Господарят на дъжда

28.

— Това е война — заяви Маклауд и се огледа в тихата зала, сякаш очакваше някой да му възрази.

Досега Фийлд не беше влизал в кабинета на комисаря и остана впечатлен. Седяха около кръгла маса. През високите прозорци се откриваше великолепна панорама към Митницата и хонконгско-шанхайската банка в едната посока и Клуба по езда в другата. Дъждът барабанеше по стъклата. Месинговата лампа върху бюрото от тиково дърво на комисаря хвърляше бледа светлина в полумрака.

Ако беше вярно, че комисарят никога не е трезвен, тази вечер той добре се прикриваше. Говореше загрижено и с разбиране, потупа двамата с Капризи по раменете и се поинтересува как е Чен. След това продължи обсъждането на боксовия мач между Демпси и Карпантие в Джърси Сити отпреди пет години, което явно беше досегашната им тема — сякаш не забелязваше, че Капризи не е в настроение. Говореше меко, с лек акцент, издаващ ирландския му произход. Не си спомняше Фийлд от срещата им по-предишната вечер.

Комисарят нервно размести писалката си и няколкото документа върху бюрото и измънка:

— Да.

— Това е пряко нападение срещу едни от най-талантливите ни служители — подчерта Маклауд.

— И преди са ги нападали — измърмори комисарят. — Момчетата ти се проявиха мъжки, разбира се…

— При един грабеж, но тогава беше различно. Сега е било подготвено. Имало е засада.

Вратата се отвори и Грейнджър влезе. Приближи се и седна до Фийлд. Докосна рамото му съчувствено и каза:

— Извинете ме за закъснението.

— Добър вечер, Патрик — топло го поздрави комисарят, сякаш виждаше любимия си син.

Фийлд забеляза, че и Маклауд, и Капризи отбягват погледа на Грейнджър.

Началникът на Специалния отдел разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на ризата си и изпъна крака. Носеше елегантен тъмен костюм с жилетка и от джобчето му се подаваше верижка на златен часовник.

— Какво е положението, Капризи — обърна се комисарят към американеца. — Ти ръководеше операцията.

Капризи се наведе напред, облегна лактите си върху масата и погледна Маклауд и Фийлд.

— Чен е добре. Закарахме го в болница „Сейнт Мери“.

— Имах предвид мнението ти за събитията от следобеда.

Грейнджър запали цигара. Подаде сребърната си табакера единствено на Фийлд, след това стана и си взе пепелник.

— Очакваха ни. Машините бяха още топли. Изпразнили са фабриката набързо.

— Знаели са, че ще отидете?

— Да.

Настъпи продължително мълчание: единственият шум идваше от Грейнджър, който силно дърпаше от цигарата и изпускаше дима към тавана.

Комисарят изглеждаше като хипнотизиран.

Маклауд се наведе напред. Беше се поуспокоил.

— Въпросът е с какво сме привлекли такова внимание — отбеляза. — Дали е разследването на убийството, или с бележника, който ни насочи към фабриката. Освен това кой е знаел, че се каните да отидете? — обърна се към Фийлд: — Казал ли си на някого?

Младежът поклати глава.

— След като излезе от Криминалния, направо към фабриката ли тръгна?

— Не, отбих се за кратко при господин Грейнджър, но…

— Не ми спомена, че отиват във фабриката, иначе щях да го предупредя да внимават.

Грейнджър се огледа важно, сякаш ги упрекваше за наивността им.

Маклауд и Капризи се втренчиха във Фийлд, като че ли го подканваха да опровергае шефа си, но той мълчеше, стиснал здраво зъби. Спомни си, че беше казал за фабриката и на Наташа, и се опита да си припомни точните си думи. Не му се вярваше, че е възможно тя да злоупотреби с доверието му.

— Значи тук никой не е знаел, че се каните да отидете, така ли? — обобщи комисарят.

— Аз знаех — отвърна Маклауд. — Капризи също. Никой друг.

Отново настъпи мълчание. Грейнджър смачка фаса си, бутна пепелника в средата на масата и отбеляза:

— Чен също е знаел.

— Не би казал на никого — възрази американецът. — Не би допуснал такава грешка.

— Откъде си толкова убеден?

Капризи го изгледа мрачно. Грейнджър изместваше темата към един спорен проблем в управлението — лоялността на детективите китайци. Фийлд ясно виждаше, че това вбесява колегите му от отсрещната страна на масата. След като се замисли, той също изпита гняв. Чен бе добър полицай и едва не се беше простил с живота.

