Докато лежах и умирах

Вардаман

Дарл, Джуъл, Дюи Дел и аз вървим по стръмното зад каруцата. Джуъл се върна при нас. Настигна ни по пътя и се качи в каруцата. Дойде пеша. Джуъл няма вече кон. Джуъл ми е брат. Каш ми е брат. Каш е със счупен крак. Наместихме крака на Каш да не го боли. Каш ми е брат. И Джуъл ми е брат, но той няма счупен крак.

Сега са пет, високо на високи малки черни кръгове.

— Те къде нощуват, Дарл? — питам го. — Когато ние спираме да преспим в някой обор, те къде изкарват нощта?

Хълмът влиза в небето. После слънцето изскача зад билото и мулетата, каруцата и татко тръгват по слънцето. Не можеш да ги гледаш как бавно ходят по слънцето. В Джеферсън то е червено на релсите зад витрината. Релсите лъщят и обикалят, обикалят. Тъй казва Дюи Дел.

Ще ги видя аз довечера къде нощуват те, докато ние спим в обора.