Господарят на дъжда

15.

Фийлд излезе от управлението по залез. Сградите бяха обагрени в червено от последните слънчеви лъчи и знамената се открояваха ясно на фона на небето. Той тръгна бързо, стиснал кобура си и преметнал сакото си на ръката. Лекият бриз го галеше. Спря пред входа на общежитието на улица „Карвър“ и се подвоуми. Не изгаряше от желание цяла вечер да търпи подигравките на Прокопиев. Руснакът обаче го нямаше и в стаята си Фийлд намери писмо, пъхнато под вратата.

Пликът носеше герба на Градския съвет и името му бе изписано с изящен почерк (почерка на Джефри).

Фийлд погледна часовника си, после смокинга, окачен на въженцето, което беше опънал пред прозореца. Срещата не беше официална, но за всеки случай той го облече. Излезе и взе рикша.

Смокингът бе по-дебел от сакото му, но вятърът се беше усилил и когато излезе на „Бънд“, за пръв път през този ден почувства хлад.

Пристанището още гъмжеше от народ. Под дърветата покрай брега се тълпяха хора. Ярката луна бе изгряла над осветените сгради, украсени в чест на наближаващия рожден ден на краля. Британското знаме върху купола на хонконгско-шанхайската банка се развяваше и плющеше. Фийлд плати на мъжа с рикшата и тръгна покрай спрелите до тротоара коли. Няколко деца галеха бронзовия лъв пред входа на банката. Според поверието така получаваха сила от него.

Огромната главна порта на банката бе заключена, затова той заобиколи откъм задния вход. Качи се по каменното стълбище на първия етаж и там видя обява, че Джефри Доналдсън, секретар на шанхайския градски съвет, ще изнася реч на тема „Новият Ерусалим“.

Две дебелани с черни костюмчета се суетяха около импровизирана маса, зад тях дискретно стоеше униформен чиновник от банковата охрана.

— Аз съм Ричард Фийлд, племен…

— Да, заповядайте.

Една от жените се усмихна, написа името му на листче и му го подаде. Вратата на залата беше отворена и той видя Джефри на подиума. Помещението приличаше на бална зала, с яркочервен килим и големи огледала с позлатени рамки по стените. Вуйчо му говореше разпалено:

— Ние с вас имаме уникалната възможност да станем свидетели как се гради бъдещето. Защото това е бъдещето, нека не си правим илюзии. Китай е един развиващ се пазар с невиждани досега възможности. Кои са пионерите в разработването на този пазар? Като секретар на Градския съвет може би не бива да проявявам пристрастия, но се надявам, че ще ми позволите малко национална гордост.

Той огледа слушателите си и продължи:

— Водещи в това отношение са британските компании. Трийсет и осем процента от всички чуждестранни търговски дружества в Китай са британски. Великобритания е дала три четвърти от инвестициите в този град, възлизащи на шестстотин милиона лири стерлинги. Нека обаче да се върна в ролята си на секретар на Градския съвет. Както добре знаете, ние тук не сме част от Британската империя. Знам също, че споделяте тревогите ми, че невинаги получаваме нужната подкрепа от Вашингтон и Лондон. Двете най-велики световни империи се крепят върху англосаксонските ценности — приличие, почтеност, единство, справедливост и джентълменство. Тук ние успешно изградихме общество, което се ръководи от тези принципи.

Джефри премести тежестта си върху протезата. Докосна устните си с ръка, после приглади косата на едното си слепоочие и продължи с променен тон:

— Всички ние виждаме бедността по улиците на Шанхай и аз не съм единственият, който се възхищава от неуморните усилия на шанхайския доброволен корпус за облекчаване страданията на народа. Това обаче е само капка в морето. — Наведе се напред и размаха пръст: — Всеки мъж в този град знае, че с упорит и честен труд може лесно да избави себе си и семейството си от мизерията. Затова сме тук. Затова нито един град на земята не върви към такова златно бъдеще като Шанхай. Затова с пълно право можем да кажем, че той е новият Ерусалим. Град, носещ безкрайни възможности и основаващ се на ценности, с които можем да се гордеем.

Последва кратка пауза, след това избухнаха оглушителни ръкопляскания и всички в залата — триста или четиристотин души — станаха на крака. Джефри скромно вдигна ръка:

— За съжаление… — Изчака шумът да стихне и продължи: — … За съжаление не мога да отделя време за въпроси, защото времето лети, а имам неотложна работа, затова моля да ме извините…

Излезе от залата толкова бързо, колкото му позволяваше протезата, и Фийлд изпита съжаление, като го гледаше. Той последва вуйчо си към асансьора. Когато затвори вратата, Джефри въздъхна с облекчение:

— Съжалявам, ако изказването ми е прозвучало шовинистки, но трябваше да подгрея аудиторията.

