Лиценз за убиване

81.

Седяха и чакаха. Видяха как кметът пристигна. Всъщност предположиха, че е той. Кой друг би пътувал с ескорт от коли на местната полиция? Кортежът спря пред главния портал малко преди седем вечерта, тъкмо когато слънцето залязваше и постепенно се спускаше мрак. Температурите паднаха рязко. Те знаеха, че вътре няма да свършат скоро, затова си взеха нещо за ядене и обмислиха плана още веднъж. Екипировката беше проверена. Хакет беше отишъл до летището, за да подготви самолета за спешно излитане, ако се наложи.

Кметът си тръгна в девет и нещо. Събудиха Таиб от наркотичния му сън. Вече го бяха преоблекли в чисти дрехи и нов костюм. Оставиха лентата на очите му и го преместиха отзад в микробуса при Стробъл. Рап беше обръснал брадата си и беше подстригал косата си късо, по армейски. Беше със син комбинезон и с барета на главата. Също като Хайсби и неговите хора. Коулман и Стробъл също бяха униформени. Рап се обърна назад и погледна към Таиб. Микробусът си проправяше път по тесните улички. Саудитецът не изглеждаше много зле. Повечето от раните му бяха скрити от дрехите. Освен раздробения десен лакът и увреждането на нерва на дясното стъпало, Рап беше срязал всичките сухожилия на лявата му китка и така беше направил ръката му безполезна. Единственият му здрав крайник беше левият крак. Хората реагираха различно на опиатите, а този беше доста едър. Ако се отърсеше прекалено скоро, Мич не искаше да му се налага да се бори с него.

Коулман спря, преди да стигнат до пътя, водещ към имението на хълма. Извади мобилния си телефон и се обади на Хайсби. Британецът вдигна веднага и той слуша петнайсет секунди, преди да отговори:

— Веднага идваме. — После затвори и се обърна към Рап: — В момента се моли.

— Добре. Да вървим.

Бяха повторили неколкократно плана. В имението имаше малка джамия, която се намираше по-близо до портала, отколкото до вилата. Рашид ходеше непрекъснато заобиколен от трима до шестима от личните си телохранители. Рап се надяваше всичките да са с него. Така щеше да е значително по-лесно.

— А телохранителите?

— Трима от тях са застанали пред джамията. Другите трима не знае къде са.

Рап се навъси. Обърна се назад и погледна към Стробъл. Не беше необходимо да го изрича: задачата на Стробъл беше останалите трима бодигардове да не се появят внезапно отнякъде. Той кимна.

Уикър вече беше на място. Той се беше изкачил по стените и се беше промъкнал на покрива на най-високата постройка в имението. От позицията си контролираше и покриваше целия вътрешен двор между главния портал и триетажната вила.

Микробусът продължи нагоре по стръмното и двигателят заръмжа сърдито. Изведнъж пред фаровете сякаш изскочиха Хайсби и един от хората му, застанали пред портата. Коулман спря и изключи двигателя. Всички слязоха, включително и Таиб, който буквално трябваше да бъде носен на ръце. Стробъл го хвана под едната мишница, а Коулман под другата. Рап мина покрай Хайсби и неговия човек.

Тримата заедно с Таиб влязоха през портала и завиха по пътеката вляво. Горе, във високата част на двора, Рап забеляза трима мъже в костюми. И тримата пушеха.

Той се насочи направо натам, спря се на около три метра от тях и с най-добрия си британски акцент каза:

— Тоя току-що дойде при портала и поиска да види принц Мухамад. Казва се Науаф Таиб.

Мъжете застинаха за миг.

— Непрекъснато повтаря, че Малик ал-Маут бил тук. — Ангелът на смъртта. — Онзи Мич Рап, за който говорехте.

Единият направо си изпусна цигарата от устата, а другите двама хвърлиха техните. Тримата се хванаха за оръжието. Двама се затичаха към Таиб, а третият се втурна към джамията при Рашид. Бодигардовете отлепиха лентата от очите на Таиб и когато един от тях го хвана за десния лакът, той зави от болка.

