Лиценз за убиване

79.

По слизането от аутобана и повторното качване разбра, че зад волана наистина е Абел. Милт беше поставил на мерцедеса проследяващо устройство и те се информираха за движението на колата върху цветния екран, който точно указваше маршрута. На картата бяха изобразени бензиностанциите, църквите, ресторантите, реките, езерата, парковете, всичко. Веднага щом колата свърна от аутобана, направи кръг и се върна, Рап беше убеден, че това е човекът, когото търси. Двама от хората от Управлението, работещи в посолството в Берн, бяха прекарали почти целия ден в седене пред апартамента на Абел в Цюрих. В последния момент им поставиха нова задача — да проследят една кола.

Намирането на хеликоптер се оказа по-трудно, отколкото предполагаха, но в крайна сметка това нямаше голямо значение. Час след началото на следенето колата се насочи на изток, право към австрийската граница и според картата — към градче, наречено Блуденц. Милт поработи с компютрите и откри, че там има малко летище. Полетът със самолет траеше по-малко от трийсет минути. Коулман, неговите хора и едрият саудитец потеглиха към летището. Докато още бяха във въздуха, Милт им уреди две коли под наем: „Волво“ и микробус. Колите ги чакаха, когато кацнаха. Единственото затруднение беше преместването на саудитеца. Рап реши да го остави в самолета под зоркия поглед на Стробъл, вместо някой местен да го види напъхан в колата със запушена уста.

За да стигнат от летището до града, им отне осем минути. Милт непрекъснато ги информираше за местонахождението на колата. Мерцедесът беше пристигнал в Блуденц точно преди те да кацнат и беше престоял седемнайсет минути. После беше тръгнал на север, по пътя, за който Милт предположи, че води към къщата на Абел. Милт се оказа прав. Те взимаха бавно завоите с волвото, приближавайки се към мястото, където беше спрял мерцедесът. Рап и Уикър слязоха и тръгнаха пеша към планинския склон. Големият и скъп мерцедес беше паркиран точно пред вратата на къщата. Рап повика по радиостанцията Коулман да блокира автомобилната алея, а сам започна бавно да си проправя път, криейки се зад дърветата. Уикър намери добро място и зае позиция със снайперската си пушка със заглушител. Мич заобиколи до мястото, където дърветата бяха най-близо до къщата, след което незабелязано стигна отстрани на верандата и пропълзя до външната врата. Преди още да провери дали е заключено или не, вратата се отвори и отвътре се появи Абел.

Смрачаваше се. Небето беше сменило последователно цвета си от синьо към оранжево и накрая в сиво. Рап набута с ръжена нацепените дърва в голямата каменна камина и после остави върха на желязото да се нажежи. Взе два здрави стола от трапезарията и ги постави пред камината. Коулман постави Абел на единия и саудитеца на другия. Краката им бяха омотани с изолирбанд. И двамата бяха с превръзки на очите и със запушени усти. Никой от тях не знаеше за присъствието на другия. Рап и Коулман вече бяха претърсили къщата и не откриха нищо интересно освен черните торби, натоварени в багажника на мерцедеса.

Когато Рап свърши с приготовленията, той каза на Коулман да им свали обувките и чорапите. После нареди на Уикър, Хакет и Стробъл да почакат отвън. След като и Коулман беше готов, той му предложи да избере дали да остане. Приятелят му предпочете да остане.

Мич застана пред двамата с гръб към огъня. Хвана сребристата лента, която беше залепена на очите на Абел и рязко я дръпна, като изскубна две трети от веждите му. Германецът понечи да изкрещи от болка, но звукът беше приглушен от лентата, залепена на устата му. Рап отлепи и нея и германецът отвори уста, за да си поеме въздух. По същия начин издърпа лентата от очите на саудитеца, но той почти не трепна. Откакто се беше развикал в офиса, той не беше проронил нито дума. И тогава го беше направил, защото знаеше, че единственият му шанс за оцеляване е, ако привлече вниманието на работещите в съседните офиси и да извикат полицията. Рап познаваше по очите му. Този беше истински правоверен. Щяха да са необходими месеци, за да го пречупи, но дори и тогава саудитецът сигурно щеше да предпочете смъртта. Затова остави устата му запушена.

