Господарят на дъжда

9.

Фийлд не искаше да се връща в отдела и да търпи враждебността на Прокопиев и гнева на Грейнджър, затова се качи на шестия етаж. Тук беше тъмно. В дъното на коридора имаше синя врата с малко матово прозорче. Той почука и влезе. Хвърли цигарата си на пода и я смачка, усети топлината й през обувката.

Марецки седеше зад бюрото си. Беше с гръб към вратата, четеше вестник и краката му висяха във въздуха.

— Знаех си, че си тук — каза Фийлд.

Марецки нищо не отвърна.

Стаичката беше малка и бюрото заемаше по-голямата й част. Зад Марецки имаше етажерка с вестници, а черната дъска отсреща бе покрита с изрезки. Всичките се отнасяха до Лу Хуан.

— След като си тръгна, стана сбиване.

— Соренсън е звяр — измърмори руснакът, без да вдига очи от вестника.

Фийлд се облегна на стената и кръстоса крака. По средата на дъската срещу него имаше изрезка от статия със снимка на усмихнатия Лу и заглавие: „Още едно щедро дарение за сиропиталището «Сестри на милосърдието»“.

Марецки се обърна и изгледа младежа над очилата си. Проследи погледа му към изрезката на стената.

— Понякога предпочита по-малки.

Фийлд го погледна неразбиращо.

— Единайсет-дванайсетгодишни.

— От сиропиталището ли?

— Откъдето намери нещо, което да му допадне, и от всеки, готов да продава, което означава мнозинството от жителите на града.

— Даренията са за покупка?

— О, не знам дали му се отплащат за всяко дарение, но е хубава ирония, не мислиш ли?

— Не.

— Обикновено имам работа в Архива.

— Знам.

— Тогава би ли ми телефонирал предварително, когато искаш да ме видиш?

— Трябваше да се скрия някъде, докато напрежението в отдела поспадне.

— Тук не е зала за отдих.

— Кой е Слъгър?

Марецки се намръщи:

— Слъгър ли?

— Прокопиев ядоса Капризи, като спомена някой си Слъгър.

— Слъгър Дейвис. Алан Дейвис. Един лондонски детектив. Партньорът на Капризи до началото на тази година.

— Какво стана с него?

Марецки отново се зачете във вестника.

— Питай Капризи.

— Не ми казва.

— Тогава и аз няма да ти кажа.

— Мисля, че трябва да знам, щом работя с него.

— Само ти си мислиш така.

— Какво значи това?

Руснакът се намръщи:

— Какво искаш, Фийлд?

— Може ли да запаля цигара?

— Не, не може.

Фийлд скръсти ръце.

— Защо си тръгна от брифинга?

— Ти нямаш ли си работа?

— Знаеш, че работя по случая „Орлова“.

— Случаят „Орлова“. — Марецки вдигна вежди. — Ясно. Значи вече е случай, не просто случка.

— Какво искаш да кажеш?

— Една разглезена рускиня. Курва, която си е падала по по-странните удоволствия. На кого му пука? — Той изгледа гневно младежа. — Откъде е този интерес, Фийлд?

— Това е убийство.

— На руска проститутка.

— И какво? Това променя ли нещо?

Марецки се подвоуми, после попита:

— Това философски въпрос ли е, или практически.

— Просто си върша работа.

— О, това ли било? Колко глупаво от моя страна да не се досетя! — Той отново се обърна към бюрото си. — Тук работим при известни ограничения, Фийлд, и ако още не си, скоро ще го разбереш.

— Говориш от свое име.

— Да. Виждам, че си умен и амбициозен младеж, но скоро ще ти подрежат крилцата, затова не си давай много зор.

Фийлд се опита да прикрие объркването си.

— Разкажи ми за този случай, Марецки.

— Досети се сам, нали си детектив.

— Значи Лу може да прави каквото си иска, така ли?

Марецки отново се обърна към него:

— Моля те, остави ме. Имам работа.

— Разкажи ми за него.

— Ти наистина не разбираш, нали?

— Не бъди толкова надменен с мен.

— Да не бъда надменен? Добре, извинявай, просто не съм свикнал с идеалисти. Или по-скоро с наивници. Ти изглеждаш… енергичен младеж, но знаеш ли какво ще стане, ако продължиш да упорстваш в това разследване? Ще стигнеш донякъде и оттам нататък няма да можеш да продължиш. Ако си прекалено близо до истината, ще стане много опасно за теб. Колкото до улики, забрави. Свидетелите ще откажат да говорят, а ако има някой толкова глупав, бързо ще бъде отстранен. — Завъртя очи. — Тази жена е собственост на Лу. Дали я е убил лично, или е пратил друг, няма никакво значение.

