Лиценз за убиване

33.

Гулд свали предното колело на планинския велосипед и отвори багажника на форд експлоръра. Клаудия седеше на една пейка наблизо и се бореше с поредния пристъп на гадене. Гулд си погледна часовника. Беше седем и половина сутринта и планът им се беше провалил. Погледна ядосано към Клаудия. Подобен гняв обикновено изпитваше към хората, които го заплашваха. Намираха се в градския парк и наоколо нямаше жива душа, но въпреки това тук не беше мястото да водят този разговор. Заради нейното неразположение вече бяха привлекли твърде много внимание.

Вдигна велосипеда й и освободи предното колело. Беше купил двата велосипеда предната вечер в един от многобройните магазини за спортни стоки, близо до хотела, който откриха в Боуи, един от крайните райони на окръг Колумбия. Близо до къщата на Рап имаше няколко мотела, но те не им предлагаха достатъчно анонимност. Рап сигурно вече се беше обадил да провери дали не са отседнали двама души, отговарящи на описанието на тези, които беше видял. По всичко личеше, че е много предпазлив. Не беше лесно да уплашиш Гулд или да го изкараш от нерви, но при срещата му с Рап го побиха ледени тръпки. Подобно чувство беше изпитвал само когато неговият отряд легионери в Руанда беше обкръжен от тълпа разярени членове на племето хуту, размахващи мачете. Рап беше на собствена територия, на не повече от километър от къщата си. Гулд очакваше да го завари със свален гард, но очевидно дълбоко се заблуждаваше. Дори не го забеляза как се приближи до тях. В това време Луи държеше Клаудия, докато тя повръщаше. Тя се почувства зле, когато наближиха дома на Рап, но първата вълна премина и те продължиха. Стигнаха до къщата и обърнаха обратно към хотела. Така го бяха планирали — Гулд искаше само да опознае терена и да се увери окончателно, че е на прав път. Искаше и да проучи каква е възможността убийството да изглежда като нещастен случай. Германецът предлагаше един милион долара повече и макар че Гулд не беше склонен да поема допълнителен риск, идеята си заслужаваше. Клаудия внезапно спря на около километър след къщата на Рап и започна да повръща. В този момент Гулд още беше спокоен. И двете коли на семейство Рап бяха паркирани пред къщата, а и още нямаше седем часът сутринта. Щеше да й мине до няколко минути и щяха да продължат по пътя си. Никой нямаше да забележи, че са идвали. Така си мислеше Гулд.

Той изобщо не очакваше да се изправи лице в лице с мишената. Но по едно време чу шум зад гърба си и се обърна. Пред него стоеше самият Мич Рап. Беше се промъкнал доста близо, твърде близо, и то без да знае изобщо за присъствието на Гулд. А трябваше да е точно обратното. Добре поне, че слънчевите очила не позволиха да види очите му. Очите си оставаха онзи елемент от лицето, който най-трудно се прикриваше или променяше. Скрит зад тъмните стъкла, Гулд с повишен интерес проследи всяко движение на Рап. Видя как американецът държеше в готовност лявата си ръка точно над чантичката на кръста му. Нямаше никакви съмнения какво държеше Рап в тази чантичка. Както и не се съмняваше, че той можеше да извади пистолета и да стреля само за част от секундата — време, за което повечето хора едва биха се опомнили. Гулд също така беше уверен, че той щеше да порази целта си безпогрешно.

Макар и случайната среща да не беше желана, всички останали части от плана засега още можеха да се променят. Рап го беше видял, но благодарение на широките дрехи, каската и слънчевите очила Луи успя да се прикрие. Рап му беше задал въпрос, на който той беше принуден да отговори. Но въпреки това всичко горе-долу вървеше нормално. Гулд говореше такъв перфектен английски, че Рап за нищо на света не би разбрал за френския му произход. Но тогава на Клаудия й хрумна да заговори и съсипа всичко.

Качиха се в джипа и през целия път до хотела мълчаха. Клаудия свали седалката си до края и закри очи. Когато стигнаха хотела, влязоха от страничната врата. Тя веднага се отпусна на леглото направо с дрехите. Свали маратонките си, изстена и закри главата си с възглавница.

— Дръпни пердетата, ако обичаш — каза изпод възглавницата.

Той така рязко дръпна, че едва не изкърти корниза.

Тя отвори едното си око.

— За какво си толкова ядосан?

Той спря да крачи из стаята и се вторачи в нея.

— Защо, по дяволите, трябваше да си отваряш устата там?

— Къде там?

— На улицата, пред Рап.

Клаудия свали възглавницата и измърмори нещо.

— Какво си мислеше?

— Беше ми лошо. Дори не разбрах, че е той.

