Господарят на дъжда

13.

Сергей живееше над магазин за сибирски кожи в центъра на Малката Русия, в малък апартамент в олющена стара сграда. Беше типичният радикален интелектуалец, с дълга мръсна коса, брадясало изпито лице и кръгли очилца.

— Може ли за минутка? — попита Фийлд.

— Какви сте вие?

Фийлд извади значката си.

— От кой отдел?

— Тук пише.

— Не пише.

— C1.

— Специалния.

— Да. Колегата ми е от Криминалния. Може ли да влезем?

Сергей ги изгледа напрегнато, но Фийлд не можеше да определи дали защото криеше нещо, или просто се притесняваше от посетители. Руснакът се отдръпна и ги пусна да влязат.

Апартаментчето се оказа по-малко, отколкото Фийлд бе преценил в началото. Неоправеното легло до стената в дъното стърчеше като остров сред море от разхвърлени по пода мръсни дрехи, чинии и чаши. Над кревата висеше абстрактна картина на църквата „Василий Блажени“ на Червения площад. Върху масичката имаше препълнен пепелник и стара настолна лампа. Вонеше ужасно. В един ъгъл бяха облегнати цигулка и тромпет.

Сергей седна на леглото. Детективите не приеха поканата му да се настанят на опърпания диван насреща. Капризи отиде при прозореца и без да иска разрешение, го отвори. Обърна се към домакина, за да види реакцията му, но той смутено оглеждаше маникюра на дългите си нокти. Накрая вдигна глава. Погледна Капризи, после Фийлд:

— От Селището сте, значи.

— Разследваме убийство, Сергей — каза Фийлд.

— Не искам да си навличам неприятности пред френските власти.

Капризи с погнуса огледа дивана и накрая се престраши да седне.

— На ваше място не бих се притеснявал за това — отбеляза.

Сергей стисна юмруци.

— Кога видяхте за последен път Лена Орлова? — попита американецът.

Сергей се позамисли и отговори:

— В нощта преди… нали знаете?

— В нощта преди убийството?

— Да.

— Къде?

— В „Маджестик“. Свиря…

— Свирите там, знаем. — Капризи се приведе напред. — Искам да ни разкажете всичко, което знаете за Лена. С нея бяхте ли…

— Не.

— Какви бяха отношенията ви?

— Бяхме само приятели.

— Къде се запознахте?

— В „Маджестик“.

— Кога?

— Преди два месеца. Може би три или четири, не помня точно.

— Уточнете все пак.

— Четири.

— Не я ли познавахте от Русия?

— Не.

— И сте се запознали в „Маджестик“?

— Да.

— Не я ли познавахте отпреди?

— Не.

— И никога не я бяхте виждали дотогава?

— Струва ми се, че не.

— Струва ви се или сте сигурен?

— Сигурен съм.

— Така, дошли сте тук… преди колко години?

— Четири.

— Преди четири години. Значи през двайсет и втора. От самото началото ли живеете тук, в Малката Русия?

— Да — отвърна колебливо Сергей. — Не постоянно в този апартамент.

— Къде другаде?

— Наблизо. Заедно с други младежи.

— Също музиканти?

— Да.

— Защо се преместихте тук?

— Откакто работя в „Маджестик“, изкарвам достатъчно.

— Къде сте свирили преди това?

— В „Екселсиор“ и на други места.

— Кога започнахте в „Маджестик“?

— Преди четири месеца.

— И преди това не сте познавали или виждали Лена?

Сергей поклати глава. Фийлд беше сигурен, че лъже.

— Знаехте ли, че работи за Лу Хуан и живее в един от апартаментите му?

Руснакът усети опасността и измънка:

— Разберете, ние не обсъждахме… работата й. Не сме говорили за такива неща. Гледахме да не засягаме деликатни теми.

— Ходили ли сте в апартамента й?

— Не.

— Защо тогава дружахте?

— Тя не беше лошо момиче… нали знаете, от Казан, искам да кажа…

— Спали ли сте с нея?

Сергей се усмихна лукаво, като показа развалените си зъби.

— Знаете как е понякога.

— Не, не знам.

— Обичаше да спи с руснаци — отвърна Сергей с усмивка. — Обичаше да слуша руска реч.

— Никога ли не е говорила за Лу Хуан?

— Не.

— Никога ли не е споменавала за други мъже, с които е спала?

— Не.

— Знаехте ли, че проституира?

Сергей отново се усмихна:

— Понякога се чукахме. Обичаше руснаци, без да ги кара да плащат. Така сигурно не се е чувствала като курва.

— Значи не сте били приятели?

— Понякога идваше и плачеше. Изслушвах я и после я изчуквах.

Капризи се изправи, усети възмущението на Фийлд и прошепна:

— Спокойно, не сме в наши води.

Младият мъж си пое дълбоко въздух и се опита да се успокои.

— И така — продължи Капризи, — когато сте спали с нея, тя е идвала тук, във вашия апартамент.

— Да.

— Никога ли не сте ходили на „Фучоу“?

— Не.

— Но сте знаели къде живее.

Сергей отново се поколеба, преди да отговори:

— Може да ми е споменала.

— Може или ви е споменала.

— Да, казвала ми е.

