.

Влизам в системата на здравеопазването в Пенсилвания, за да потърся актовете за раждане.

— Ако е родена в Пенсилвания, ще бъде… точно… тук! Ето го: Алънтаун, Пенсилвания — о, по дяволите. По дяволите. Това не е Мери Лейни. Това е Марти Лейни.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна — отвръщам раздразнено. — Мога да различа Марти от Мери, за бога.

— Може да ѝ е брат.

— Може. Да продължим да търсим все пак.

Връщам се към имотните данъчни регистри, откривам номер на социална осигуровка и правя кръстосана проверка с данните от криминалните провинения. Навремето е била алкохоличка и е вероятно да е имала проблеми със закона.

Нищо. И четирите Мери Лейни от района на Питсбърг са били примерни граждани, които почитат законите.

— Добре, да се заемем с данъците — предлагам. — Данъчна агенция… данъчна агенция…

Данъчните регистри са богат източник на информация. Нужна ми е само дата на раждане. Може да не е родена в Пенсилвания, но плаща данъци тук.

Четирите Мери Лейни с четирите им дати на раждане се появяват на екрана ми.

— Дата на раждане: двайсет и втори, шести, деветдесет и четвърта — чета. — Дата на раждане: тринайсети, пети, осемдесет и втора… Дата на раждане: двайсет и седми, пети, шейсет и девета… Дата на раждане…

Подскачам от пода на камиона.

— Дата на раждане: единайсети, седми, седемдесет и пета!

Букс кима.

— Това ли е нашата Мери?

— Задръж, задръж, задръж. Нека да проверя данните за работодателя ѝ.

Моля се да е бар или ресторант, място, където биха наели барманка.

— Да! — извиквам. — Като работодател е записан спортен бар „При Ърни“.

— Това е нашата трийсет и седем годишна барманка. — Букс грабва радиостанцията. — Говори Букман. Имам нужда от хеликоптери. Мобилизирайте екипа за освобождаване на заложници. Разполагаме с адрес.

— Идвам с теб — заявявам, избутвам го от пътя си и скачам от камиона, преди да е успял да отговори. — Тя е още жива — отсичам. — Трябва да е така.