Лиценз за убиване

16.

Голям форд екскържън паркира до колата на Рап и от него слезе Скот Коулман. Беше със синьо поло, джинси и черни ботуши. Русокосият бивш военноморски „тюлен“ приличаше повече на строителен работник, отколкото на собственик на частна охранителна фирма, която печелеше от правителството над двайсет милиона долара годишно. Рап не забеляза пистолет у него, но без съмнение имаше в купето на колата и вероятно цял арсенал в товарния отсек.

— Каква е тази конспирация? — раздразнено попита Коулман. — Нали уж имаме приятели по високите етажи на властта?

— Имаме и врагове.

— Майната им.

Мич огледа паркинга.

— Сигурен ли си, че нямаш опашка?

— Не. — Коулман многозначително погледна към огромния микробус за девет пътници. — Мислиш ли, че ще е било трудно, като съм с това нещо?

— Да не би да си се оженил и да имаш цяла сюрия деца?

— Не, но непрекъснато ми се налага да пренасям големи товари.

— Защитниците на околната среда сигурно са много щастливи, като се разхождаш с тоя звяр. Колко харчи… четири литра на пет километра?

— Защитниците на околната среда да си гледат работата. Няма по-големи малоумници от тях.

— Хайде, Скот, изплачи си болката. Кажи какво мислиш за тях.

— Същото, което и ти. Не прекосих целия град и не дойдох дотук да паркирам пред някакво училище само за да ме занасяш за микробуса ми.

— Успокой се де. Какво ти става?

— Не съм убивал скоро никого. А на теб какво ти става?

— Боже, ама вие „тюлените“ сте доста откачено племе.

— Аха… а ти си пример за душевно здраве.

— Добре го каза. — Рап се засмя. — Сериозно те питам. Какво ти има? Да те би да са ти открили рак на тестисите или нещо такова?

— По-лошо. Сутринта ми се обадиха данъчните. Искат да направят ревизия на всичките ми документи. На личните и на фирмените.

— Досега имал ли си проблеми с тях?

— Опазил ме господ. Бях военноморски офицер почти двайсет години. Ние не печелим чак толкова, че да ни проверяват.

— А сега, след като печелиш всичките тези договори с правителството…

— Мамка му. Прав си, мисля, че правим седемцифрени суми всеки месец. Трябваше да наема на работа петима души само за да се занимават с бумащината.

— И в какво състояние ти е счетоводството?

— Откъде да знам… да не съм счетоводител.

Рап го изгледа изпитателно с ястребовите си очи.

— Да не криеш нещо?

Коулман заби поглед в земята и изрита един камък.

— Не знам. Както ти споменах, не съм счетоводител.

— Скот, бъди искрен с мен и ще ти помогна.

— Можеш ли да ги разкараш?

— Ако не си оплескал нещата много… да.

Коулман изрита друг камък.

— Доколкото ми е известно, всичките ми приходи от страната са в ред, но имам офшорна компания, през която минават повечето от чуждестранните ми договори.

— И държиш парите си извън Щатите?

— Да. — Той погледна с неудобство Рап.

Мич кимна.

— Не се тревожи. Няма да те оставя. Нещо друго?

— Като например?

— Някой да се е навъртал и да е задавал въпроси? Някой от предишните ти работодатели да се е обаждал? Да ти е възникнал някакъв нов неочакван бизнес?

Коулман се замисли за секунда.

— Не. Защо?

Рап се облегна на колата и пъхна ръце в джобовете.

— Тази сутрин ми се обади един познат от Министерството на отбраната.

— Къртица?

— Не бих нарекъл председателя на Обединения щаб къртица.

— Генерал Флъд ли ти се обади?

— Да.

— Какво искаше?

— Нищо. Беше по-скоро жест от негова страна. Изглежда, във Вашингтон някой доста е разпитвал за теб тази седмица.

Коулман затвори очи.

— Само не ми казвай, че данъчните са звънели в Пентагона.

— Не. Друг е бил. Поискал е копие от личното ти досие.

— Да го взимат. Досието ми е чисто.

— Обадили са се втори път и са поискали секретното ти досие. Питали са колко пъти си изпълнявал „мръсни“ мисии за ЦРУ и дали си работил някога с моята скромна персона.

— И са питали генерал Флъд всичко това?

— Не… опитали са се да минат по-ниско по йерархията. От Обединения щаб са разбрали и са уведомили Флъд.

— И кой е бил този?

— Някой, който работи при директора на Националното разузнаване.

— Че за какво съм им притрябвал пък на тях?

— Това се опитвам да разбера и аз. Мисля, че има някаква връзка със срещата ни оня ден.

— В кабинета на Айрини.

— Ъхъ… направихме грешка, че се събрахме там.

— Чакай малко. Не сме извършили нищо лошо.

— Шегуваш ли се?

— Е… поне не наскоро. Искам да кажа, за бога, та ние сме в един и същи екип. Не е ли така?

— За онези смотаняци това не винаги е от значение.

— Да не би да намекваш, че Марк Рос не е харесал чувството ми за хумор и се е обадил на данъчните, за да ми даде урок?

— Скот, ние сме на път да осъществим най-голямата концентрация на власт, каквато този град е виждал през последните петдесет години. Марк Рос се опитва да обсеби ЦРУ и останалите разузнавателни служби. Той иска да има контрол и над милиардите долари, които потъват в тези служби. Мисля, че целта му е да знае всичко за всеки един работещ в подчинените му служби.

— И аз какво общо имам с това?

— Той не е глупав. Иска да разбере за какво си говорехме с Айрини. Обадил й се е още на следващия ден, за да му разкаже накратко за срещата.

— Какво му е казала?

— Че възнамеряваме да прибегнем до услугите на фирмата ти за охрана на наши служители и обекти в чужбина.

— То си е така.

— И че мислим да ти възложим и някои други неща.

— Но той няма откъде да го знае.

— Подозира нещо. Ако съдя по ревизията и обажданията в Министерството на отбраната, определено не е доволен от отговора на Айрини.

— Нещастник. — Коулман стисна юмруци.

— Не се притеснявай… Ще измисля как да се оправим.

— Как?

— Още не знам, но ще измисля.

— Данъчните ще дойдат утре.

— Познавам един адвокат. — Рап се усмихна. — Истински негодник. Специалист е по тази материя. От данъчната служба са го намразили. Ще го накарам да ти се обади. Той лесно ще отклони ударите им, докато аз успея да ги отзова отгоре. През това време ти продължавай да работиш по нашия въпрос. Не искам да се бавим много. Давам ти срок още една седмица и после се захващаме здраво за работа.

Коулман кимна.

— Нещо друго?

— Да. Ако се случи и друго необичайно нещо, обади ми се веднага.

Бившият „тюлен“ отново кимна.

— Дадено.