Докато лежах и умирах

Дарл

Дарл замина за Джаксън. Качиха го на влака, докато се превиваше от смях, по пътеката на дългия вагон се превиваше от смях, главите на пътниците се обръщаха след него като глави на кукумявки.

— На какво се смееш? — попитах го.

— Да да да да да.

Във влака го настаниха двама мъже. Носеха раздърпани палта, издути над джоба на десния хълбок. Вратовете им избръснати до гланц, косите подстригани под конец, сякаш току-що двама бръснари едновременно бяха използвали тебешир-линията на Каш.

— На пищовите ли се смееш? — попитах. — Защо се хилиш? — продължавах. — Да не е защото мразиш звука на смеха?

Събраха две седалки, за да сместят Дарл да се смее до прозореца. Единият седна до него, другият насреща с гръб към движението. Наложително беше единият да се вози с гръб към движението, понеже парите на държавата имат лице за всяка задница и задница за всяко лице, а те пътуват с държавни пари, което си е кръвосмешение. Паричката от пет цента показва на едната си страна жена, а на другата — бик; две лица и никакъв гръб. Не знам какво е това. Дарл си имаше един малък калейдоскоп с мръсни картинки, купи си го във Франция през войната. Там пък се появяваха жена и прасе с две задници и без никакво лице. Това го знам какво е.

— Затова ли се смееш, Дарл?

— Да да да да да да.

Каруцата е спряла на площада, запрегната е, мулетата стоят неподвижни, поводите им са увити около амортисьора на седалката, задната част на каруцата е обърната към сградата на съда. С нищо не се различава от стотината други каруци там; Джуъл стои до нея и оглежда улицата, както всеки мъж в града в тоз ден, и все пак има нещо различно, особено. Нещо в нея без грешка те кара да усетиш наближаващото, окончателно отпътуване на влаковете, може би защото Дюи Дел и Вардаман на седалката, а също и Каш на сламеника в каруцата ядат банани от хартиен плик.

— Затова ли се смееш, Дарл?

Дарл е наш брат, нашият брат Дарл. Нашият брат Дарл в кафеза в Джаксън, където безметежно е пъхнал мръсни ръце в тихите процепи на решетката и гледа запенен навън.

— Да да да да да да да да.