Докато лежах и умирах

Вардаман

Сега са седем, на малки високи черни кръгове.

— Гледай, Дарл — соча му. — Виждаш ли ги?

Той поглежда нагоре. Следим ги, малките им високи черни кръгове не мърдат.

— Вчера бяха само четири — казвам.

По сайванта бяха повече от четири.

— Знаеш ли какво ще направя, ако отново се опита да кацне на каруцата?

— Какво ще направиш? — пита Дарл.

— Няма да му дам да кацне върху нея — викам. — Няма да му дам да кацне и върху Каш.

Каш е болен. Лежи болен на сандъка. Но мойта майка е риба.

— В Мотсън трябва да намерим някакво лекарство — казва тате. — Май се налага.

— Как си, Каш? — пита Дарл.

— Не ми пречи, никак — казва Каш.

— Искаш ли да го повдигнем малко? — пита Дарл.

Каш е със счупен крак. Чупил е два крака. Лежи върху сандъка с навит юрган под главата и с цепеница под коляното.

— Мисля, че трябва да го оставим при Армстид — казва тате.

Аз нямам счупен крак и тате няма, и Дарл няма, и…

— Само като друсне — вика Каш. — Леко ме пристъргва, като друсне. Иначе никак не ми пречи.

Джуъл замина. Тръгна си с коня по вечеря.

— Стана тъй, понеже тя не позволява да дължим на други хора — казва тате. — Бог ми е свидетел, направих всичко по силите си.

Защото майката на Джуъл е кон, затова ли, Дарл? — попитах.

— Да стегна ли малко въжето — предлага Дарл.

Затова ние с Джуъл бяхме под сайванта, а тя в каруцата, защото конят живее в обор, пък аз трябваше през цялото време да гоня лешоядите от

— Да, моля те — казва Каш.

И Дюи Дел няма счупен крак, и аз нямам. Каш ми е брат.

Спираме. Когато Дарл разхлабва въжето, отново пот залива Каш. Зъбите му лъсват.

— Боли ли те?

— По-добре го стегни отново — казва Каш.

Дарл връзва обратно въжето и здраво пристяга. Зъбите на Каш пак лъсват.

— Боли ли те? — пита Дарл.

— Не ми пречи.

— Искаш ли тате да кара по-бавно?

— Не — отвръща Каш. — Нямаме време за маене. Никак не ми пречи.

— В Мотсън трябва да купим някакво лекарство — казва тате. — Смятам, че се налага.

— Кажи му да кара — заръчва Каш.

Продължаваме. Дюи Дел се навежда и бърше лицето на Каш. Каш ми е брат. Но майката на Джуъл е кон. Мойта майка е риба. Дарл казва, че като стигнем отново при водата, може да я видя, а Дюи Дел рече, Тя е в сандъка; как може да излезе оттам? Излязла е през дупките, дето ги пробих, във водата е, казах, и като стигнем отново при водата, ще я видя. Мойта майка не е в сандъка. Мойта майка не мирише тъй. Мойта майка е риба.

— Тия кифли ще са още свежи, като стигнем в Джеферсън — казва Дарл.

Дюи Дел не вдига очи.

— Но по-добре се опитай да ги продадеш в Мотсън — подхвърля.

— Кога ще стигнем в Мотсън, Дарл? — питам го.

— Утре — казва Дарл. — Ако мулетата не капнат. Сноупс трябва да ги е хранил със стърготини.

— Защо да ги храни със стърготини, Дарл? — питам.

— Гледай — казва Дарл. — Виждаш ли?

Сега са девет, високо на високи малки черни кръгове.

Стигаме в полите на баира, тате спира и ние с Дарл и Дюи Дел слизаме. Каш не може да ходи, щото е със счупен крак.

— Хайде, муленца! — подканва ги тате.

Мулетата едва кретат; каруцата скърца. С Дарл и Дюи Дел катерим стръмното зад нея. Когато се качваме на билото, тате спира и ние пак се натоварваме в каруцата.

Сега са десет, високо на високите си малки черни кръгове в небето.