Комисарят прокара ръка по темето си и приглади малкото си останали косми. Фийлд погледна Маклауд в очите и изведнъж му се стори жизненоважно този човек да стане новият комисар.

— Следващият въпрос е какво ще предприемем — рече Маклауд; погледна първо комисаря, после Грейнджър. — Този човек не е просто гангстер. Той е убил едно момиче в района под наша юрисдикция или прикрива истинския убиец. Наредил е екзекуцията на напълно невинния портиер на кооперацията, а сега организира нападение срещу хората ни. И всичко това само за три дни.

Комисарят кимна неубедено.

— Трябва да му дадем урок. Това не може да продължава.

Отново се умълчаха. Грейнджър запали нова цигара.

Фийлд погледна отражението си върху масата.

— Какво предлагаш? — попита Грейнджър.

— Трябва да намерим улики — заяви Маклауд. — Ще го направим по класическия начин. Организираме разследване, намираме улики, подлъгваме го в нашата част на града и го арестуваме.

— На теория е много лесно.

— Вече имаме напредък, но мисля, че трябва официално да си поставим за цел разобличаването му.

Фийлд вдигна глава. Маклауд отново го гледаше, после пак се обърна към Грейнджър:

— Трябва да установим строг контрол върху информацията. Не искам да има повече изтичане.

Комисарят премяташе писалката си върху обратната страна на дланта си, както Фийлд бе правил в училище — прехвърляш я и едновременно с това се опитваш да я хванеш.

— Какво ще кажат в Градския съвет? — попита Грейнджър. — Не съм убеден, че ще са съгласни на такава война.

Комисарят не отговори; продължи да премята писалката си, докато най-после успя да я хване.

След срещата Фийлд последва Грейнджър. Минаха по стълбите, а Капризи и Маклауд взеха асансьора.

На етажа на Специалния отдел бе тъмно и Грейнджър запали лампа едва когато влезе в кабинета си. Затръшна вратата толкова силно, че стените се разтресоха.

— Сигурно се чудиш защо излъгах за тази вечер — каза той, след като запали първо цигарата на Фийлд, после своята. — Мамка му.

Младият детектив нищо не отговори.

— Маклауд се опитва да ни прецака. Да ни представи в лоша светлина пред комисаря. — Началникът хвърли цигарата си в кошчето. — Не е успял да те настрои срещу мен, нали?

— Разбира се, че не.

Грейнджър погледна часовника си.

— Майка му стара! Каролайн ще ме убие. — Двамата с Фийлд излязоха и той заключи вратата си. — Хайде, утре ще говорим.

Младежът отиде при бюрото си и седна; Грейнджър се качи в асансьора и дръпна решетката.

Тъмнината действаше успокоително на Фийлд. Дъждовните капки още барабаняха по прозорците, сякаш някой скитник искаше да влезе. Той си спомни как навремето стоеше у дома в Йоркшир и гледаше осеяното с локви дворче. Тогава дъждът го изнервяше; беше безмилостен и сякаш ожесточен. Фийлд потърка слепоочията и очите си, опита се да се отпусне. Виеше му се свят.

Изведнъж усети, че зад него има някой. Рязко се извъртя, запали лампата и посегна за револвера си.

— Капризи. Изкара ми ан…

— Тихо.

Маклауд стоеше зад американеца.

— Казал си му за фабриката. Нали Капризи ти каза…

— Не мислех, че е важно. Той просто ме попита защо бързам.

Фийлд се изправи и ги принуди да отстъпят една крачка.

— Боже мили. — Той потърка челото си; за малко да им каже, че е споменал за фабриката и пред Наташа, но реши да замълчи. — Не разбирам. Защо решиха точно тази вечер, с какво ги предизвикахме?

— Конспираторите и Лу действат като една банда — обясни Капризи. — Това беше предупреждение. Явно сме засегнали интересите им: заради онова, което става във фабриката, или заради убиеца, а може би и заради двете. Не могат да ни подкупят, затова ни предупреждават. Ако продължим с разследването, ще преминат към следващата фаза.

Фийлд въздъхна.

— Трябва много да внимаваме, Ричард. Никакво изтичане на сведения повече. Погрижи се никой да не знае с какво точно се занимаваме.

— Какво искате от мен?

— Наблюдавай Грейнджър. Предупреди ни, ако разбереш, че е решил да действа…

— Утре сутрин среща долу — каза Маклауд. — Точно в седем часа, преди някой друг да се е появил.

