Господарят на дъжда

22.

Колата спря пред участъка в Малката Русия. Трима свещеници с дълги черни бради и метални разпятия пресякоха улица „Жофр“ и бавно продължиха към руската църква. Подминаха групичка просещи китайчета, без да ги удостоят с поглед.

Фийлд накара шофьора да го изчака и слезе. Протегна се, след физическото натоварване на игрището за ръгби и забавленията от предишната вечер цялото тяло го болеше.

Полицейският участък бе разположен между два магазина, но малко по-назад от улицата. От едната страна имаше шивашка работилница, от другата — магазин за кожи. Апартаментът на Сергей беше на не повече от стотина метра.

Обзавеждането на участъка бе почти като в луксозен клуб. Просторното преддверие бе пълно с тропически растения, чиито листа леко се поклащаха. Зад гишето на дежурния стоеше виетнамец с чиста и изгладена униформа. Фийлд се представи, показа документите си и зачака, докато полицаят извика началника си.

Опита се да сдържи нетърпението си.

Лейтенантът беше жива карикатура на френския колониалист. На ръст бе почти колкото Фийлд и носеше брич, ботуши за езда и широка бяла памучна риза, която подчертаваше тена му. Имаше тъмна коса и голям нос със следи от старо счупване. Непринуденото държане и стойката му напомниха на Фийлд за Люис.

— Аз съм Живро — представи се той и двамата се ръкуваха.

— Фийлд, С1.

— С какво мога да ви помогна, господин Фийлд?

— Издирвам лицето Игор Ментов, за когото имаме данни, че е живял на улица „Жофр“.

— Не познавам такъв човек.

Живро говореше английски с едва доловим акцент.

— Според сведенията ни е пребивавал тук съвсем за кратко, но е бил арестуван за леко нарушение във вашия или съседен район около първи май тази година.

Французинът шумно издиша:

— Преди повече от месец… не знам. Може би.

— Възможно ли е да прегледам оперативния ви архив, ако…

— Трябва да се свържете с разузнавателния ни отдел. Ще ви дадат да попълните нужните документи и ще ви придружат в архива.

— Секретарката ми е подготвила документите. Ще бъдат представени днес, но според сведенията тази вечер издирваното лице ще пътува с влак за Харбин. Нямаме време.

Живро го изгледа подозрително:

— Какво може да ви помогне едно старо…

— Нуждаем се от всяка възможна информация, преди да го арестуваме. Участва в заговор.

Лейтенантът се намръщи:

— Ще трябва да им се обадя.

— Разбира се.

— Изчакайте, моля.

Фийлд седна под един вентилатор и хладният въздух го изпълни с блаженство. Кръстоса крака и запали цигара, доволен, че не е в службата. Изчезването на доклада за отпечатъците го тревожеше. Гласът на Грейнджър още звучеше в главата му: „Време е да си избереш приятели.“

Живро се върна, стъпките му кънтяха по старите дъски.

— Няма никого — обяви. — Би трябвало да ви накарам да изчакате, но… Е, не е голяма работа. Дежурният ще слезе с вас. Обадете ми се, когато свършите.

Дежурният беше млад мъж с открито, добронамерено лице. Заведе Фийлд в стая, не по-голяма от всяка друга в един нормален участък. Всяко празно местенце бе заето от етажерки за документи.

— От коя дата? — попита полицаят.

— Да започнем от първи май.

Китаецът взе стълба от дъното на стаята и я сложи пред един шкаф. Качи се, свали едно чекмедже и го постави върху ниско бюро.

Фийлд седна. Дежурният остана няколко минути до него, после тихо се отдалечи при прозореца. Повечето оперативни документи бяха попълнени от детектив Нгок и подписани от детектив сержант Пудовски. На първи май имаше два въоръжени грабежа: в магазин за кожи на „Жофр“ и в бижутериен магазин на улица „Льо колони“. И в двата извършителите носили маски и автомати. Имаше също нападение над шофьор виетнамец във френския парк и улична кражба на дамска чантичка. Фийлд преброи картоните. Бяха четиринайсет и никъде не се намекваше за онова, което търсеше.

Той се зае с архива от трийсети април. Всички формуляри бяха попълнени от Нгок; случаите бяха само пет и нямаше нищо сериозно.

— Ще искате ли чай, господине? — попита го с усмивка младият полицай.

— Да, ако обичате. С лимон и без захар.

Полицаят се отдалечи.

— Полицай — извика го Фийлд и той се обърна. — За всяко ли произшествие в района се попълва регистрационна карта?

— Да, господине.

— Дори ако предположим, че е имало сериозно престъпление, да речем убийство, за което сигналът е подаден първо на улица „Вагнер“? Тогава пак ще го имате картотекирано, ако е в района ви, нали?

— Да.

— При всякакви обстоятелства?

— Да.