— Даваш ли си сметка какво е заложено на карта? Имаш ли изобщо представа какво направи, като проговори?

— Тук вече преиграваш. Твърде бурно реагираш.

— И още как. Ако се провалим, не мислиш ли, че ще се сети за двойката, която е срещнал рано сутринта? Жената с френския акцент и мъжът, който е бил с нея?

— Той не видя лицата ни.

— И не му беше необходимо. Достатъчно е само да е придобил представа от общия ни външен вид и да предположи, че жената е французойка. Колко са двучленните смесени екипи за този род поръчки? — Впери поглед в нея в очакване на отговор. Но така и не го получи. — За начало, не са никак много. Но добави и факта, че той знае за френския произход на жената. Ще сведе търсенето си до шепа хора.

— Тогава да се откажем. Да си тръгнем и да задържим парите на германеца.

Гулд не можа да реагира веднага. Беше изумен от глупостта й.

— Ти да не си си изгубила ума?

— Тогава да върнем парите. Не ми пука… само ме остави на мира. Не виждаш ли, че в момента не съм в настроение да споря с теб?

— Ама и ти избра най-подходящото време да забременееш.

Тя го изгледа гневно.

— Повярвай ми, и ти имаш пръст в тази работа.

— Защо точно сега? Та ние спим заедно от години и досега не се беше случвало. — Много пъти беше искал да й зададе този въпрос, но се притесняваше от реакцията й.

— Ами случва се, когато не го очакваш — отвърна тя ядосано.

— Глупости. Ти си спряла да взимаш хапчетата, нали?

— Va-t’en. Je ne me sens pas bien.

— Говори на английски — скастри я той.

— Махай се. Не се чувствам добре.

Гулд ядосано стисна зъби. Поколеба се, борейки се с желанието си да повдигне въпроса. Но в крайна сметка реши, че трябва да излезе от стаята, преди да е казал нещо, за което после и двамата щяха да съжаляват. Демонстративно отиде до вратата и грабна едната от раниците. Метна я на рамо и излезе.

Спря на близката бензиностанция и напълни резервоара. Взе си кафе и поничка. Преди да продължи, Гулд провери координатите на миниатюрния предавател, който беше поставил в колата на Ана Райли. Екранът на портативното устройство беше с размери десет на десет сантиметра и не можеше да му даде детайлите като лаптопа на Клаудия, но също щеше да свърши работа. Проверката показа, че жената е тръгнала към града. Най-вероятно отиваше на работа. Той беше поставил три устройства в колата. Първото, под таблото, беше обикновен микрофон. Всичко, което тя казваше, се записваше на цифровия и сканиращ уред в багажника. Тази малка черна кутия също така сканираше най-често използваните от мобилни телефони честоти. Ефективният й обхват на действие беше до трийсет метра. Устройството съдържаше и малък цифров телефон, за да може собственикът да има достъп до него от далечна дистанция. Третият компонент беше самият Джи Пи Ес транспондер, който му даваше възможност да следи местонахождението на колата. Гулд включи слушалката към своя Палм Пайлът и набра номера за свръзка със сканиращото устройство в багажника на Райли. После въведе четирицифрения код и зачака с готов за писане писец. Изпълни още няколко команди и изчака данните да се прехвърлят от скенера към неговия портативен компютър. Според кода на файла записаният разговор беше дълъг шестнайсет минути и осемнайсет секунди. Веднага щом информацията се прехвърли, той изтри записа върху самия скенер и прекъсна връзката. Скенерът в багажника на Райли можеше да побере до пет часа цифрово компресиран телефонен разговор. Гулд отвори аудиофайла на своя Палм Пайлът и кликна с писеца върху иконата за възпроизвеждане. Първият разговор беше от предната вечер. Той го превъртя напред, като внимаваше да не пропусне някоя важна част. Осем минути и трийсет и седем секунди по-късно тя се беше обадила на приятелката си Лиз. Попита я как е кръщелникът й и подхвана разговор за бебетата. Гулд го превъртя. По-късно щеше да прослуша целия запис, но сега искаше да чуе само дали е говорила с Рап.

Той превключи на скорост и излезе на Анаполис Роуд. Нейната кола се качи на магистралата „Блу Стар Мемориъл“ и се насочи на юг. Планът му беше днес да се посвети изцяло на опознаването на района. Когато живееше в Щатите, той беше изкарал известно време в Анаполис и Балтимор. Беше се разхождал и два пъти из Чесапийк. Първия път още като ученик, а втория и сега помнеше, сякаш беше вчера. Приятел на баща му ги беше поканил на разходка с неговата яхта. Сестрите и майка му си останаха вкъщи. Гулд си спомняше случката добре, защото участваха в регата и много се вълнуваше. Времето беше идеално — топло и слънчево, но със силен вятър.

