Лиценз за убиване

39.

След като напусна къщата, Гулд отиде до Анаполис и захвърли стълбата в една безлюдна улица. Когато излезе на Рива Роуд, избърса дръжките на пропановите бутилки и ги остави зад една бензиностанция. Останалите неща, с изключение на двете туби с бензин, напъха в торба за боклук и я изхвърли в кофата зад един супермаркет. Когато се върна в хотела, беше 10.23 часът. Клаудия вече го чакаше с багажа. Гулд се преоблече в спортния си екип. Огледаха стаята и избърсаха всички повърхности, на които биха могли да останат техни отпечатъци. Когато приключиха, Луи използва електронната система за отписване от хотела, вградена в телевизора, след което напуснаха хотела през страничната врата.

Той отвори задната врата на наетия форд експлорър и извади оттам велосипеда си. Прикрепи го в пикапа и попита Клаудия:

— Имаш ли някакви въпроси?

Тя сякаш искаше да каже нещо, но само поклати глава.

— Тръгвай към Гейлсвил и пообиколи магазините. Вземи си нещо за обяд, ако искаш, но само гледай телефонът ти постоянно да има обхват. Веднага щом стигна на мястото, ще ти се обадя.

Клаудия го докосна по лицето.

— Не се тревожи за мен. Аз повече от теб искам да свършим с това.

Точното тези думи искаше да чуе Гулд.

Хвана Клаудия през кръста.

— Добре. Бъди готова да тръгнеш, ако ми потрябваш. — Луи я целуна по устните и прошепна в ухото й: — Още няколко часа и ще зарежем това завинаги.

Тя обви ръцете си около врата му и го притисна към себе си.

— Обичам те.

— И аз те обичам. — Гулд я прегърна силно. После отвори вратата на колата. — Ще се видим след няколко часа.

Когато за пръв път проследиха жената на Рап, Гулд не забеляза пътеката, но на следващата сутрин тя буквално се разкри пред тях, докато караха велосипедите. Нямаше никакви указателни знаци. Не беше необходимо да казва нищо на Клаудия, тя просто го последва. По всяка вероятност пътеката не беше поддържана — нямаше настилка, само утъпкана пръст. Вървяха по нея близо километър и половина през гората, докато тя се разклони на две. Тази наляво водеше към малък плаж, а дясната се съединяваше с по-широк път, който стигаше до малка затревена самолетна писта и продължаваше нататък. Гулд тръгна по широкия път, докато стигна до асфалтирано шосе и си отбеляза мястото на картата. На връщане в хотела си отбеляза още няколко места, където би могъл да остави колата.

Сега се движеше по същия този път и дотук късметът беше на негова страна. Наоколо нямаше жива душа. В далечината забеляза големия дъб, който беше видял предния ден. Спря пикапа колкото можа по-навътре от шосето. Сложи си раницата и каската и извади колелото. Тъкмо се канеше да се качи на колелото и Джи Пи Есът в раницата изпиука. Свали раницата и погледна екрана на локатора. Колата на Райли отново беше в движение. Закачи локатора на презрамката на раницата и се качи на велосипеда. Целта му беше да заеме позиция, преди те да пристигнат.

Пътят през гората му отне само пет минути. После продължи покрай къщата на Рап още неколкостотин метра и се върна назад. Сигурен беше, че наблизо нямаше никого. Затова когато отново доближи къщата, скочи в движение от колелото и го вдигна с ръка. Внимателно стъпи върху тревата и се шмугна в храстите. Не му се наложи да навлиза надълбоко, за да намери подходящо укритие — само десетина метра. Остави колелото на земята, свали раницата от гърба и извади от нея камуфлажно пончо и деветмилиметров пистолет „Глок“. Завинти заглушител на цевта. В долната част на раницата имаше голям джоб. Отвори ципа и пъхна пистолета със заглушителя навътре. Нарами раницата отново и бръкна с ръка назад, за да види дали може лесно да извади оръжието. Не беше идеалното решение, но ставаше. Извади мобилния си телефон и набра номера на Клаудия. Тя се обади веднага.