— Вие обаче никога не сте били там?

— Тя не искаше да ходя.

— Беше ли влюбена във вас?

Сергей отново се усмихна, но не отговори.

— Цигара? — попита и им подаде един пакет.

Двамата отказаха. Сергей беше бос и Фийлд забеляза, че пръстите на краката му са дълги и кокалести като тези на ръцете. Също като ръцете му прасците му бяха гладки, без косми.

— Знаехте ли, че спи с Лу?

Сергей вдигна рамене.

— Преди няколко месеца се е преместила в един от апартаментите му, знаели сте къде живее, но никога не ви е споменавала, че е негово момиче?

— Казах ви, че не говорехме за това.

— Не сте знаели, че е спяла с него?

— Не съм се интересувал.

— Въпросът е дали знаехте.

— Тя обичаше да говори за Русия. Понякога спях с нея. Това е.

— Никога ли не е споменавала Лу?

— Не.

— А други мъже, с които е спяла?

Руснакът поклати глава.

— Значи сте правили секс, но не сте знаели нищо за живота й? Не любопитствахте ли?

— Не.

— Знаехте ли за семейството й?

— Спомена, че сестра й е в Харбин, останалите… не знам.

— Някой от тях живее ли в Шанхай?

— Не е споменавала.

— Имаше ли други приятели?

— Не знам.

— Наташа Медведева?

Домакинът отново се подсмихна.

— Кое е смешното?

— Нищо.

— Познавате ли я?

— Разбира се.

— Бяха ли приятелки?

Сергей смукна силно от цигарата.

— Да.

— С кого другиго беше приятелка?

— С никого.

— Добре, да обобщим. Били сте приятели, но вие никога не сте ходили в апартамента й. Не знаете нищо за живота й в Шанхай и твърдите, че не е имала приятели.

— Тя беше курва.

Капризи се втренчи в руснака, докато той сведе поглед.

— За какво разговаряхте?

— Само правехме секс.

— Откъде сте, Сергей?

— От Москва.

— Баща ви офицер ли беше, или…

— Лекар.

— С Лена разговаряхте ли за революцията?

— Не.

— Какво мислите за новата съветска власт? — намеси се Фийлд.

Сергей го погледна, после се обърна към Капризи и отново спря очи на Фийлд. Накрая отвърна:

— Болшевизмът не е правилното решение.

— А кое е правилното? — поинтересува се младият англичанин и се усмихна насърчително.

— Нека запазя мнението си за себе си.

— То съвпадаше ли с мнението на Лена?

Руснакът не отговори.

— Сигурно не смятате, че тукашното положение е стабилно.

Сергей го изгледа неспокойно.

— Имам предвид, че сме в процес на усилено преразпределение на благата. Тук, в този град, където са преплетени толкова много съдби.

— Не одобрявам социалното неравенство, но не съм болшевик.

— Може би сте реформатор?

Сергей кимна.

— Искате по-добри условия за работниците. По-кратък работен ден, по-добри заплати.

Сергей нервно започна да смуче зъбите си.

— Смятате ли, че системата трябва да бъде променена… и мислите ли, че е възможно?

— Не съм жител на Селището.

— Посещавате ли срещи в „Нов шанхайски живот“?

Руснакът се намръщи:

— Не.

— Можете ли да обясните защо Лена ги е посещавала? Все пак баща й е бил царски офицер.

— Не съм болшевик.

— Не съм твърдял такова нещо.

— Те не вярват в това със сърцата си.

— Сърцата ли?

— Лена… Наташа.

— Защо го правят?

Сергей мълчеше.

— Дали събират сведения за Лу?

— Никога не биха се добрали до важна информация — отвърна с подигравателна усмивка руснакът.

— Защо тогава Лу ги е настанил в свои апартаменти.

— Защото са жени.

— Значи основното тук е сексът — вметна Капризи.

— Не е ли той основното във всичко?

Капризи стана.

— Искам пак да говоря с вас. — Тръгна към вратата. — И следващия път ще дойдете в Селището.

Когато излязоха, Капризи пръв запали цигара. Закрачи напред-назад до колата, като от време на време поглеждаше прозореца над магазина за кожи. Фийлд заоглежда руските надписи над магазините по улица „Жофр“. Имаше ресторантче, бръснарница, магазин за булчински рокли.

— Боже мили, много се беше разпалил! — отбеляза Капризи. — Помислих, че ще го фраснеш.

Фийлд сложи цигарата си в устата. Не виждаше Сергей зад тъмния прозорец, но знаеше, че е там.

— Мразя, когато някой се държи с жените като с пачаври.

— Значи си сбъркал мястото.

Фийлд въздъхна:

— Баща ми биеше майка ми. Не ми харесва начинът, по който говореше Сергей. — Опита се да смени темата, за да скрие неудобството си. — Лу не е ли знаел за идванията й тук? Затова ли беше нервен Сергей?

Капризи се облегна на колата.

— Не вярвам Лена да е поела такъв риск.

— Освен ако отчаяно не е търсила връзка, при която нима да се чувства като курва.

Американецът го погледна и хвърли цигарата си на улицата.

— Затова ли я е убил Лу? — попита Фийлд.

— Съмнявам се.