— Истината обаче може да се установи, нали? Или и това смяташ за наивно? Можем да разберем дали Лу я е убил, или прикрива истинския убиец.

Марецки не отговори.

— Ще го направи ли отново?

— Вероятно.

— Правил ли го е преди?

— Възможно е. Не знам със сигурност. Нямаме информация за подобни случаи и французите също твърдят така, но…

Фийлд виждаше, че въпреки държанието си руснакът е заинтересован от случая.

— Какво „но“.

— Нещо крият.

— Какво?

Марецки замълча. След няколко секунди каза:

— Това е утвърдена практика.

— Искаш да кажеш, че и преди е правил подобни неща?

— Искам да кажа, че за да се стигне до това, е имало и други случаи. Случаи на насилие над жени. Като начало побои, изнасилвания… Жестокостта на насилието постепенно се засилва. Един ден той загубва контрол и наистина убива. Това му доставя удоволствие. Сега ще търси същото удовлетворение, но с по-голяма увереност. Вече знае какво иска. Точно определено облекло, безпомощна жертва.

— Значи може да има зависимост.

— Със сигурност има зависимост. Само трябва да се намери.

— Сега случаите ще зачестят, така ли?

— Той го е правил и преди. Сега със сигурност ще продължи. Може да зачести.

— С други момичета от контингента на Лу?

— Не знам.

— Значи ще стоим със скръстени ръце?

Марецки вдигна рамене.

— И ти не искаш да ми помогнеш?

— Желая ти късмет.

— Разкажи ми за Лу.

— Какво по-точно?

— Той ти е фикс идея — отбеляза Фийлд и кимна към изрезките.

— Само от научна гледна точка.

— Разкажи ми тогава научно за него. Той е в центъра на всяко събитие.

Марецки затвори вестника. Свали очилата си и внимателно ги остави на бюрото.

— Има много сведения — каза тихо.

— И повечето не са в архива ни.

Марецки остана загледан в ръцете си за известно време. Накрая заговори:

— Лу е неуморим. За десет години се добра до абсолютната власт… сигурно няма да ми повярваш, няма да приемеш истинското значение на думата „абсолютен“, нито влиянието, което ще му припиша. Само онези, които познават добре града, могат да ме разберат. Въпреки това е вярно. Властта обаче никога не е достатъчна за него. Винаги има някой, който не е напълно смачкан под ботуша му, и това го дразни като муха в стаята.

Фийлд избърса потта от челото си.

— Как го постига? С пари ли? Във Френската концесия имам предвид. Подкупва хората?

Руснакът се усмихна:

— Във Френската концесия. О, да. Нали има приказка, че всеки си има цена. Вярно е, разбира се. Всеки си има цена.

— Значи той купува хората.

— Не ме разбра добре. Казах, че всеки има цена, но това не означава, че всеки може да бъде купен с пари.

— Изразявай се по-ясно.

— Ти си умно момче, Фийлд. — Марецки кимна. — Мога да преценя, макар да не разбирам как си се озовал тук. Не се съмнявам, че кипиш от идеализъм и имаш оптимистично, може би дори опортюнистично виждане за живота.

— Значи невинаги парите са най-важното. Той намира други начини. Изнудване?

— Да, невинаги парите са най-важното. Лу обича абсолютната власт и владее много… методи за убеждение. Той е бандит, едно нищожество от мизерен край. Като дете е имал много лош късмет в тази нещастна страна, което обикновено води до мизерия и гибел, но е оцелял. С хитрост, жестокост и умения се е издигнал от помията на този град до положение, за което дори не е могъл да мечтае. Притежава власт и пари, за които повечето китайци не могат дори да мечтаят, още по-малко онези, започнали живота си като него в пълна мизерия. Той е обсебен от властта. Никога не се оставя в ръцете на съдбата и прави всичко възможно, за да запази положението си. Купува всичко и всеки в този град, за да не може никога да се върне там, откъдето с толкова мъки се е измъкнал. Страхът от бедността все още го измъчва нощем. В този град действа законът на джунглата и повярвай ми, Лу прави всичко, за да не може никой да го докосне дори с пръст. Той е неуязвим. Ако стои зад тези убийства, не можеш да спечелиш и по-добре да не се опитваш.

— Какви други методи използва?

Марецки се намръщи, сякаш разтревожен, че младежът не е схванал съвета му.

— Накарай Капризи да ти разкаже за Слъгър. Но защо такъв умен, амбициозен младеж с добри връзки (доколкото чувам) като теб се е загрижил толкова за една руска проститутка?

Фийлд се изправи.

— Правиш се на благороден рицар, нали?

— Никой не е неуязвим, Марецки.

— Това доказва колко си заблуден.