Лиценз за убиване

53.

Черният линкълн таункар спря пред тежката порта. Рап стоеше в хола и гледаше. Слънцето залязваше, хвърляйки златиста светлина и сенки по полята. Той предположи, че с луксозния седан идва Кенеди, но не беше сигурен. Във Вашингтон таункарите бяха десетки. Беше седем и двайсет, а шефката му трябваше да дойде с брат му точно в седем. Вярно, Стивън не се отличаваше с голяма точност. Не беше виждал брат си почти от два месеца, тъй като двамата бяха изключително заети. Освен това единственото общо нещо между тях бяха родителите. На пръв поглед дори и родствената връзка вдъхваше съмнения.

Колата спря до външната врата. Рап по навик реши да проследи как ще действа охраната на Кенеди. Мъжът зад волана остави двигателя включен, а вторият изскочи от задната врата и огледа мястото от всички страни. Едва тогава се отвори другата врата. Кенеди слезе, а миг по-късно от другата страна се показа и русата глава на Стивън Рап. Мич се усмихна. Брат му винаги успяваше да постигне този комичен ефект. Беше от хората, които неволно предизвикваха смях у другите. Мич Рап беше висок метър и осемдесет и тежеше осемдесет и три килограма. Стивън Рап имаше ръст метър и шейсет и пет и не тежеше повече от шейсет килограма. Мич беше с черна коса, Стивън — с руса. Раменете на Мич бяха широки, брат му имаше леко вдлъбнат гръден кош. Докато очите на Мич бяха кафяви, Стивън имаше сини очи и контрастите можеха да се изреждат до безкрай. Докато бяха още деца, непрекъснато им подхвърляха шеги за пощальона и млекаря. И кой можеше да вини шегобийците — самият Мич неведнъж се беше питал как две такива противоположности са могли да излязат от една утроба. Майка им се смееше и се оправдаваше, че Стивън бил недоправен, защото се е родил с цели пет седмици по-рано, а той пък не искал да излиза и се появил на бял свят с две седмици по-късно.

Докато Мич беше надарен с атлетични способности, силата на Стивън беше в неговия интелект. Но не само висок коефициент на интелигентност по стандартите на МЕНСА. Той беше общопризнат гений, с магистърска степен по квантова теория от Масачузетския технически институт. През последните четири години оглавяваше един от инвестиционните фондове на „Саломон Брадърс“ в Ню Йорк. Годишната му премия само за миналата година възлизаше на кръглите двайсет и седем милиона долара. Мич му даваше да инвестира пари от негово име вече десетина години и брат му беше умножил неговите неколкостотин долара до над четири милиона. Той беше изключително добър в професията си и Мич много се гордееше с него. И винаги се държеше покровителствено с него, поради което срещата им щеше да мине малко неловко.

Още преди баща им да почине неочаквано. Мич бдеше над Стивън като орлица. Когато баща им почина, той налагаше с юмруци всеки, който само погледнеше накриво брат му. Стигна се дотам, че самият Стивън му каза, че трябва да намери друг начин да преживее мъката си. И това бяха думи, излезли от устата на осемгодишното му братче. Дори тогава хлапето се развиваше твърде бързо за възрастта си. Когато майка им умря от рак, Мич удвои усилията си да го закриля. Стараеше се Стивън да не се почувства сам и беззащитен в големия град, но брат му непрекъснато се изплъзваше. Работата поглъщаше цялото му време и той се беше посветил напълно на професията си.

В стаята влезе Томи Кенеди и застана до него. Той го прегърна през рамо.

Момчето погледна през прозореца и изрече:

— Мама казва, че брат ти е много умен.

— Ъхъ.

— Дали ще иска да играе с мен на електронната игра „Гейм Кюб“?

Рап изсумтя, изненадан от въпроса. Стивън беше природеният геймър, който биеше наред всички игри. В апартамента му в Манхатън имаше отделна стая, предназначена само за видео– и компютърни игри. В помещението имаше само два удобни меки фотьойла и широкоекранен плазмен монитор с диагонал сто и трийсет сантиметра.

— Брат ми определено ще иска да те провери на твоята игра.

Тръгна към външната врата. Дясното бедро леко го наболяваше, ребрата още бяха чувствителни, но иначе се чувстваше доста добре. Облицованата с дърво врата имаше дебело петнайсет сантиметра титаново резе. Издърпа резето и отвори вратата. Веднага от коридора долетя пиукане. В стаичката на охраната, под конюшнята, седеше служител от ЦРУ и алармата му беше сигнализирала за отварянето на къщата.

Рап беше с дрехите, които му донесе Коулман: джинси, тениска, спортни обувки. Единствено гипсът на дясната му ръка напомняше за случилото се.

Кенеди, стиснала чантичката си с лявата ръка, изчака Стивън да я настигне. Братът на Рап носеше мокасини, бежов панталон, бяла риза и син блейзър. Черните очила го правеха да изглежда по-възрастен. Той погледна към Мич и повдигна леко очилата си.

— Съжалявам за случилото се, Мич. — Стивън изкачи стъпалата и прегърна брат си. — Тя беше невероятна жена.

— Да, беше.

— Много съжалявам — повтори отново той и притисна по-силно Мич.

— Знам. — Рап прегърна през врата брат си и го целуна по челото. — Радвам се, че дойде. Трогнат съм.