Фийлд отново се зае с рапортите; изведнъж го изпълни увереност, че това търсене ще доведе до нещо. Ако хората от главното управление искаха да потулят някое престъпление, можеха да наредят на Живро да не изпраща свой екип на местопрестъплението. В такъв случай щеше да е невъзможно да изготвят рапорт.

Фийлд се върна до материалите за четвърти април, което бе първата дата в чекмеджето. Обикновено имаше по няколко произшествия на ден; първи май беше необичайно натоварен.

Полицаят му донесе чай. Фийлд отпи бавно и изяде една бисквитка. Не виждаше какво друго може да направи.

Отново прегледа картоните от първи май, като внимаваше изключително много за подробности, които можеше да е пропуснал. След като прегледа пет или шест, забеляза, че един липсва.

Всеки доклад имаше сериен номер, написан с черно мастило в горния ляв ъгъл. Тук картите прескачаха от F6714 на F6716.

Фийлд прегледа внимателно цялото чекмедже, в случай че рапортът е сложен по погрешка на друго място.

— Полицай. — Той пъхна ръце в джобовете си и се облегна назад. — В Селището всички произшествия се записват от дежурния в главния регистър още преди изготвянето на рапорт.

— Да, господине.

— И тук ли е така?

— Да.

— Може ли да видя главния регистър за първи май?

Полицаят кимна и излезе. Забави се десетина минути, вероятно за да пита Живро. Върна се, извини се за закъснението и обясни, че един от детективите бил взел книгата, за да попълни данните за някаква семейна свада.

Фийлд взе регистъра и го разгърна с разтуптяно сърце.

Случаят бе регистриран с четливия почерк на Нгок: „Произшествие номер F6715. Открит труп на жена с множество прободни рани, улица «Жофр». Наталия Симоновна.“

Нямаше други подробности, дори адрес. Улица „Жофр“ прекосяваше цялата Концесия, проверката по къщите щеше да отнеме много време и може би нямаше да доведе до резултат. Фийлд предположи, че някъде трябва да има доклад за случая.

Той отново се обърна:

— Тук ли държите докладите за тежките случаи и досиетата на опасните престъпници?

— Не, господине, на улица „Вагнер“.

— В главното управление ли се пазят?

— Да.

— И тук не остава нищо?

— Не.

— В такъв случай, ако поискате да видите някое досие, на „Вагнер“ ли ходите?

— Докарват ни досието сутринта със специална кола и го прибират вечерта. Ако бързаме, отиваме лично.

На Фийлд му хрумна нещо. Вдигна главния регистър на произшествията.

— Спомняте ли си този случай, „Симоновна“? Помните ли адреса или квартала…

Полицаят погледна книгата и поклати глава, но усмивката му изчезна.

Фийлд взе регистъра и пак го разлисти. Прегледа всички случаи след „Симоновна“, но нищо не му направи впечатление, затова се зае с по-старите.

Стигна до трийсет и първи март, датата, от която започваше ведомостта.

Под произшествие номер F222 пишеше: „Открит труп на жена, многобройни прободни рани. Улица «Жофр». Ирина Игнатиева.“ Фийлд внимателно затвори книгата и я остави върху бюрото.

— Благодаря ви.

Бързо излезе и тръгна към изхода, но промени решението си и влезе в кабинета на Живро.

— Намерихте ли нещо? — попита французинът.

Изправи се и излезе пред масивното тиково бюро, което бе покрито с документи, затиснати с тежести от крокодилска кожа.

— В известен смисъл да — отвърна Фийлд и интуицията му подсказа да спре дотук, но той не устоя на изкушението и добави: — Помните ли случая „Симоновна“?

Изражението на лейтенанта остана непроменено; той бавно поклати глава.

— Наталия Симоновна, рускиня. Била е наръгана с нож преди месец.

— Не си спомням.

— Случаят е поет от Криминалния отдел на улица „Вагнер“.

— Възможно е.

— Доколкото имам представа, тук е тихо.

— В какъв смисъл „тихо“?

— Имате ли много убийства?

Французинът го погледна неразбиращо:

— Не, не много. — Той се приближи. — Забравих името ви, бяхте Ричард…

— Фийлд.

— Да, Фийлд.

— Какво можете да ми кажете за Ирина Игнатиева?

Живро се намръщи, сякаш се опитваше да си спомни името.

— Нейният труп също е бил открит на улица „Жофр“, на трийсет и първи март — преди два месеца.

Живро вдигна рамене.

— И това ли разследване е водено от улица „Вагнер“?

— Да. Така беше… Сега си спомням. Оказа се битово убийство, струва ми се. Защо…

— Детектив Нгок тук ли е?

— Не, мисля, че не.

— Попълнил е регистрационна карта за убийството.

— Той е бил на местопрестъплението.

— Има ли възможност да поговоря с детектив Нгок?

— Днес няма да е на работа — отвърна лейтенантът и го избута към вратата. — Съжалявам, че не можахме да ви помогнем.