Той обаче не беше ходил никога в района, където живееше Рап — на юг край Анаполис. Искаше да се увери с очите си, че показаното на картата наистина съществува. В страна като тази това не беше проблем, но в някои адски места из Третия свят, където беше служил, много трудно можеше да се намери добра карта. Добра или лоша, картата си оставаше само лист хартия. Двуизмерно изображение на реалния терен. Човек можеше да направи справка за имената на улиците, но за да придобие реална представа за мястото, трябваше да го види с очите си. Картите, с изключение на най-добре изработените, не показваха тесните пътечки в гората, храстите и посоката на вятъра. А трябваше да се вземе предвид и смяната на сезоните. Мястото, което беше идеално за през лятото, можеше да се окаже безполезно през зимата. Всички тези неща трябваше да се обмислят и проверят много внимателно. Особено щом си имаше работа с човек като Мич Рап. В ситуация като тази от разузнаването имаше полза само ако жертвата не знаеше, че я наблюдават. Тактическото разузнаване в много отношения беше най-трудният аспект от работата на Гулд. Тренировките и планирането също бяха важни, но при тях контролът и внасянето на промени ставаха по-лесно. Разузнаването неминуемо означаваше да се изложи на риска да бъде забелязан.

Гулд продължи на юг още около пет минути и зави на изток. В този час повечето коли се движеха на запад и трафикът в неговата посока не беше много натоварен. В същото време продължи да прослушва записите, като си мислеше за последните събития. Как изведнъж ситуацията се беше обърнала на сто и осемдесет градуса. До тази сутрин всичко вървеше съвсем гладко. Нямаха проблеми с проникването в района, прехвърлиха необезпокоявано всичките си пари в банкови сметки, трудни за проследяване, проследиха Райли до дома й без инциденти. И тогава съдбата ги изправи лице в лице с Рап, а Клаудия за нещастие отвори устата си. Това бяха мислите на Гулд, когато нещо в разговора привлече вниманието му. Почти не следеше онова, което чуваше в слушалката, тъй като беше ядосан от Клаудия. Сигурен беше, че тя нарочно е забременяла. И докато оплакваше неочаквания обрат, късметът отново му се усмихна. Ана Райли беше говорила с приятелката си само преди час. Следващият разговор проведе с лекар, при когото насрочи час за преглед на Рап. Хирург-ортопед. После лекарят се беше обадил, за да чуе Рап. Искаше пациентът да му обясни накратко проблема си. С две думи, Рап почти не можеше да свива лявото си коляно. Лекарят го посъветва, ако може да отиде веднага да го прегледа. Щяха да му направят скенер и да видят дали се нуждае от операция.

Гулд отби отстрани на пътя и провери картата. Сети се, че сутринта Рап наистина накуцваше. „Операция? — каза си той. — Наистина ли ми се падна такъв късмет?“ Ако Рап легнеше под ножа, след това щеше да лежи обездвижен за известно време и задачата на Гулд значително се улесняваше. Отново излезе на пътя и изчака да мине камионът-цистерна, за да се включи след него. Умът му веднага заработи трескаво, търсейки възможности смъртта на Рап да изглежда като нещастен случай. Предвид колите, които те караха, щеше да е трудно да се инсценира автомобилна катастрофа. Достатъчно беше, че винаги си слагаха коланите. Щяха да оцелеят във всеки един сблъсък, организиран от Гулд.

На неколкостотин метра отпред един камион сви от пътя. Убиецът почти го отмина, без да му обръща внимание. Когато обаче спря пред знак „Стоп“, той погледна наляво и забеляза, че камионът е паркирал на автомобилната алея, водеща към частен дом. Шофьорът беше излязъл от кабината и развиваше маркуч към сребрист резервоар-цистерна до къщата. Гулд успя да прочете надписа на вратата на камиона. „Доставки на пропан — Чесапийк“. Отдолу беше изписан телефонен номер и адрес. Той ги запомни и продължи. Спомни си смътно нещо, което беше чул преди години, но което беше пряко свързано с видяното. Природният газ нямаше миризма. Опита се да си припомни как изглежда къщата на Рап, но не беше съвсем сигурен в детайлите. Все пак това беше една допълнителна възможност. Как иначе отопляваха домовете си в този откъснат от града район? Когато пак минеше покрай къщата на Рап, непременно щеше да провери. Милионът в повече нямаше да му дойде зле. И ако изпълнеше всичко прецизно, на ЦРУ изобщо нямаше да му хрумне да търси точно него. Естествено, щяха да заподозрат нещо гнило, но без категорични доказателства всичко щеше да се сведе само до догадки.