Невидим

37

Букс задържа вратата пред мен, кавалер както винаги, така че аз съм първата, която зърва самодоволното изражение на мъжа, седнал на кожения стол, не друг, а самият Джулиъс А. Дикинсън.

(Буквата А означава Абдал. Дори и родителите му са знаели, че ще стане идиот.)

— Така, така. — Кретена винаги намира нещо, с което да се занимава, когато влизате в стаята, за да подчертае колко сте нищожни и колко е важен той. Днес чете нещо, някаква диплянка или брошура.

— Не е нужно да сядате — спира той Букс и мен съвсем близо до бюрото му. — Ще бъдем кратки.

Оставя ни да почакаме прави пред него, докато прелисти брошурата си, а след това ни поглежда над очилата си.

— Чува се, че сте прекарали наситена със събития седмица в Чикаго — заявява той. — Да видим дали съм разбрал всичко правилно. Еми ни убеди, че съществува убиец, който е поел на престъпно пътешествие из цялата страна и успява да остане незабелязан чрез гениална схема с палежи. Очевидно схемата включва преместване на леглото в спалнята, така че да е на пътя на потока с максимално количество кислород с цел засилване на огъня.

Цитира основното от доклада, който му изпратихме вчера, доклад, който той изиска от нас. Значи, поне го е прочел.

— И през тази наситена със събития седмица — продължава той — сте успели да установите, че от петдесетте и пет пожара, плод на така наречената престъпна вакханалия, при половината леглото е разположено срещу отворена врата — прехвърля страница на онова, което чете. — Въпреки това не знаете дали леглата са си били там поначало, или са преместени от този сериен убиец фантом.

С изключение на това на Марта, иска ми се да кажа. Леглото на Марта със сигурност беше преместено.

— При останалата част от пожарите нямате никаква представа къде са били разположени леглата. Информацията е прекалено остаряла. Вярно ли е всичко това?

— Точно така — отговаря Букс.

— Добре тогава — продължава Дикинсън. — Приблизително в половината от тези спални леглата са били разположени точно срещу отворената врата? Бих определил това като особено значим факт… — поглежда ме с бегла усмивка — … ако бях редактор на „Хаус Енд Гардън“ — добавя. — Но не съм. Аз съм заместник-директор във ФБР и намирам тази информация за изключително маловажна и незначителна. Знаете ли все пак кое ми се струва истински значимо?

Прехапвам недоволно долната си устна.

— Това, което ми се струва особено значимо, са откритията на двама независими патолози по криминалистика, изследвали две отделни жертви от вашия набор, чиито заключения гласят, че смъртта на тези две жертви е случайна. Не е насилствена.

Взима телефона си и вдига брошурата пред себе си. В този момент осъзнавам, че това е меню. Този боклук си избира обяд.

— Лидия — заговаря в телефона той. — Искам сандвич с печено свинско и малко картофена салата. И две кисели краставички отстрани. Не една. Две.

Кретена допира телефона до гърдите си и поглежда към нас.

— Това разследване вече е официално приключено. Букс, временното ти назначение е анулирано от този момент.

Букс продължава да мълчи с ръце зад гърба.

— А ти, Еми — добавя Дикинсън и изражението му се променя, — ела пак в шест часа, за да обсъдим положението с твоето отстраняване.

Стоя като закована за земята, но Букс хваща ръката ми и ме извежда навън, докато Кретена довършва поръчката на обяда си.