Черната кутия

20. НЕД

През лятото София се напълва е УБЗГ. Долитат от всички кътчета на планетата, за да разхлабят примката на безкрайните работни часове. Без този ритуал статусът им остава нереализиран. Проблемът е, че когато се върнат в България, УБЗГ трябва да общуват предимно с други УБЗГ. НГЗБ са твърде заети с мисли за оцеляването си, а и повечето тренди места не са им по джоба. Като черпиш, мислят, че се фукаш. Като не черпиш, гледат мрачно, ближат малкото си уиски и те зарязват към единайсет, защото утре са на бачкане. Различни адженди, тъй да се каже. Ти си дошъл да наваксаш за две седмици купона за цяла година, докато те разполагат с всичките 365 дни. Ти имаш пари, те имат време. Но нито ти можеш да го купиш, нито те могат да ти го продадат. Нямам особено желание да се обаждам на никого.

Апартаментът за гости на БОРГРУ носи белезите на същия странен вкус или по-скоро пълна липса на такъв, както и служебната лимузина. Очевидно е бил ремонтиран основно, според най-високите местни критерии за лукс. Това е станало по времето на бившия генерален директор. Някой си Гронев. Динамо Киев се грижи да бъда информиран. В момента Гронев е подсъдим за нещо от сорта на „разхищение“ или „източване“ в особено големи размери.

В жилището има сауна, две бани, едната съоръжена с тангенторна вана, и не знам колко си стаи. Намира се на десетия етаж в блок на бившето УБО или както там се е казвала службата, бдяща за комфорта на първите хора по време на тоталитаризма. В хола се натъквам на огромна, безвкусна гарнитура със зеброва окраска. Масичка от опушено стъкло. Телевизор с плосък екран. На стената виси ярко платно, изобразяващо гол женски гръб.

Връщам се пред стаята на Курц. Натискам дръжката. Заключено. Хладилникът е зареден с минерална вода, бира и безалкохолни. Отварям си кутия „Загорка“ и излизам на терасата. Колите сноват по Цариградското шосе със запалени фарове. От другата страна тъмнее Паркът на свободата, както беше известен по мое време. Сега е Борисовата градина, както се е казвал и по времето на баба ми. Старата телевизионна кула стърчи над гората, окичена с червени лампички. По-надолу се подават острият връх на паметника, известен като Братската могила, и кулата за водни скокове на лятната къпалня. Дали басейнът още работи? Не съм стъпвал там от училище. Синьото дъно с изпочупени плочки. Пръскащи ледени душове. Врякащи хлапетии със зачервени очи. Дъх на хлор. Свити от студа пишки... Баща ми ме учи да плувам. Нагазили сме в средния басейн. Той ме държи за кръста и ме кара да махам с ръце и крака като жаба. Брат ми подскача наоколо сред облак от пръски. Майка е направила сандвичи с шпеков салам и настърган кашкавал.

Зад стадиона трябва да е беседката, където преди повече от 20 години се простих с девствеността си. При крайно драматични обстоятелства! Последният ми съзнателен спомен от комунизма. Аз съм на 17, тя е в съседния „б“ клас, но по всички стандарти е много по-напред с материала от мен. Носят се слухове за сексуалните й подвизи, което ме привлича и плаши едновременно. Неизвестно как и защо, сме се озовали през нощта в парка. Натискаме се във въпросната беседка. Лято е, наливаме се с топло бяло вино. Дава ми да я пипам, където пожелая. Този път работата май ще стане и позорната тайна на девствеността ми ще остане завинаги заровена в земята. Звънят фанфари, падат звезди, когато се разнася зловещ тропот. Лъхва на пресен тор и в мрака изникват два огромни силуета. Конни милиционери! Документи за проверка. Разполагам само с една гола пишка, а тя - с едни празни пликчета. Следват безплодни обяснения, пъшкане, пот... Записват имената ни. После се мятат отново върху гигантските си коне. „Продължавайте с повишено внимание“, долита смехът на единия. Нито ще продължим, нито ще пробваме пак.

Coitus-sovieticus interruptus.

Гронев може да е КБГ, но все пак се е сетил да прекара интернет покрай другите си харчове. Ръгвам кабела на лаптопа в слота до контактите. Работи! Хвърлям се в света на домашните любимци. Свят на неограничени възможности, за който дори не съм подозирал. На практика петовете успешно конкурират най-ухажваната консуматорска прослойка - децата! Ала пазарът остава някак си в сянка, не се афишира за разлика от детския, който се къпе в реклама. Може би заради политическата коректност? Все ще се намери някой хуманист да размаха пръст, че развитите страни милеят повече за домашните любимци, отколкото за широките маси в Сомалия...

