Господарят на дъжда

48.

След час Фийлд влезе в пустото фоайе на Главното полицейско управление. Кимна на Албърт и продължи към асансьора. Натисна копчето за повикване и се загледа в стрелката, която показваше на кой етаж е кабината. Огледа се, после се качи и дръпна желязната решетка.

Натисна копчето за четвъртия етаж и асансьорът потегли със скърцане. Спря рязко на етажа. Фийлд дръпна решетката и влезе в тъмното помещение на Специалния отдел. Докато вървеше между сенките и светлите петна от уличните лампи, му хрумна, че трябваше да попита Албърт дали има някой горе.

Вратата на Грейнджъровия кабинет бе открехната, Фийлд я отвори, влезе, обиколи бюрото и седна на коженото кресло. Запали настолната лампа и снимката на Каролайн в ъгъла привлече вниманието му. Той я захлупи на бюрото.

Стори му се, че чува шум от общото помещение, и се сепна. Изгаси лампата и се ослуша. След няколко минути се увери, че няма никого.

Бюрото изглеждаше опразнено. В средното и дясното чекмедже нямаше нищо. Лявото беше пълно с бланки за текущи разходи, грижливо попълнени от Ян и подписани от Грейнджър. Под тях имаше няколко извлечения от сметки в хонконгско-шанхайската банка.

Фийлд ги прегледа. За негова изненада отделът харчеше средствата си твърде пестеливо, само в началото на всеки месец имаше големи тегления. Бяха извършени само две странични плащания: едно за заплатата на Грейнджър, възлизаща на две хиляди долара месечно, и едно за превод от двеста долара на банкова сметка в Лондон.

Извади последния лист — писмо от секретаря на Градския съвет, Джефри Доналдсън, с дата от същия ден. С него Патрик Грейнджър официално се уведомяваше, че „кандидатурата му за полицейски комисар ще бъде сериозно обсъдена възможно най-скоро“. Стилът беше сдържан, а подписът гласеше: „твой Джефри“. Двете шкафчета под бюрото също бяха празни.

Фийлд стана, изгаси лампата и излезе. Отиде на долния стаж, спря пред вратата и се заслуша.

Влезе тихо и бързо отиде при бюрото на Капризи. Запали лампата. В кутията за приходяща поща на американеца имаше един документ — доклад от Марецки, озаглавен „Убийството на Орлова“.

Фийлд го прегледа. На третата страница под подписа на Марецки Капризи бе написал: „Да се разпита Сергей защо Лена Орлова е била толкова щастлива през последните седмици?“

Също както в кабинета на Грейнджър лявото чекмедже беше пълно с формуляри за текущи разходи, дясното бе празно. Личеше, че ключалката е разбивана. Фийлд чу тракането на асансьора и изчака да види на кой етаж ще спре. Изгаси лампата.

Асансьорът спря на неговия етаж и някой дръпна решетката.

Маклауд влезе бързо. Фийлд очакваше да го види, но шотландецът влезе направо в кабинета си и затръшна вратата.

Младият мъж чу отключване, отваряне и пак затваряне на някакво чекмедже. След няколко секунди Маклауд излезе с папка в ръка.

Фийлд включи лампата на Капризи.

— Мамка му! — Маклауд бързо се окопити от изненадата. — Стресна ме. Не ме ли видя, когато влязох?

Фийлд се загледа в папката. Беше със същия цвят като онази с доклада за отпечатъците и имаше същото петно от мастило в единия край.

— Бях се замислил.

— Как е рамото ти?

— Боли.

— Лоша работа.

Фийлд се втренчи в Маклауд.

— Във всяка война има жертви, нали?

— Не е задължително.

— Не останахме много.

Шотландецът избягваше да го гледа в очите.

— Трябва много да внимаваш.

— Такова намерение имам.

Маклауд премести тежестта си от единия на другия крак. Фийлд се замисли колко лесно бе заподозрял Капризи, когато разбра, че обаждането до Лу е било проведено от неговия телефон.

— Какво има в тази папка? — попита той.

— Нищо съществено.

— Нищо свързано със случая?

— Не.

— Капризи беше оставил някои записки.

— Записки за какво?

— За нещо като пенсионен фонд — излъга Фийлд. — Мръсни тайни.

— Ами, тогава ги пази.

— Да, така смятам.

— Не се знае кога могат да ти потрябват.

— Точно така.

Маклауд пъхна папката под мишница.

— Е, довиждане до утре.

Фийлд изгаси лампата и се изправи.

— В известен смисъл тази нощ беше успешна за вас.

Маклауд не отговори, започна да подръпва верижката си.

— Сега със сигурност вие ще станете комисар. Ще имате възможност да прочистите града.

— Капризи беше добър човек, Фийлд.

— Да. Най-добрият.

— Храбър, но глупав.

— Не искаше ли да участва в конспирацията?

Верижката на Маклауд се скъса. Кръстчето издрънча на пода. Той се наведе да го вдигне.

— Заради уважението ми към вуйчо ти, Фийлд, ще ти дам възможност да си тръгнеш. Утре до обяд да си напуснал града.

Маклауд излезе спокойно и се качи в асансьора.

Младият мъж отново седна и изчака, докато слезе.