Черната кутия

10. НЕД

Уолстрийтските легенди разправят, че Бърнард Барух, легендарният инвеститор от 30-те, имал навика да подхвърля на просяците финансови гатанки вместо милостиня. Току-що ти подарих 300 000 долара, ако имаш ум, ще си ги прибереш, казвал, отминавайки, сигурен, че никой няма да успее да се възползва от информацията. Един от тези несретници обаче се оказал разорен, пропил се брокер, който веднага оценил стойността на „подаръка“ и направил тлъста пачка. В различните версии на легендата участват различни популярни фигури от Уол Стрийт. Те продължават традицията, като подхвърлят борсови тайни на случайни скитници. Чувал съм дори да се шегуват, че просяците във финансовия център всъщност са преоблечени брокери, които дебнат за случайно изтървани думи...

Централата на Брабърис се помещава в една от кулите на Авеню ъв Америкас. Въртящата се стъклена врата ме загребва заедно с още трима-четирима подранили служители. Опитвам се да се промъкна незабелязано, но слуховете за инцидента в Детройт вече са се разнесли. Надупчили са цялата сграда като швейцарско сирене. Имам чувството, че дори портиерите ми хвърлят иронични погледи. Бързам да се шмугна в първия свободен офис и да се скрия зад дебелите страници на Уол Стрийт Джърнал, който съм забърсал пътем, за да си придам по -reliable вид. Тъй като непрекъснато сме в движение, повечето от нас нямат постоянни работни места. Новобранците се тъпчат

в безрадостни сенчести клетки, познати като „кюбикъли“. Средният мениджмънт, към който напоследък се числя и аз, може да използва който и да е от десетките празни кабинети, подредени край прозорците. Вътре има бюро, кошче за боклук, телефон и телефонни указатели. Най-същественото е, че стените стигат чак до тавана и никой не може да наднича над главата ти. През щорите прозира стената на отсрещния небостъргач. Затварям вратата. Изпружвам се в коженото кресло.

Самотата е лукс.

Всеки, който е играл на борсата, тайно се надява, че един ден ще го осени откровение, независимо колко рационално подхожда към инвестирането. В средата на 90-те, като повечето американци, не устоях на лъстивия зов на фондовата борса. Стратегията ми се основава върху теорията за efficient markets, с която са торили обилно сивите ми клетки в MBA програмата. Теорията предполага, че цената на всяка акция отразява цялата публична информация, до която един инвеститор може да се добере. Следователно отделни играчи не могат да взимат решения, които ще им позволят да извлекат по-високи печалби от средната за пазара. Ключът към успеха се нарича диверсификация. Стараех се да поддържам портфейл от разнообразни акции и бондове, за да намаля риска, надявайки се печалбата ми в дългосрочен план да бъде същата като тази на пазара. Равносметката обаче е мрачна. Внимателно подбраното ми портфолио постоянно се обезценява. Ден след ден, час след час окапва със стотни, понякога с десети от процента като сифилитичен нос.

Отдавна съм се убедил, че икономическите закони не са едни и същи за този, който оперира със суми от порядъка на стотина хиляди долара като мен, и онзи, който върти двеста милиона. Нестабилността на фондовите борси малко тревожи големите играчи, само изостря апетита им. Докато ти драпаш да догониш жалките десетина процента възвръщаемост на пазара, големите играчи с лекота си докарват два пъти повече и отгоре. Типове като Бъфет владеят сякаш магическата дарба да „виждат пазара“ в дълбочина като рентген. Да откриват истинските числа отвъд редиците от цифри, които текат върху дисплеите. От другата страна са хедж фондовете с техния арсенал от екзотични финансови инструменти, които избягват да се афишират, вършат бизнеса си безшумно и потайно, често пъти на границата на здрача. Това не са отворени структури, където всеки може да отиде и да вложи спестяванията си. Приличат повече на култове, организирани около някой финансов гуру като Сорос, с тесен кръг от посветени, подбрани внимателно измежду шестте милиона най-богати индивиди на планетата. Останалите трябва да се оправят, както могат или да се включат към някой от взаимоспомагателните мастодонти с печалба, която по-скоро поддържа илюзията, че не си на загуба...

Всъщност никой сериозен инвеститор не разчита само на публичната информация. Тъкмо обратното! Тази информация най-често се оказва подвеждаща, ако не и откровено лъжлива. Зад обявените цифри се крият други цифри, ала малцина имат достъп до тях. Скритото знание лежи в основата на всеки финансов удар. Затова пазарът е наводнен със слухове, повечето от които, естествено, напълно фалшиви. Дребните риби се вкопчват в тях, тласкани от алчност и страх. Модата и паниката са еднакво заразителни. В динамиката на пазарите рефлектира глобалното безпокойство на човечеството. Хаос и неяснота властват над тях, а не ред и прозрачност. И само този, който вижда отвъд повърхността на нещата, има шанс да оцелее...

На около два километра по права линия, в сърцето на финансовия център, на 34-тия етаж, в един черен като абаносова кула небостъргач седи Хъл. В долния ъгъл на монитора му има снимка на друг мъж. Типичен красавец от 50-те, с изсечени черти и лъснала от брилянтин лимба над челото, изтупан в кафяв костюм. Почти пълната противоположност на Хъл, чието измито лице сякаш прелива в тонзурата, завладяла предната част на скалпа му.