Чеквам индексите на CANIMA за последните месеци. Цената на акциите им остава стабилна, дори с тенденция към леко покачване. Като цяло пазарът бележи ръст въпреки опитите на фанатизирани групи от природозащитници да подкопаят доверието на потребителите. Ако се вярва на моя Барух момент обаче, мечката скоро ще го нагази.

Летящото куче се приземява на минус 20...

Пускам телевизора, текат новините в полунощ. Натъквам се на репортаж за Стомахов: мотае се из месарски цех с бяла престилка и дрънка за европейските стандарти.

Междувременно са пречукали Папуняка. Иначе икономиката върви изненадващо добре въпреки световните цени на петрола, които пълзят зловещо нагоре като пламъчето на фитил...

Под масата откривам стар брой на „Нощен Труд“. Евро-ескорт предлага/набира компаньонки. Обявата е оградена с червен флумастер. Дали телефонът още е актуален? Обзема ме нездраво любопитство. По страниците има мазни петна, най-вероятно от салам, и кръгла следа от чаша. Някой е хапвал, после му се е дочукало. А може би в обратния ред?

- Юро-искорт - сънен мъжки глас.

Тарифата: 50 долара на час, включва и транспорта. Осъзнавам, че по инерция говоря на английски, но това не им прави впечатление. Не си спомням номера на блока. Мъжът трака по клавиатурата и след миг съм локализиран.

- Вие да нямате Джи Пи Ес? - изумявам.

- Ха-ха, юро-сървис! - после изведнъж става сериозен. - Обаче тоя път да ги нямаме такива: мармалади, банани, восък по циците, стикове за голф... Ясно?! За това чарджим допълнително. Иначе наш‘те сладурчета няма да стъпят повече в тоя курварник!

Старият Гронев! Явно добре си е поживял.

- Ало, някакви специални предпочитания?

Замислям се.

- Да не е пъпчива...

- При нас пъпчиво няма! - сопва се гласът.

- Окей. Да има хубави цици тогава.

Снизходително примлясване:

- Цици да искаш!

Не ми хрумва нищо друго.

„Юро-искортът“ изглежда стандартно добре: тънки крака, квадратна талия и два топуза, метнати през късия й селски врат. Носи изрязани шорти, бяла чантичка с катарама, на която пише Dior, и високи дървени чехли. Чук, чук, чук...

- Ма ти си българин! - възкликва изненадано тя.

- Е, да. И какво от това?

- Невър майнд - свива рамене. - Ууу, ква стилна гарнитура! Тука ли ша го праим?

Съблича се. Мярвам рояк подозрителни пъпчици по задника й.

- Първо кинтите - тя поднася зле избръснатия си пубис към лицето ми.

Подавам й 50 долара, свити на тръбичка. Казвала се Албена.

- Кво да ти напрая?

- Масаж на гърба.

Водя я в спалнята, дръпвам покривката и се пльосвам по корем на леглото. Албена се качва върху задника ми и ме затиска с бодливата си шунда. В силните й грубовати ръце се пробужда първичният селски инстинкт и тя започва да мачка мускулите ми, сякаш меси тесто.

- Разправят, че икономическото положение на народа в България доста се било подобрило. Така ли е, Албена? - подхващам, докато тя се поти над мен.

- Ами... Дръжки. Добре, че сме ние, да изкарваме по някой лев.

- А има ли чуждестранни инвестиции?

- Има чужденци, има.

- А кредити?

- С кредити нье работим. Онли кеш - киска се.

- Какво мислиш за валутния борд, ще го бъде ли?

- Ама ти кво все глупости питаш! Няма ли да ибеш?

- Не е твоя работа!

Тя продължава да се труди над гърба ми, като си мърмори под носа:

- Аз съм дошла да се ибем, не да се потим...

От време на време гърдите й докосват кожата ми, кое-то е приятно. Членът ми се изправя. Обръщам се по гръб. Тя ми нахлузва презерватив, после се нахлузва тя самата. Обецата в танцуващия й пъп фокусира погледа ми.

- Идвала ли си тук и преди?

- Нье, ама разни колежки са идвали.

- И какво разправят?

- Мани, мани, викат!

- Мани, мани, значи... - напушва ме смях. - Или мъни?

Телефонът й взе да пиука.

- Край! Времето ти изтече - изхлузва се тя от мен.

- Не съм съършил.

- Е, па да си свършил! Малко ли ме клати?

Не изглежда кой знае колко професионално удовлетворена, може би очаква да платя за още един час. Не си струва. Не ми е ден за свършване. Облича се. Чук, чук, чук... Токчетата се отдалечават в мраморното фоайе. Лежа в сумрака, наблюдавайки заспиващия си пенис. Кондомът е изчезнал. Може би се е изхлузил по време на акта? Да не съм пипнал нещо?...