Господарят на дъжда

7.

Люис огледа Фийлд.

— Имаш нужда от нов костюм.

— Този е добър за зимата.

Люис се усмихна и го изведе навън. Фийлд не беше подозирал колко е пиян и съжали, че няма достатъчно воля, за да откаже тази разходка.

Люис се наведе над буика и каза на шофьора си:

— „Деланси“.

Качиха се в колата. Когато тръгваха, видяха Джефри и Пенелъпи Доналдсън да се качват на рикша.

— Джефри е добър човек. Един от най-добрите — отбеляза Люис.

— Да.

— Изглежда, че няма нищо против забежките на Пенелъпи.

— В какъв смисъл?

— Сигурно си забелязал, че е малко разюздана. Трябваше да й се вържеш. Голяма кучка е. Джефри се прави, че не забелязва.

— Не те разбирам добре.

— Хубав младеж като теб би трябвало да използва случая, за да натрупа опит.

— Джефри ми е вуйчо.

— Какво от това? Тя не ти е кръвна роднина, нали?

Изпълнен с възмущение, Фийлд си представи зърното на Пенелъпи, което сякаш се беше запечатало в съзнанието му.

— Сигурен съм, че не е такава.

— Наградиха го с Викториански кръст, знаеше ли?

— Да, майка много се гордее с него.

— С право. Той е дяволски способен човек.

Това съвпадение със собственото му мнение за вуйчо му малко промени отношението на Фийлд към Люис. Колата спря пред мрачна сграда, която приличаше на склад. Фийлд вече се питаше дали това не е шега, но забеляза едър мъж, скрит в полумрака при входа. Вратата беше отворена и вътре се виждаше мизерна версия на клубовете, които току-що бе посетил — с бар и маси пред осветена в червено сцена. Китайка с ефирна, тясна кремава рокля ги заведе до една предна маса. На сцената две жени се целуваха. Едната беше чисто гола, другата — по жартиери и дълги чорапи.

Голата беше руса (и двете бяха европейки). Тя се откъсна от устните на другата и започна да облизва зърната на гърдите й. Момичето изви гръб, симулирайки върховно удоволствие.

Фийлд се потеше. Когато сервитьорката остави халба бира пред него, Люис каза:

— За бога, човече, няма ли да свалиш това сако?

Той послуша съвета му и веднага се почувства по-добре.

— Кобура също. Момичетата не обичат пищови.

Беше забравил, че е въоръжен. Свали колана с кобура, закачи го на облегалката под сакото и отпи глътка бира. На една маса отсреща седеше мъж на средна възраст с прошарена брада и очила и го гледаше.

Жените на сцената се гърчеха и стенеха, русокосата стоеше разкрачена с гръб към публиката и въртеше задника си.

Китайката се върна, без да я канят, седна в скута на Фийлд и го погали между краката. Той я хвана за китката, за да я спре, но не я отблъсна. Беше красива, с овално лице и тъмни очи, слаба и грациозна. Роклята й се беше вдигнала и Фийлд видя, че не носи бельо. Напомняше му на Ян в службата.

— Искаш ли още нещо за пиене? — попита на добър английски.

— Не — отвърна той прегракнало.

В скута на Люис също беше седнало момиче. На съседната маса група емигранти бяха довели жените или любовниците си, за да гледат представлението. Брадатият още ги наблюдаваше.

— Искаш ли да се качим горе?

— Не.

— Мога да дойда в хотела ти. Петдесет долара на нощ.

Този бардак явно обслужваше само европейци, защото петдесет долара беше седмичната му заплата.

Люис стана и поведе момичето си към стълбището в ъгъла.

— Приятелят ти отива.

— Да.

Фийлд искаше да си тръгне, но манията на майка му да прави всичко според етикета го спря.

— Хайде — настоя момичето и отново го погали между краката.

— Стига.

— Ще останеш доволен.

— Съмнявам се.

— Хайде горе.

— Нямам пари.

Тя отдръпна ръката си и го изгледа изненадано:

— Приятелят ти плаща.

Изправи се, хвана го за ръката и макар че всичко в него крещеше да остане на мястото си, Фийлд я последва, забравяйки смокинга и револвера, хипнотизиран, от полюшващите й се бедра под прозрачната коприна.

Стаята беше на последния етаж и не толкова мизерна, колкото бе очаквал: имаше легло с месингова рамка като онова в стаята на Лена Орлова. Преди Фийлд да се разколебае, момичето смъкна роклята си и разкри малките си гърди с тъмни зърна и стройните си бедра.

Коленичи пред него, умело разкопча панталоните му и пое члена му с уста.

Изпълнен със срам и отвращение, той се опита да я отблъсне, но тя стисна тестисите му.

Отмести глава от члена му и го издърпа грубо при леглото. Погали слабините му с косата си и Фийлд затвори очи.

Отдръпна се и се изправи задъхан, с разтуптяно сърце и с пламнало лице.

— Не. Съжалявам, не искам.

