Докато лежах и умирах

Джуъл

Това е, защото се е разположил там отвън, точно под прозореца й, да реже и кове проклетия сандък. Там, където тя не може да не го гледа. Където всяка вдишана от нея глътка въздух е задръстена от неговото чукане и стържене, където тя го вижда как й вика Виж. Виж колко хубав ти го правя. Казвах му да си намери друго място. Карах му се, мили Боже, да не искаш да пробваш как й стои? Стана досущ както онзи път, когато той беше още малък и тя спомена, че ако има подръка малко торна смес, ще пробва да посади тук-там няколко цветя, а той грабна тавата за хляб и я върна от обора пълна с лайна.

Пък сега, ей ги, накачулили се някакви там като лешояди. Чакат, веят си с ветрила. И защото му казах Да не се беше инатил да кастриш и чукаш онуй нещо, че не даваш човек око да затвори, пък ръцете й, разперени на юргана като изровени корени, скъсал си се да ги миеш, а те не се изчистват. Виждам ветрилото и ръката на Дюи Дел. Казах им що не я оставите на мира. Рязане, думкане и безкрайно ветреене на въздуха над лицето й дотам, че ако си на ръба на силите си, дъх няма да можеш да си поемеш, а пустата тесла не спира да цепи Едно клъц още. Едно клъц още. Едно клъц още, докато всеки минувач по пътя не спре да погледа и не каже брей какъв голям майстор бил тоз дърводелец. Как не бях аз, когато Каш падна от черквата, как не бях аз, когато тате легна болен от ония дърва, дето го затиснаха, тогава нямаше да се случи всички копелдаци от околията да търчат да я зяпат, защото ако има Бог, за какво е Той, по дяволите? Просто щяхме да си бъдем само ние с нея двамата на някой висок хълм, аз щях да търкалям отгоре канари по главите им, ей Богу, щях да ги вдигам и хвърлям по муцуни, зъби и к’вото ми падне, докато тя намери покой, а не проклетата тесла да бичи Едно клъц още. Едно клъц още и можехме да намерим покой.