Господарят на дъжда

51.

Фийлд я закара направо в сиропиталището. Беше се съмнало и по улиците кипеше живот. Когато спряха, Наташа мълчаливо се втренчи в бялата сграда. Остана неподвижно, докато той слезе и отвори вратата.

Влязоха в просторното фоайе и се ориентираха по шума от закусващи деца. Наташа вървеше бавно и той я хвана за ръката.

В кабинката при входа нямаше никого, но от една странична стаичка излезе портиер, погледна ги и се скри. След няколко минути пак се появи със сестра Маргарет.

Тя не изглеждаше доволна, че ги вижда.

— С какво мога да ви помогна, господин Фийлд?

— Това е Наташа Медведева, лелята на Алексей.

На лицето на сестра Маргарет се изписа строго изражение.

— Алексей има късмет. Преди половин час дойдоха хората на господин Лу и казаха, че са му намерили дом.

Фийлд изгледа монахинята и осъзна, че не я е преценил правилно. Беше си придала строго изражение в опит да потисне истинските си чувства.

— Кой дойде? — попита той с по-спокоен тон.

— Хората на господин Лу.

— Никое от тези деца не намира нов дом, сестро.

Тя сведе очи и на челото й се появиха дълбоки бръчки.

— Той се гаври с тях и после ги убива.

— Господин Фийлд, ако сте дошли да обвинявате…

— Ако не го вземем веднага, това ще се случи и с Алексей.

— Господин Фийлд, съжалявам, вървете си.

— Струва ли си, сестро?

Сестра Маргарет остана с поглед, забит в земята.

— Моля ви, сестро! — прошепна Наташа.

Монахинята стисна зъби.

Фийлд се обърна и закрачи по коридора към детската глъчка. Малчуганите закусваха. Бяха наредени на четири дълги дъбови маси. Когато той влезе, глъчката стихна.

— Някой познава ли Алексей Симонов?

Децата го гледаха мълчаливо.

— Моля ви, господин Фийлд. — Сестра Маргарет го дръпна за ръкава. — Моля ви.

Той излезе в коридора.

— Не го правете.

— Къде е детето, сестро?

— Не знам.

— Сестро…

— Ще го намеря. — Монахинята погледна Наташа, после пак Фийлд. — Дайте ми малко време.

Отсъства почти час. Фийлд и Наташа чакаха мълчаливо. Тя беше уплашена, но той знаеше, че с нищо не може да я утеши. Налагаше се да чакат. Фийлд все поглеждаше статията за Лу и бележката за посещението му в сряда.

Опита се да събере мислите си. В главата му се оформи план.

Сестра Маргарет се върна. Стъпваше безшумно.

— Имате ли кола? — попита.

Фийлд караше бавно, следвайки безмълвните указанията на монахинята. Завиха по „Бънд“, после минаха по моста и навлязоха в Хонкю.

Тя му даде знак да спре пред сграда, която приличаше на училище. Фийлд паркира при малко игрище, където група деца играеха на гоненица. Бяха близо до границата на Селището.

Лицето на сестра Маргарет беше бледо и изпито, но в стиснатите й устни личеше решителност. Надписът на фасадата гласеше: Сиропиталище „Братя християни“ и предното фоайе беше мрачно като в „Сестри на милосърдието“. Сестра Маргарет им каза да изчакат и влезе. Наташа нервно подръпваше роклята си, кокалчетата й бяха побелели от стискане.

Чуха се гласове и няколко момчета излязоха през летящата врата в края на коридора, където бе влязла монахинята. Разговаряха тихо. Преди да влязат в една стая, спряха и изгледаха любопитно Фийлд. Всичките бяха китайчета, със скромни бели униформи със сини кръстове на гърдите.

— Насам.

Фийлд се стресна, после тръгна след сестра Маргарет, която се беше появила изневиделица.

