Докато лежах и умирах

Пийбоди

Казах им:

— Признавам, ако си заклещен натясно, можеш да се оставиш в ръцете на Бил Варнър да те закърпи като крантаво муле, но да пукна, ако мъжът, който позволи на Анс Бъндрън да го обработва със суров цимент, не трябва да има в резерв поне един крак повече от мен.

— Те само искаха малко да ме облекчат — изпъшка той.

— Да те облекчат значи! — възмутих се. — А какъв дявол е бръмкал в главата на Армстид, като им е позволил отново да те натоварят на каруцата?

— Ами беше започнал силно да намирисва — обясни той. — Нямаше време за губене. — Аз само го погледнах. — Пък на мен изобщо не ми пречеше

— Я не лъжи и не се опитвай да ме убеждаваш, че са те возили шест дена в каруцата със счупен крак, без шини, и на теб изобщо не ти е пречило.

— Никак не ме мъчеше — каза той.

— Искаш да кажеш, че никак не е мъчило Анс — срязах го. — Не повече, отколкото го измъчи да проснат оня нещастник насред улицата и да му щракнат белезници като на долен убиец. Не ми ги разправяй ти на мен тия. И не ми казвай, че окото ти няма да трепне да загубиш някакви си шейсет инча от собствената ти кожа, когато свалят от тебе тоя бетон. И не ми говори, че няма нищо, ако се тътриш с един куц крак до края на живота си — в случай че изобщо проходиш отново. Бетон! — изкрещях. — Всемогъщи Боже, ами Анс да те беше занесъл до най-близката дърводелница и да ти беше заврял крака под големия трион! Тъй със сигурност щеше да те излекува. Пък после вие да бяхте натикали неговата глава под триона, че да излекувате цялото семейство!… Впрочем къде е Анс? Какви ги е замътил сега?

— Отиде да върне лопатите, дето ги взе назаем — отвърна той.

— Да бе — не се сдържах, — разбира се, бил е принуден да вземе лопата назаем, за да погребе жена си. Как ли не е взел назаем и дупка в земята? Жалко, че не спуснахте и него… Така боли ли те?

— Не особено — промълви, но по лицето му се стичаха едри капки пот като стъклени топчета и то заприлича на попивателна.

— Разбира се — отвърнах. — До другото лято хубаво ще си куцукаш с тоя крак, където си поискаш. И няма да те мъчи, не особено… Ако някога си имал нещо подобно на късмет, то е, че ти е пострадал същият крак, който беше чупил преди.

— И тате казва тъй! — възкликна той.