— Вече са на път — съобщи сухо той.

— Добре. Всичко готово ли е?

— Да.

— Ако ти потрябвам, повикай ме.

— Непременно. Ще се видим скоро. — Той затвори и нагласи телефона на безшумен режим.

Легна на земята и покри себе си и по-голямата част от колелото с камуфлажното пончо. Убитите зелени и кафяви шарки идеално се сливаха с околната растителност. Въздухът беше тежък, скоро щеше да завали. Което беше добре дошло, стига дъждът да не започнеше прекалено рано. Огънят трябваше да унищожи повечето улики. След това дъждът само щеше да му помогне да заличи и малкото оцелели веществени доказателства.

Гулд непрекъснато проверяваше движението на колата на екрана на локатора. Когато те наближиха на три километра от къщата, убиецът изключи устройството и взе дистанционното на контакта. Малкото черно устройство приличаше на дистанционно за автомобил. Гулд внимаваше да не натисне бутона.

Малко по-късно чу двигателя на приближаващата кола. Затвори очи и напрегна слуха си. Сигурно бяха те. Шумът постепенно се усили. Той погледна наляво, но дърветата бяха твърде гъсти и скриваха изцяло пътя. Зачака неподвижно. Търпението беше неотменна част от всяка добре замислена засада. Всичко щеше да трае по-малко от минута. Рап щеше да влезе в къщата и повече никога нямаше да излезе от нея. Никой американец нямаше да разбере, че Луи е бил тук. И макар че щяха да заподозрат нещо гнило, изключено беше да го докажат. Враговете на Рап бяха терористите — мъже, които не се славеха със стил. Защо един терорист ще си прави труда да инсценира атентата все едно че е бил нещастен случай? Ако терористична група трябваше да извърши акцията, членовете й щяха буквално да се натресат в къщата с кола, натъпкана с експлозив, и веднага след това щяха да се обадят на всички медии и официално да поемат отговорност за смъртта на Мич Рап. Колкото и да не им се искаше да признаят, че най-добрият им експерт в борбата с тероризма е загинал при нелеп битов инцидент, американците нямаха друг избор, освен да повярват в тази версия. Щяха да са принудени да повярват, независимо колко силно се съмняваха за случилото се.

Колата се появи отляво. Тогава той за пръв път успя да я зърне. Беемвето забави скорост и зави по пътя към къщата. Гулд зърна за секунда Рап в профил и настръхна. Наложи си да запази спокойствие и да остане неподвижен. Колата спря пред гаража. Гулд се понадигна. Макар че Рап едва ли щеше да погледне в неговата посока, Луи се беше прикрил зад дървото. Първо се отвори вратата от страната на шофьора. Жената на Рап слезе от колата. Гулд я наблюдаваше напълно безпристрастно. За себе си беше намерил оправдание за онова, което щеше да последва след малко. Ана Райли много добре знаеше кой е съпругът й. Смъртта й щеше да бъде, както американците го наричаха, „странична жертва“. Сравнено с мащаба на мисията, подобна загуба беше напълно поносима. Гулд не се съмняваше, че Рап щеше да разсъждава по същия начин, ако бяха разменили ролите си.

Ана забързано отиде отзад и отвори багажника на колата, откъдето извади патерици. Предната врата се отвори и отвътре се появи крак. Гулд леко се напрегна. Рап се хвана здраво за рамката на вратата и сам слезе от колата. Изтича и кучето, което се беше държало толкова дружелюбно с убиеца. Двамата обаче бяха повече заети да се доберат до къщата, отколкото да обръщат внимание на животното. Затова Гулд не можа да разбере дали кучето е тяхно или на съседите. Направи му впечатление, че Рап не изглеждаше никак добре. Вероятно от операцията. Рап направи крачка-две, куцайки на един крак, взе патериците и с тяхна помощ продължи по тротоара. Кучето ги последва. И тримата застанаха с гръб към убиеца. Гулд се изправи, но остана наметнат с пончото. Наведе се ниско и тръгна безшумно към пътя. Наоколо не се чуваха никакви шумове — никакви коли, само песента на няколко скорци.