Излезе, като навличаше панталоните си. Жената изкрещя нещо на китайски и се показа гола на вратата.

От друга стая прозвуча силен писък и Фийлд инстинктивно се насочи натам. Неговото момиче отново изруга на китайски.

Чу се нов пронизителен писък, който бързо премина в стонове. Изпълнен с омраза към себе си, младият детектив закопча панталоните си и бавно се отдалечи по коридора.

Писъкът бе дошъл от стаята до стълбището. Вратата беше открехната и вътре се виждаха две тела, осветени от свещ. Ръцете на момичето бяха вързани за рамката на леглото, краката му се виждаха от двете страни на Люисовия гръб.

Фийлд застина за миг. Люис се обърна към вратата и погледите им се срещнаха.

Младежът бързо се отдръпна и слезе. Взе револвера и смокинга си от креслото под удивените погледи на хората от съседната маса и излезе.

Навън телохранителят мълчаливо му предложи цигара, Фийлд я взе с надеждата да се успокои, но ефектът беше обратен.

Затвори очи. За бога, колко беше пиян?

Закрачи напред-назад, чудейки се какво да прави. Не виждаше рикши и бардакът се намираше в тъмна и тясна уличка.

Вратата се отвори и Люис се появи. Тъкмо слагаше шапката си, беше разрошен и ядосан.

— Какви са тези фасони?

Фийлд гневно го изгледа:

— Не чукам курви.

— Както искаш. — Люис вдигна рамене. — Тези тук са от най-висока класа. Компаньонки.

Фийлд мълчеше.

— Само китайки са. — Люис се намръщи. — Не искаш ли? Добре, да пробваме нещо по-обикновено.

Буикът се беше появил отнякъде и бе спрял до тях. Той отново се наведе и каза на шофьора:

— Кафе „Маджестик“. — Обърна се към Фийлд: — Скачай в колата, там са само рускини. Понякога се дават и без пари.

— Не, благодаря.

Люис се изсмя:

— Хайде, бе, човек.

— Не, утре ще ставам рано.

— Всички ставаме рано.

— Може би не съм свикнал още.

— Не искаш ли да видиш къде е работила Лена Орлова?

Замаян от алкохола, Фийлд не можа да разтълкува изражението му.

— Какво искаш да кажеш?

— Питах те дали не искаш да видиш къде е работила Лена Орлова.

— Познаваше ли я?

— Малко. Танцуваше в „Маджестик“. Веднъж я чуках, но беше твърде вулгарна за мен.

Младият мъж не мислеше за Лена, а за Наташа.

— Добре — склони накрая.

По пътя не обръщаше много внимание откъде минават, но забеляза, че са във Външния район, който не попадаше нито под международна, нито под китайска юрисдикция. Улицата бе собственост на концесиите, но не и сградите. Нужни им бяха няколко минути, за да се върнат в добре осветеното Селище. През цялото време двамата мълчаха.

„Маджестик“ беше на първия етаж и когато се качваха по покритото с нов килим стълбище, позна гласа на Наташа.

— Тук са най-елитните руски курви в града — обясни Люис.

Наташа пееше тихо, прегракнало и тъжно, сякаш песента можеше да продължи цяла нощ. Когато Фийлд се качи и я видя, тя почти галеше микрофона, поклащаше бавно бедра и дългата й кестенява коса се спускаше над елегантната рокля с дълбоко деколте.

Върху дървения дансинг танцуваше една двойка.

— Затвори си устата да не лапнеш някоя муха — посъветва го Люис.

Той излезе при парапета на терасата срещу дансинга и за момент на Фийлд му се стори, че Наташа го погледна, но после отмести очи към средата на залата, изви назад глава и се усмихна.

Песента свърши и тя остави микрофона на земята. Последва тишина. Изведнъж залата избухна в гръмки аплодисменти. Неколцина мъже от предните маси станаха и закрещяха:

— Бис! Бис!

Тя махна небрежно, почти презрително, и слезе от сцената. Един здравеняк стана, за да заеме мястото й, докато тя с мъка си пробиваше път сред почитателите. Целуна пооплешивял възрастен мъж, седнал пред нея, и той й прошепна нещо на ухото. На Фийлд му направи впечатление колко дълбоко е деколтето й. Перленият й гердан почти докосна пода, когато тя се наведе, и косата закри лицето й.

Наташа се засмя и плешивецът се изправи, хвана я за ръката и със самодоволна усмивка я изведе на дансинга. Фийлд се извърна и срещна подигравателния поглед на Люис.

— Влюбени ли сме? Тази не ти е по джоба, момко.

— С Лена Орлова са били приятелки.

— Така е, но ще установиш, че Наташа има твърде малко приятели, ако ме разбираш.

Младият мъж отново се обърна към дансинга, за да не каже нещо, за което щеше да съжалява. Все насочваше поглед към Наташа, макар че се опитваше да не я гледа.

Тя бе поне с една глава по-висока от партньора си, който опипваше задника й.

С това ли се препитаваше? Танцуваше и се чукаше за пари?

