Докато лежах и умирах

Анс

Сурова е тази земя към човека, сурова. Осем мили човешка пот е изцедена от тялото му в земята Господна там, където Бог му е наредил да я напои. Никъде на тоя грешен свят честитият и работлив човек не може да си докара полза. Тя отива само при ония с дюкяните в градовете, дето не се потят, а живеят от труда на потните. Но не и при оня, който не подвива крак, не при селския човек. Понякога се чудя защо не спрем да я караме тъй. Ами защото нас ни чака награда там горе, където те не могат да си донесат автомобилите и другите разни. Там всички ще са равни и Той ще вземе от имащите, за да даде на нямащите.

Но дълго ще чакаме, изглежда ми. Лошо е, ако човек трябва да спечели наградата си за направените добрини, като оскърбява себе си и своята покойница. Возихме през цялата останала част от деня и по здрач стигнахме у Самсон, където се оказа, че водата е отнесла и тамошния мост. Те не помнеха реката да се е вдигала толкова високо, а дъждът още не се беше извалял. Старците там не били виждали и чували от време оно да се е случвало подобно нещо. Аз съм Божи избраник, щото Той наказва онзи, когото обича. Да ме вземат дяволите, ама си избира доста странни начини да ни го покаже, изглежда ми.

Но сега вече ще мога да си направя зъбите! Това ще е мойта утеха. Така ще е.