Коулман и Стробъл вече бяха тръгнали назад, стиснали здраво картечните си пистолети със заглушители МП-5. Рап беше въоръжен само с неговия деветмилиметров глок със заглушител и нож, но не посегна нито към пистолета, нито към ножа. Той също се оттегли. Планът му беше на косъм да се провали. Ако това се случеше, щеше да започне стрелба и Хайсби и хората му щяха да дават после обяснения.

Един от мъжете, хванали Таиб, вдигна радиостанция и се разкрещя на арабски. Рап бавно пристъпи още една крачка назад. Таиб се опитваше да говори. Рап чу, че спомена името му. Пет секунди по-късно други трима мъже изскочиха от една врата от другата страна на двора и се втурнаха по пътеката, оградена от двете страни от изящни кипариси.

„Като мухи на мед“ — каза си Рап и продължи бавно да се оттегля. Погледна към вратата на джамията и се запита защо, по дяволите, Рашид се бави толкова дълго. Не можеше да чака повече. Извади дистанционния детонатор от джоба си. Този път вместо с елече Рап беше увил цялото тяло на Таиб с парчета C-4 и беше покрил всеки квадратен сантиметър по тях със сачми. Той стигна до една колона и се спря. Погледна бързо назад, за да види къде са Коулман и Стробъл. Бяха застанали един до друг до следващата колона. Рап им посочи да се скрият зад колоната. Когато отново се обърна напред, бодигардът излезе от джамията и каза на двамата си колеги:

— Принц Мухамад пита дали сте го проверили за експлозиви.

Всички застинаха на място. Рап и без това не беше очаквал, че номерът му ще мине два пъти, но бомбата и така щеше да свърши работата си. Мъжете разтвориха сакото на Таиб и един от тях опипа кръста му. Рап застана зад голямата каменна колона и натисна бутона на дистанционното. Отекна силна експлозия, веднага след което разлетелите се на всички посоки сачми изпочупиха стъклата. Рап преброи до три и надникна иззад колоната. И шестимата бодигардове се бяха проснали на земята, а Таиб беше на парчета — главата и раменете му сочеха към вратата на джамията, а краката и задникът му бяха обърнати в противоположната посока. Останалите шестима, както и голяма част от двора, бяха покрити от останките от гръдния кош и ръцете на Таиб.

Рап прекрачи труповете и се насочи към джамията. Застана до вратата и зачака. Знаеше, че любопитството ще надделее у Рашид. Докато преброи до седем и принцът се показа.

Рап светкавично го сграбчи с лявата ръка за брадичката. Дръпна го към себе си, като в същото време заби лявото си коляно в слънчевия му сплит. Рашид падна на земята точно върху тялото на един от обезглавените бодигардове. Рап го обърна по гръб и го натисна с крак в гърдите.

Погледна го в лицето и го попита:

— Защо?

В очите на Рашид се разгоряха злостни пламъчета.

— Защото си неверник — изрече на арабски.

Рап с отвращение поклати глава.

— И жена ми ли?

В очите на саудитеца нямаше насмешка, нито страх или молба. Нищо друго, само тотално убеждение и фанатизъм.

— Тя беше също неверничка. Вие всички сте неверници.

Рап кимна и отговори:

— А ти ще отидеш в Ада.

Той взе фосфорна граната от джоба си. Устройството достигаше температура от хиляда градуса за по-малко от две секунди. Вдигна крака си от гърдите на Рашид и го ритна в корема. Саудитецът отвори широко уста, а той това и чакаше. Натика я с такава сила, че тя изпочупи предните зъби на принца и здраво заседна в устата му.

Приближи се на сантиметри от лицето му.

— Майната ти! Майната му и на твоя извратен перверзен ислям!

Издърпа халката на гранатата и си тръгна. След три секунди се чу слабо пукване, последвано от ослепителна бяла светлина. Главата на Рашид буквално се разтопи от адската топлина.