Щом като двамата си тръгнаха, Фийлд изгаси лампата и остана неподвижно в успокоителния мрак. След известно време стана и слезе по стълбите с намерението да вземе рикша и да отиде у Доналдсънови. Беше сигурен, че ще го приемат добре, но накрая реши да отиде другаде. На стотина метра от кооперацията „Щастливи времена“ извика на човека да спре и слезе. Плати му твърде щедро за такава услуга.

Валеше като из ведро и Фийлд беше оставил шапката си в службата; по врата му започнаха да се стичат водни струйки. Миришеше на тиня от рекичката Сучоу и до него съскаше самотен електрически фенер. Фийлд избърса лицето си и тръгна по улицата; обувките му жвакаха като примитивна помпа.

В апартамента й светеше. Младият мъж рязко спря и се скри във входа на отсрещната къща. Разтвори шлифера си и бръкна в джоба на новото си сако за цигарите, но кибритът му беше влажен.

Светлината в апартамента изгасна.

Той си представи как белият й халат се свлича от раменете й и пада около глезените й. Как тя се приближава към Лу и той протяга ръце, как се усмихва самодоволно, че притежава такава красива жена.

Един файтон мина по улицата.

Фийлд излезе от входа, не можеше да устои. Прекоси наводнената улица и изкачи стълбището на „Щастливи времена“; остави кални стъпки по каменния под. Изглежда, тази вечер Наташа нямаше посетители.

Портиерът беше по-млад от предишния, с къса коса и слабо лице. Стоеше прав. Кимна на Фийлд, но не се поинтересува къде отива.

Фийлд излезе през аварийния изход и се заизкачва по тъмните стълби. Вратата на етажа й изскърца, когато я отвори. Той спря и се ослуша, но чу само собственото си дишане.

Прокара ръка през мократа си коса.

Почука на вратата и се отдръпна.

Процепът отдолу се освети и локвата около краката му леко заблестя.

Вратата се отвори и Наташа се изправи пред него като първия ден; само по халат и с разрошена коса.

— Изненада.

Тя пристъпи напред, обгърна врата му с ръце и го целуна; устните й бяха нежни, топли и сладки, каквито винаги си ги беше представял. Ароматът й го замайваше. Фийлд пъхна ръце под халата й. Стисна нежната плът на бедрата й. Тя се отдръпна леко. Остана с ръце, положени на раменете му, и се вгледа в очите му.

Наташа беше висока, но той я вдигна с лекота. Тя обгърна кръста му с крака и облегна главата си на рамото му. Фийлд затвори вратата с крак. Тя се изправи при входа на спалнята си и за момент се облегна на касата на вратата. В очите й се четеше смесица от копнеж и болка. Дъждът тропаше по прозореца.

Фийлд докосна бузата й с опакото на дланта си и доближи лицето си до нейното. Кожата й беше нежна и топла.

Тя обгърна лицето му с длани и го целуна. С треперещи ръце Фийлд отметна косата й назад и погали раменете й. Наведе се и я целуна по врата, жадно вдиша упойващия й аромат. Прокара пръсти по гърдите й и тя затаи дъх.

Фийлд галеше кожата й с устни. Коленичи, обхвана гърдата й с ръка и нежно пое зърното й с уста. Наташа се изви назад и леко натисна главата му надолу; той прокара устни до стегнатия й корем. Погали бедрата й.

Впи по-силно устни в кожата й и тя се облегна назад; опря се с една ръка на стената, с другата държеше главата му. Дишаше учестено.

Изведнъж го отблъсна и задърпа дрехите му. Свали сакото и трескаво започна да разкопчава ризата му, докато той с разтреперани ръце сваляше панталоните си. Накрая се отказа и разкъса ризата, повали го на леглото, жадно започна да целува бузите, врата и гърдите му; отпусна топлото си, нежно тяло върху него.

Наташа започна да го гали по-нежно, без да отделя устните си от неговите. Сетне се смъкна до него и легна по гръб; светлината от Клуба по езда я озаряваше, от косата до изящните й гърди и тъмното петно между краката й. Нежно го придърпа върху себе си, насочваше го, без да сваля очи от неговите, докато не се сляха в едно.

Любиха се бавно. Наташа затвори очи, вдигна ръце над главата си, леко разтвори устни. Фийлд се отпусна до нея и се зае леко да гали гърдите й.

— Ричард Фийлд — прошепна тя, сякаш искаше да чуе звученето на името му.

И се засмя.