Докато лежах и умирах

Вардаман

Сега тя е по-широка и по-светла, но магазините са тъмни, защото всички са се прибрали у дома. Магазините са тъмни, но като минаваме, по прозорците притърчат светлини. Лампи има в дърветата около зданието на съда. Накацали са по клоните като кокошки, ама съдът е тъмен. Часовникът отгоре му гледа на четирите страни, защото той не е тъмен. И луната не е тъмна. Не много тъмна. Дарл той замина за Джаксън е мой брат Дарл е мой брат. Само то беше от другата страна, бляска на релсите.

— Хайде да пресечем, Дюи Дел — казвам.

— Защо? — пита Дюи Дел. Релсите лъщят и обикалят цялата витрина, то е червено на релсите. Тя каза, че той няма да го продаде на градските момчета. — За Коледа ще е там — твърди Дюи Дел. — Ще трябва да почакаш отново да го донесе.

Дарл замина за Джаксън. Много хора не отидоха в Джаксън. Дарл е мой брат. Моя брат замина за Джаксън.

Докато вървим, светлините се въртят в кръг, накацали са по дърветата като кокошки. На всички страни едно и също. Крият се зад съда и тогава не можеш да ги видиш. Затова пък ги виждаш в черните прозорци оттатък. Всички са се прибрали у дома освен ние с Дюи Дел.

Тръгна с влака за Джаксън. Брат ми.

В магазина свети една лампа, далече в дъното. На витрината има две грамадни чаши с газирана вода, червена и зелена. Не могат да ги изпият и двама големи мъже. И две мулета не могат. И две крави не могат. Дарл

Някакъв мъж се показва на вратата. Гледа Дюи Дел.

— Ти чакай тук — казва Дюи Дел.

— Защо да не вляза? И аз искам да вляза.

— Ще чакаш тук — заповядва тя.

— Добре де.

Дюи Дел влиза.

Дарл е мой брат. Дарл се побърка

Да вървиш е по-тежко, отколкото да седиш на земята. Той стои на отворената врата. Поглежда ме.

— Искаш ли нещо? — пита ме.

Косата му е зализана. Понякога и косата на Джуъл е зализана. Косата на Каш не е зализана. Дарл замина за Джаксън моя брат Дарл На улицата той изяде един банан. Нали предпочиташе банани? — рече Дюи Дел. Почакай до Коледа. Тогава ще го сложат. И тогава ще можеш да го гледаш. Значи ще ядем банани. Двамата с Дюи Дел ще си вземем пълна кесия. Той заключва вратата. Дюи Дел е вътре. Лампата угасва.

Замина за Джаксън. Хем се побърка, хем замина за Джаксън и двете. Много хора не се побъркаха. Тате и Каш, и Джуъл, и Дюи Дел, и аз не се побъркахме. Никога не сме се побърквали. И не отидохме в Джаксън. Дарл

Отдавна чувам кравата да чатка по улицата. После излиза на площада. Пресича площада с наведена глава чатка . Мучи. Преди да замучи, на площада нямаше нищо, но не беше празен. Сега е празен, след като измуча. Отдалечава се чатка . Пак мучи. Моя брат е Дарл. Замина с влака за Джаксън. Не се качи на влака, за да се побърка. Побърка се в нашта каруца. Дарл Тя е вътре вече дълго време. И кравата замина. Отдавна. Тя е вътре по-дълго от кравата. Но не толкова дълго, колкото е празно. Дарл е мой брат. Моят брат Дарл

Дюи Дел излиза. Поглежда ме.

— Нека минем сега по оня път — примолвам се.

Тя ме гледа.

— Няма да подейства — бясна е. — Кучият му син.

— Какво няма да подейства, Дюи Дел?

— Много добре знам, че няма. — Не гледа наникъде. — Просто знам.

— Нека минем оттам — предумвам я.

— Трябва да се връщаме в хотела. Късно е. Трябва да се шмугнем, без да ни усетят.

— Не може ли само да минем да погледнем?

— Ти нали предпочиташе банани? Нали ги обичаш!

— Добре де.

Брат ми се побърка и замина за Джаксън. Джаксън е по-далече отколкото побъркан

— Няма да подейства — фучи Дюи Дел. — Знам, че няма.

— Какво няма да подейства? — питам я.

Трябваше да го качат на влака, за да отиде в Джаксън. Аз не съм се возил на влак, но Дарл е във влака. Дарл. Дарл ми е брат. Дарл. Дарл