Фийлд погледна листчето, което му беше дала дамата на входа. Имаше снимка на Джефри и биографични подробности: Кеймбридж, военната му кариера, Викторианския кръст и всичко останало.

Джефри се подсмихна:

— Шанхайският доброволчески корпус. Боже мили! Сред тях няма жена под четирийсет… — Асансьорът още стоеше и той натисна копчето за шестия етаж. — Само не засягай темата пред Пенелъпи.

Асансьорът тръгна.

— Няма да се бавя — обеща вуйчото. — Сигурен съм, че момчетата няма да имат нищо против, ако седнеш при нас.

Махна конец от ръкава на сивия си костюм и Фийлд се смути заради стария си смокинг.

Асансьорът спря и те слязоха в трапезарията на банката. Не беше голяма, но се намираше на ъгъла на сградата и от високите прозорци се откриваше великолепна гледка към реката и ярките светлини на града.

Джефри се приближи към група мъже около голяма дъбова маса. Зад тях имаше масичка, покрита със сребърни прибори. По стените висяха огромни портрети с маслени бои. Чарлс Люис седеше на кожено кресло с цигара в едната ръка и чаша в другата. До него бе комисарят Биърс, а зад тях с ръце в джобовете стоеше Патрик Грейнджър.

Джефри прокара пръсти през прошарената си коса. На Фийлд му се стори, че от предишната им среща се е състарил.

— Някои от вас вече познават Ричард, племенника ми, който е отскоро в града… реших, че ще му е интересно да седне при нас, и понеже това не е официално заседание на Съвета, се надявам, че няма възражения.

Неколцина от мъжете около масата поклатиха глави. Джефри седна и се обърна към един сикх с червено-златиста униформа:

— Джин.

Фийлд застана до прозореца.

— Така — продължи Джефри, докато палеше цигара, — току-що говорих пред женската секция на шанхайския доброволчески корпус. Затова моля да ме извините, ако съм леко неадекватен.

— От джина ще се оправиш, стари приятелю — отбеляза Люис.

Всички носеха тъмни костюми, Фийлд веднага забеляза, че вуйчо му и Люис са водещите в групата.

— Нека не проточваме срещата — предложи Джефри. — Патрик ще ни запознае с положението.

Грейнджър извади ръцете от джобовете си, излезе на светло и заговори:

— Както Ричард и някои от останалите вече знаят, снощи Михаил Бородин е пристигнал в града. Според сведенията ни ще се опита да създаде безредици като миналото лято, но в много по-голям мащаб. Има мрежа от активисти, главно китайски студенти, които действат на територията на целия град. Има сведения също така, че Бородин и съмишлениците му от руското консулство са получили значителни средства от Москва. Някои пропагандни организации, като „Нов шанхайски живот“, са били финансирани допълнително, но подозираме, че парите ще се използват най-вече за дейности като плакати и позиви и купуване на активисти.

— Купуване на активисти ли? — не разбра Люис.

Грейнджър се обърна към него:

— Миналото лято те финансираха стачните комитети. Този път подозираме, че имат достатъчно пари, за да плащат на самите стачници.

— Благодаря, Патрик — каза Джефри. — Аз смятам, че за противопоставяне на тези дейности ще се нуждаем от допълнителни средства.

Един брадат мъж до Люис изръмжа:

— Може да не ти харесва, Саймън, но ако комунистите получават средства, ние също трябва да дадем. Специалният отдел и Патрик си вършат добре работата, но не бива да допускаме да изостанат в надпреварата.

— Да застреляме още няколко.

Джефри се изкашля:

— Миналата година аз пръв предложих решителни мерки, но снимките на трупове на първа страница на „Ню Йорк Таймс“ ще имат отрицателен ефект.

Той огледа събеседниците си, сякаш ги предизвикваше да оспорят думите му.

— Защо просто не затворим редакциите на парцали като „Нов шанхайски живот“? — попита Люис. — И без това никой не ги чете.

— Те не спират да хвалят новия болшевишки режим, но не можем да им попречим, ако не искаме да ни залеят тревожни телеграми от Вашингтон.

— Ако всичко това е заради Ню Йорк, защо просто не застреляме Стърлинг Блекман?

Един-двама се засмяха. Грейнджър обясни с усмивка:

— Внимателно следим „Нов шанхайски живот“, особено когато Бородин е в града, но вестникарите са предпазливи и никога не прекаляват с пропагандата. Подозираме ги обаче в нелегално печатане на позиви и щом разобличим някоя печатница, ще я затворим.

