Докато лежах и умирах

Вардаман

Тръгваме към града. Дюи Дел казва, че няма да го продадат, защото е на Дядо Коледа и той го е прибрал при себе си до следващата Коледа. Тогава пак щели да го сложат на витрината, грейнало от чакане.

Тате и Каш слизат по надолнището, но Джуъл се е запътил към обора.

— Джуъл — вика го тате. Джуъл не спира. — Къде отиваш? — пита. — Но Джуъл не спира. — Остави коня тука — нарежда тате. Джуъл спира и вперва поглед в тате. Очите на Джуъл са като топчета. — Остави коня тука, чуваш ли! — повтаря тате. — Всички ще се качим в каруцата при майка ви, както поиска тя.

Но мойта майка е риба. Върнън я видя. Беше там.

— Майката на Джуъл е кон — обади се Дарл.

— Значи мойта може да е риба, нали, Дарл? — осмелих се аз.

Но Джуъл ми е брат.

— Излиза, че и мойта трябва да е кон — смънках.

— Откъде-накъде? — утешава ме Дарл. — Щом тате е твой баща, откъде-накъде майка ти да трябва да е кон, само защото майката на Джуъл е кон ли?

— Защо да трябва? Защо да трябва, Дарл?

И Дарл ми е брат.

— А твойта майка, Дарл, какво е тя тогава, кажи ми?

— Аз нямам майка — отвърна Дарл. — Защото ако имах, тя щеше да е беше. А ако е беше, значи не може да е. Нали така?

— Не може — съгласих се.

— Тогава и аз няма да съм — рече Дарл. — Нали?

— Няма.

Но аз съм. И Дарл е мой брат.

— Чакай, Дарл, ние сме — казах.

— Знам — отвърна Дарл. — Затова не съм е. Ама пък сме е прекалено много всичките да ни е ожребила една жена.

Каш носи сандъчето с инструментите си. Тате го гледа.

— На връщане ще се отбия при Тъл — рече Каш. — Ще му оправя покрива на обора.

— Нямаш капка уважение — вика тате. — Нарочно обиждаш и нея, и мен.

— Да не искаш той да се върне у дома, а после да ги тътри пеш до къщата на Тъл? — намесва се Дарл.

Тате поглежда Дарл, устата му дъвче. Сега тате се бръсне всеки ден, защото мойта майка е риба.

— Не е редно така — мърмори тате.

Дюи Дел държи в ръце пакета. Както и кошница с вечерята ни.

— Какво е туй? — пита я тате.

— Кифлите на мисис Тъл — отговаря Дюи Дел, докато се качва в каруцата. — Ще ги занеса в града вместо нея.

— Не е редно така — вика тате — Обидно е за покойната.

Там ще е. Там ще е, като наближи Коледа, казва тя, ще блести на релсите. Казва, че той няма да го продаде на никое от градските момчета.