Хъл не е гей. Той е personal wealth manager във WSBT, банката, която обслужва скромните ми авоари. Богът на Хъл се казва Ранди Фредерик, директорът на отдела за вторични финансови инструменти, известни още като деривативи, в легендарната Charles Schwab. Навремето Хъл е карал стажа си в този отдел и е бил поразен от размаха, визията и интегритета (каквото и да значи това) на въпросния джентълмен. Ранди Фредерик поддържа собствен сайт, където обявява прозренията и анализите си, а Хъл клика върху линка всеки път, когато в душата му завее вятърът на съмнението.

За добро или за зло, Хъл е моят брокер. Освен мен, на главата му висят още поне стотина тревожни представители на средната класа. Предполагам, че е имал други планове за кариерата си. Но може би му е липсвала дързост? Онова, което ми харесва у него, е, че не държи непременно да ми пробута стандартния пакет услуги. Не ми натрапва разни готови схеми с апломба на евангелистки пастор, искам да кажа. Само понякога сумти неодобрително, ако прецени, че върша нещо по-необмислено. Има тайно влечение към опциите, може би още от времето на практиката си при Ранди. Но той самият се въздържа да ми ги предлага като твърде рисков продукт. Иначе мести парите ми, както аз му кажа.

„В края на краищата това са си твои пари...“, свива рамене.

- Ей, Хъл! - гласът ми лети по жицата. - Какво казва днес Ранди?

След известно забавяне получавам суховат, ала изчерпателен отговор:

- Опциите могат да бъдат отличен инструмент за инвеститори от различен калибър, но брокерите със сигурност ще се опитат да ви продадат неща, които не си струват риска...

Хъл няма кой знае какво чувство за хумор.

- Така е - съгласявам се. - Брокерите трябва да се държат изкъсо. Има ли новини от фронта? Минахме ли първия милион?

- Боя се, че не.

Пръстите му щракат по клавиатурата.

- Особено след последното раздаване на картите... Но ако облигациите на United Steel поскъпнат с два процента, както се очаква в края на месеца, може би ще компенсират част от загубите...

- Зарежи! - прекъсвам го. - Искам да закрия всички досегашни позиции. Колко ще ни струва?

- Моля?! - трепва гласът му.

- Продай всичко!

- Пари ли ти трябват?

- Да, ще се позиционираме отново. Изцяло!

Цък, цък, щракат пръстите му.

- Хъм... - отронва дълбокомислено. - Ще реализираш загуби от около 30 процента, ако продадеш всичко сега. Всъщност можеше и да е по-зле. Какви идеи имаш?

- Опции за акциите на CANIMA с падеж в края на август.

- Кои бяха пък тия?

- Един от най-големите производители на кучешки храни в света. Оборотът за миналата година е над един милиард долара - бодро издекламирвам, докато той рови в компютъра.

- Да, да, виждам... Добре се харчат.

- Но не задълго. Ще заложим на 20 процента поевтиняване.

- Какво? - долавям паника.

- Кучетата летят ниско, тап.

- Не, не, забрави! Твърде рисковано е. Нали се сещаш какво ще се случи, ако прогнозата излезе ялова?

Знам, естествено. Опциите са сравнително нова измишльотина, чиято цел е да повишат ликвидността на пазарите. Наричат се още деривативи, защото стойността им произхожда от други финансови инструменти. По същество това са контракти, които ти позволяват да купиш или продадеш стоки, акции, валута на определена цена в рамките на фиксиран период. Опциите дават възможност да се заемат позиции със сравнително малко средства, но с много по-висок риск. Когато купуваш директно акции или облигации, получаваш нещо реално. Ако цената им падне, да речем, с 20 процента, все пак ти остават 80 процента. Докато опциите са само една възможност (мечта, блян, надежда...), ако се реализират, печалбата може да стигне до 2000 процента от първоначалния залог. Но ако бъдещето те изиграе, просто се изпаряват: без цвят, без мирис, без дим, като природен газ...

- Хайде, Хъл! Това са някакви си жалки 50 000 долара, осъдени на бавно изчезване. С тях и без тях. Искам просто да им дам шанс.

- Все пак по-добре с тях.

- Хъл, трябва ли да търся друг брокер?

- Окей, в края на краищата това са твои пари - въздъхва той.

Усещам как се бори с любопитството си.

- Виж, не че ми е работа, но... откъде знаеш?

- Хъл - възприемам сериозен тон, - ти вярваш ли в Барух момента?

Около половин минута в слушалката се носи само дишането му.

- Имал си Барух момент?!

Не виждам как иначе мога да му го обясня.

- Да речем... Само не питай Ранди Фредерик какво мисли по въпроса! Ти самият вярваш ли?

- Как стана? Кого срещна? Бъфет? Тръмп? Пърлман? Абрамович?

- Явно вярваш!

- Сорос!!! - гласът му отскача във фалцет.

- Почти уцели.

- Ами ако те е преметнал? Ако си е направил майтап?...

- Хъл, даваш ли милостиня от време на време?

- Какво? Да, случвало се е... Когато не са прекалено нахални.

- А хрумвало ли ти е да пуснеш банкнота от Монополи?

- Не, разбира се!

- За това говоря. Не се прави така. На лошо е. По-добре отмини.

Пауза.

- За пред мен става - сухо обобщава той. - Но не мисля, че SEC[4] ще се върже на тази версия, ако те погнат, че търгуваш с вътрешна информация... Да не кажеш, че не съм те предупредил!

- Действай!