Минаха през летящата врата и тъмния коридор зад нея и влязоха в удивително гола класна стая. Имаше маси и столове, но по стените нямаше нищо — само голяма, олющена черна дъска отпред.

Алексей седеше в ъгъла. Висок монах с кафяво расо стоеше надвесен над него.

Отначало момчето не помръдна, само се загледа в Наташа.

После скочи и изтича към нея. Тя го притисна към себе си, лицето й се преобрази от радост и облекчение, очите й се наляха със сълзи. Започна да гали детето по главичката, после го вдигна.

— Съжалявам — прошепна. — Ужасно съжалявам.

Алексей носеше бяла униформа като другите деца. Късата му черна коса беше влажна. Той стоеше със затворени очи и по лицето му се четеше страх и несигурност.

Монахът се приближи и грубо ги раздели, отново издърпа детето в другия край на стаята. Наташа умолително погледна Фийлд. Алексей заплака.

— Млък! — изсъска монахът.

— Извинявайте, не разбрах името ви — каза Фийлд.

— Брат Джон.

— Братко Джон, бихте ли дошли навън за момент?

Монахът неохотно го последва, сестра Маргарет също излезе. Фийлд затвори вратата.

— Искам да останем за малко насаме с Алексей. После ще обсъдим какво да правим.

— И дума да не става.

— Тази жена е леля на момчето, както сигурно добре знаете.

— И дума да не става.

Фийлд едва сдържаше гнева си.

— Сестро…

— Не — отсече брат Джон.

— Добре, нека да ви обясня. Вашето разрешение не ни е нужно. Аз съм полицай, водя разследване и искам да говоря насаме с момчето. Моля, изчакайте навън.

На лицето на монаха се изписа гняв. Фийлд посочи с пръст и брат Джон се оттегли. Преди да го последва, сестра Маргарет погледна с уважение младежа.

Когато Фийлд се върна в стаята, Наташа беше коленичила и трескаво шепнеше нещо на момченцето. С мрачно лице, къса черна коса и безизразни очи, Алексей изведнъж напомни на Фийлд за самия него на тези години — тъжен, самотен, уязвим, изтерзан.

— Обясних му кой си — каза Наташа.

Фийлд коленичи и хвана момченцето за ръката.

— Аз съм Ричард.

Алексей трепереше. Наташа отново го прегърна и зашепна:

— Всичко е наред, миличък. Всичко ще се оправи…

— Трябва да тръгваме — каза тихо Фийлд; забеляза, че и неговите ръце треперят.

— Няма да го пуснат.

— Ще направят каквото им кажа.

Наташа го погледна. Той знаеше, че отчаяно й се иска да му вярва. Брат Джон и сестра Маргарет чакаха пред вратата. Фийлд се опита да се усмихне:

— Съжалявам, че не съм подготвил необходимите документи, но ще трябва да го отведем сега.

Брат Джон избухна:

— Няма да го допусна.

Фийлд го изгледа втренчено:

— Не съм сигурен, че ме разбрахте добре.

— Това момче няма да напусне сиропиталището при никакви обстоятелства.

— От името на Лу ли говорите или от свое?

Брат Джон се наежи:

— Ако си мислите, че ще се почувствам виновен заради злостните слухове, които се носят за един от най-щедрите ни…

— Слухове ли?

— Познавам хората като вас, господин Фийлд.

— И аз познавам хората като вас, братко.

Той се обърна и монахът се хвърли върху него. Фийлд се освободи и го притисна към стената.

Сестра Маргарет го заудря с юмруци по гърба и закрещя да престане, сякаш този акт на насилие преля чашата на търпението й. Фийлд вдигна брат Джон за яката и го повали на пода, после го ритна с все сила в корема. Монахът застена, сестра Маргарет продължи да пищи. В коридора се появи друг монах с група деца. Наташа стоеше на вратата.

Фийлд извади револвера си и спокойно влезе в класната стая.

— Да тръгваме, Наташа.