Последва дълго мълчание.

— Какво мисли Лу? — попита Люис и се обърна към Грейнджър, чието лице оставаше в сянка. — Хайде, Грейнджър, ти си офицерът ни за свръзка.

Грейнджър не обърна внимание на шегата и обясни:

— Убедени сме, че той е противник на болшевизма, но… тъй като правим всичко възможно да прекратим престъпната му дейност, сведенията ни не са толкова добри, колкото би трябвало.

Люис бавно огледа събеседниците си:

— Може би трябва да се споразумеем с него, докато се справим с комунистите. — Облегна се назад и кръстоса крака. — После отново ще засилим натиска.

— И дума да не става — възрази Джефри. — Той е не по-малка заплаха за града от комунистите. Може би дори е по-голяма. — Той също се облегна назад. — Други въпроси? — Изправи се. — Исках просто да ви информирам, това е.

Келнерът отвори една двойна врата към стая с подобно обзавеждане и кресла, наредени пред празна камина. Дългият плот покрай стената бе отрупан с храна. Друг сикх извади бутилка шампанско от кофичка с лед и я отвори. Две невероятно красиви китайки започнаха да сервират сандвичи в сребърни подноси.

Фийлд се загледа към покривите зад хотел „Катей“. Чувстваше се неловко тук. Обърна се — Биърс се беше приближил до него с чаша шампанско в ръка.

— Сигурен съм, че сме се виждали вече.

— Да, господин комисар, но тогава бях още новобранец.

— Голям физиономист съм.

Фийлд се съмняваше. Носът на Биърс беше червен, по бузите му се виждаше мрежа от спукани капиляри и комисарят изглеждаше неспособен да се държи стабилно на краката си. Грейнджър се приближи и подаде чаша на Фийлд:

— Добър вечер, войнико.

— Добър вечер, сър.

Биърс изгълта шампанското си на един дъх и измънка:

— Я аз да тръгвам, че Мери ще ме убие.

Усмихна се на Фийлд и тръгна към вратата, като спря да се ръкува с Джефри.

Известно време Грейнджър и Фийлд мълчаха; чувстваха се неловко.

— Не подозирах, че връщането на Бородин е толкова важно — отбеляза младежът.

— Съветниците обичат да са в течение — обясни Грейнджър и добави шепнешком: — Джефри добре ги върти. — Обърна се с гръб към останалите и огледа Фийлд. — Имаш нужда от нови дрехи. Едно малко допълнение към заплатата ще ти се отрази добре.

Фийлд понечи да отговори, но Грейнджър прекъсна:

— Умен, амбициозен младеж като теб… с добри връзки. — Погледна смокинга на Фийлд, после скъпите костюми на другите мъже. — Не можеш да я караш само на детективска заплата.

— Какво допълнение?

Началникът му поглади ревера си:

— Не е зле за бедно момче от Корк, а? — Спря поглед върху голия гръб на една от китайките. — Ние не обичаме да оставяме умните си служители да мизерстват в този богат град, ако ме разбираш.

Фийлд не разбираше.

— За тази цел имаме спомоществователен фонд. Обърни внимание какви заплати получаваш. Ще бъдеш приятно изненадан.

Младият мъж видя, че Джефри се приближава.

— Както и да е, утре сутринта можеш да дойдеш да ми помогнеш за брифинга в десет часа в Хонкю.

— Това… Все още работя по онзи случай с Капризи.

— Не се задълбочавай много. Просто наблюдавай Капризи и ме информирай.

— Не искате да се задълбочавам?

— Само да ме информираш. Ти си в Специалния, Ричард. Просто дръж под око противника… освен ако не искаш да отидеш в Криминалния — добави с усмивка Грейнджър.

— При вас ми е добре, сър.

Люис се приближи:

— Как е, старче? И той ли е от твоите хора, Грейнджър?

— Ново попълнение.

— Добро попълнение. Снощи се забавлявахме. — Люис се усмихна. — Малко обърка конците в „Деланси“, но се окопити, когато го заведох да види къде е работило рускинчето.

— Какво рускинче?

— Орлова.

— Курвата ли?

Люис се подсмихна лукаво:

— Не е по нашия вкус, нали, Грейнджър?

Фийлд се усмихна, но бързо си спомни китайската проститутка в публичния дом.

— Не рови много дълбоко в тинята, старче — добави Люис. — Никога не знаеш какво може да изплува.

Грейнджър въздъхна:

— Оставил съм го само да следи бандата на Маклауд.

Люис го изгледа с безизразно лице:

— И аз така си помислих.