Докато лежах и умирах

Уитфийлд

Когато ми казаха, че тя умира, цяла нощ се борих с Нечестивия и излязох победител. Разкри ми се цялата чудовищност на моя грях; най-после видях истинска светлина, паднах на колене и се изповядах пред Бога, помолих Го да ми посочи пътя и получих напътствието Му. „Стани, рече Той, поправи злото в дома, в който пусна твоята жива лъжа, иди при хората, спрямо които престъпи Моята Дума; признай греха си на висок глас. Те, онзи измамен съпруг, трябва да ти простят: не Аз.“

И тръгнах. Чух, че мостът при Тъл бил изчезнал; казах си „Благодаря ти, Господи, о, Всемогъщи Господарю на всичко“; защото опасностите и трудностите, които трябваше да преодолявам, ми показаха, че Той не ме е изоставил; и затова повторното ми приемане в светия Му мир и любов ще е още по-блажено. „Само не допущай, молех се, да умра, преди да поискам прошка от мъжа, когото измамих, не позволявай да стигна твърде късно; и нека признанието за моето и нейното прегрешение не излезе от нейната вместо от моята уста. Тогава тя се закле, че никога няма да каже, но да се изправиш пред вечността, е страшно: нима аз самият не съм кръстосвал чресла с Дявола[4]? Не допускай да падне върху мен и грехът на нейната погазена клетва. Не разрешавай да ме залеят водите на Твоя могъщ гняв, Боже, преди да съм очистил душата си пред онези, които съм наранил.“

И тъкмо Неговата ръка благополучно ме преведе през придошлата река, тя ме опази от опасностите на водата. Конят ми се подплаши и сърцето ми прималя, когато дънерите и изкоренените дървета се устремиха към моето нищожие. Но не и душата ми: безброй пъти видях как биват отклонявани в последния миг, преди унищожението да ме връхлети, и извисих глас над грохота на потопа: „Слава Тебе, Всемогъщи Господарю и Владетелю! С този знак от Теб ще очистя душата си и отново ще бъда приет в лоното на Твоята вечна любов“.

Тогава разбрах, че ми е дадено опрощение. Наводнението, опасността останаха зад мен и когато отново пришпорих коня на твърда земя, а гледката на моята Гетсиманска градина взе да се приближава, си намислих какви думи ще изрека. Щях да вляза в къщата; щях да я спра, преди да проговори; щях да кажа на мъжа й: „Анс, съгреших. Постъпи с мен както решиш“.

Привидя ми се, сякаш вече го бях сторил. Още докато яздех, душата ми се почувства по-свободна и спокойна от години насам и сякаш отново ме изпълни траен мир. От двете си страни виждах ръката Му; в сърцето си чувах гласа Му: „Бъди смел. Аз съм с тебе“.

После стигнах до къщата на Тъл. Най-малката му дъщеря излезе и ми извика, докато минавах. Каза ми, че тя вече е починала.

О, Господи, съгреших. Ти знаеш колко се разкайвам и какво е въжделението на душата ми. Но Той е милостив, ще приеме въжделението ми за действие, защото знае, че когато си намислях думите за моето признание, аз ги отправях към Анс, макар него да го нямаше. Той беше този, който в безкрайната Си мъдрост бе възпрял умиращите й устни да разкажат, докато е лежала, заобиколена от обичаните близки, които са й вярвали; моя бе усилната битка с водата, която удържах, защото силната Му ръка ме подкрепи. Слава Тебе за великодушната Ти и всемогъща любов, слава.

Влязох в опечалената къща, скромното обиталище, където лежеше още една съгрешила смъртница, докато душата й изправяше лице пред страшния неизбежен съд, мир на праха й.

— Господи, помилуй този дом — казах.