Стигна до края на дърветата, когато тя пъхна ключа в бравата. Гулд свали пончото и протегна напред ръката с дистанционното. Беше готов да изтича до другата страна на улицата, ако разстоянието се окажеше прекалено голямо. Тя отвори вратата и първа влезе вътре. Рап остана на прага още секунда и после я последва. Гулд натисна бутона, но нищо не последва. Натисна отново и тръгна към къщата. Насочи устройството към гаража. Пак нищо. Беше стигнал до началото на автомобилната алея и се канеше да натисне отново, когато забеляза, че са оставили вратата на колата отворена. Спря се за миг и се сети, че Райли ще се върне да я затвори. Палецът му застина над бутона на дистанционното. Чу в главата си гласа на Клаудия, която го молеше да не наранява жената. Тихо изруга.

Между него и къщата нямаше никакво прикритие, само автомобилната алея и моравата. Отляво имаше дървета и няколко храста. Гулд се втурна натам и в същото време започна да брои наум. Вратата на къщата щеше да остане отворена минута-две, но той нямаше намерение да чака толкова дълго. Щеше да й даде десет секунди и толкова. Когато стигна до храста със светлосини хортензии, беше на разстояние шест метра и пет секунди от мястото, от което сутринта беше пробвал дистанционното. И тогава осъзна, че времето се е променило. Въздухът беше станал още по-тежък. Вместо да се скрие зад хортензиите, продължи напред, без да изпуска от очи външната врата. На осмата секунда чу глас. Ръката му още беше протегната напред. И когато отброи до десет, натисна бутона. Точно в същия миг тя се появи на вратата. За части от секундата погледите им се срещнаха и Гулд изруга. В следващия миг експлозията разтърси тихото небе. От къщата избухна оранжево огнено кълбо; стъкла, трески и жената на Рап полетяха във въздуха. Гулд коленичи и закри главата си с ръце. Първият взрив не го притесняваше толкова, колкото вторият. Предстоеше да гръмне голямата цистерна с пропан. Тази втора експлозия, много по-силна от първата, беше с такава мощ, че ударната й вълна го събори на земята. Навсякъде около него полетяха останки. Той с усилие се изправи. Каската и очилата му бяха цели. Той ги оправи и усети щипене в лявата ръка. Погледна я и видя, че космите бяха изчезнали, а кожата беше станала яркорозова. Ушите му пищяха. Спомни си, че трябва да направи още едно последно нещо. Потисна болката и пристъпи към беемвето. Трябваше да извади микрофона и проследяващото устройство от колата. Не можа да се приближи повече, защото колата гореше. Поколеба се секунда и здравият разум му прошепна да изчезва.

Изтича в гората, взе пончото и го напъха в раницата. Качи се на велосипеда и се устреми обратно към пътя. Преди да излезе на пътя, се огледа предпазливо да не би да идва някой. Улицата още беше пуста. Потегли и за последен път погледна към къщата. Или към това, което беше останало от нея. Покривът и по-голямата част от гаража ги нямаше. Дърветата горяха, както и колата. Нямаше изгледи огънят скоро да изгасне. Гулд завъртя педалите. Рязко зави, за да заобиколи едно парче дърво. Цялата поляна беше осеяна с парчета. До дървото, на десет метра от вратата, Гулд видя два крака да стърчат от купчина руини. Тя беше застанала на вратата, когато избухна взривът и ударната вълна я беше отпратила чак там. Може би все още имаше някаква вероятност да е жива. Гулд не се замисли много. Важното беше сега да изчезне. Хората в радиус на километри оттук бяха чули адския тътен. Гулд отново се качи на колелото, приведе се напред и завъртя педалите колкото сили имаше.