Фийлд погледна към масите отзад. Общата снимка на Лена и Наташа бе направена в това заведение.

— Тук ли работи? — попита той.

— Кой?

— Наташа… госпожица Медведева.

— Вече не.

— Но е работила?

— Беше главната атракция, но вече участва само когато реши. Идва, когато й се пее. Има страхотен глас.

— Защо е напуснала?

Люис вдигна рамене. Преструваше се на безразличен, невеж развратник, но Фийлд вече го бе преценил като изключително умен и хитър. Беше сигурен, че той е спал с Наташа.

Оркестърът престана да свири и Люис се приближи до Наташа, която изпращаше възрастния мъж до масата му.

Тя се усмихна на Люис и той я целуна по бузата. Когато музиката отново засвири, двамата излязоха на дансинга.

Фийлд не сваляше очи от тях, бяха красива двойка.

Накрая не издържа. Ходеше му се до тоалетната и излезе през близката летяща врата.

Докато се миеше, погледна в огледалото и видя гнева, изписан на лицето си.

Върна се във фоайето, купи пакет цигари от момичето на рецепцията и запали една. Загледа се през малък прозорец към покривите на сградите покрай „Бънд“. Време беше да се прибира. Люис вероятно нямаше да забележи отсъствието му.

Стоеше облегнат на стената и размишляваше, че пуши твърде много, когато Наташа Медведева излезе от салона. Той се изправи и отпусна ръката с цигарата.

— Свободно — каза тя.

Фийлд се опита да се засмее, но не му се удаде. Нервно вдигна цигарата и всмукна.

— Няма ли да ме почерпите? — попита Наташа.

Той измъкна цигарите от джоба си и й ги подхвърли. Тя хвана пакета, взе една и изчака, докато той се наведе и й я запали.

— Не сте голям кавалер, нали, полицай?

— И вие не сте много порядъчна дама.

Тя всмукна от цигарата, изпусна дима от ъгълчето на устата си, пресече коридора и се облегна на срещуположната стена. Фийлд хвърли цигарата си през прозореца.

— Видях, че дойдохте с Чарлс Люис. Приятели ли сте?

— Почти не го познавам.

— Тогава сигурно…

— С Лена Орлова сте танцували тук — прекъсна я той неочаквано гневно. — Били сте приятелки.

— Е, и…

— Тази сутрин ми наговорихте куп лъжи.

— Това обижда ли ви?

— Подсъдимо е.

— Заплашвате ли ме?

— Можете да ни се присмивате, колкото си искате, но вие сте уязвима тук, госпожице Медведева, независимо с колко хора като Люис и Лу спите.

Тя го изгледа втренчено.

— За такава ли ме мислите? Проститутка?

Беше се обидила. Фийлд съжали, че е толкова пиян.

— Извинявайте, ако съм ви обидил. Този град е твърде странен за мен.

— Може би вие сте този, който трябва да внимава.

— Били сте добри приятелки с Орлова.

— Да.

Тя също хвърли цигарата си през прозореца.

— Тогава защо ме излъгахте?

— Защото не исках да отговарям на въпросите ви.

— Защо отидохте в апартамента й?

Тя въздъхна:

— За мляко.

— Но…

— Влязох, защото нямаше навик да оставя отворено. Това бе единствената лъжа. Лена беше рускиня.

— Като вас.

— Да.

— Значи няма значение.

Тя го изгледа, приближи се и бутна ревера му с пръст.

— Купете си нов костюм, с този ще заврите. Лятото тепърва започва.

Люис се появи във фоайето и спря.

— Беседвате ли си? Не е достатъчно богат за теб, мила. — Хвана я за ръката. — Хайде, танцува ми се.

Фийлд си тръгна с рикша и се прибра в скромната си стая в общежитието на улица „Картър“. Портиерът спеше. Коридорът на последния етаж беше пуст. Вратата на Прокопиев бе затворена.

Фийлд безшумно затвори своята, съблече смокинга и включи вентилатора. Стаята беше тясна. Жълтата боя по стената се белеше на люспи от влагата. Имаше прозорче, но се беше научил никога да не го отваря през лятото заради комарите.

Седна зад бюрото си, остави кобура върху колосания бял чаршаф встрани и отвори дневника си. Стана, отиде при закачалката и взе писалката на баща си от сакото. Под датата написа: „Запознах се с едно момиче — с една жена — и не спирам да си блъскам ума дали е пропаднала или порядъчна. Не знам защо, но ми се струва страшно важно.“

Остана втренчен в страницата — това беше първото, което записваше от седмици — после се събу, съблече се и си легна. Пресегна се да загаси лампата и бутна „Великия Гетсби“; бе купил книгата предната седмица. Не си направи труда да стане и да я вдигне. Нямаше пердета и уличните фенери хвърляха светлини и сенки върху стените и тавана.

Фийлд затвори очи. Представи си как Наташа му прави същото като китайката в публичния дом, как стиска гъстата й коса. Сърцето му се разтуптя, главата му запулсира и тялото му се обля в пот.