Той вдигна телефона и се обърна към Абел:

— На линията е човек, който подробно е изчел досието ти от КГБ. Той има достъп до всяка база данни, която можеш да си представиш. Знаем всичко за миналото ти в ЩАЗИ. Знаем как си започнал кариерата си като примамка за гейове от Запада, дошли в Източна Германия, и за операциите за изнудване, които си провеждал. Ще ти дам само един шанс. — Вдигна показалец и повтори: — Само един.

Обърна се и взе нажежения ръжен от камината. Върхът беше станал яркочервен. Той го доближи до ужасеното лице на Абел и каза:

— Говорихме с приятелчето ти. — Посочи с ръжена към саудитеца. — Мислим, че ни лъже. Хвърли цялата вина върху теб.

Саудитецът намръщено погледна ръжена.

Нажеженият връх отново се върна при Абел. Германецът отвърна глава. Рап отдръпна ръжена и спокойно продължи.

— Погледни ме. Ако само се усъмня, че ме лъжеш… само веднъж, ще направя с теб ето това. — Професионалният ликвидатор на ЦРУ взе ръжена обърна го вертикално и стовари върха върху дясното стъпало на Таиб. Тялото на саудитеца сякаш щеше да изскочи от стола за миг. Коулман се приближи и го хвана, за да не се катурне със стола. Рап вдигна желязото пред Абел. На върха висеше парче овъглена кожа. Стаята се изпълни с ужасната миризма на опърлена плът.

— Само един шанс — повтори Рап. — Само толкова ще ти дам.

Само един и беше достатъчен. Преди Абел си мислеше, че най-голямата му грешка е, че е заплашил убиеца. После взе да се укорява, че е оставил парите в сметките си. Сега беше убеден, че най-голямата грешка, която е направил в живота си, е била, че изобщо се е замесил с принц Мухамад бен Рашид. Абел пропя като славей и цели двайсет минути не можаха да му затворят устата. Разказа как го е повикал Рашид и как е уредил срещата със Саид. Как по-късно разбрал, че цялата работа била замислена от Рашид. Не можеше да го потвърди със сигурност, но подозираше, че е така. Рашид беше психопат за лудницата. Абел беше майстор в манипулацията и сега беше моментът да даде на Рап по-голяма плячка. Прясна кръв. Американецът вече беше убил Саид и ако Абел беше последната му мишена, той също щеше да се сбогува с живота си. Ако можеше да му предложи на тепсия някого като Рашид, някой, който беше по-виновен, можеше и да се спаси. Той каза на Рап, че Рашид е заминал за Гранада, Испания. Отседнал е във вилата си и е там за освещаването на някаква глупава джамия, което щяло да се състои в петък. Абел каза, че е ходил във вилата. Обясни, че принцът се смятал за новия халиф на върнатите към исляма земи на Южна Испания.

Той се изплю върху Таиб и разказа на Рап всичко, което знаеше за офицера от саудитското разузнаване. Никога не го бил харесвал. По едно време огромният саудитец се опита да събори стола си и да падне върху Абел. Рап грабна ръжена и го доближи до слабините му. Той веднага замръзна като статуя.

Рап върна ръжена в огъня и попита Абел:

— Разкажи ми за убийците, които си наел.

Германецът се поколеба и той посегна към ръжена отново.

— Те са мъж и жена. Срещнах се с тях в Париж. Никога преди не съм работил с тях.

— Откъде разбра за тях?

Абел пак се поколеба, но отговори:

— Рашид знаеше за тях.

Рап усети лъжата. Германецът бързо наведе глава, преди да отговори. Мич грабна ръжена, вдигна го до лицето му и после го заби в дясното му стъпало. Абел се разкрещя.

Рап каза на Коулман да донесе лед от кухнята и после се обърна към Абел:

— Предупредих те да не ме лъжеш. А сега ще повторя въпроса си. Откъде научи за убийците?

Лицето на германеца беше обляно в сълзи. Коулман се върна с леда, увит в кухненска кърпа. Рап леко потупа другото стъпало на нещастника и добави: — Последен шанс.

— Петров… Димитрий Петров.

Мич беше чел и досието на руснака.

— Твоят бивш шеф от КГБ.

Абел кимна.

Рап постави леда върху изгорения му крак.

— А сега ми кажи всичко, каквото знаеш за наемните убийци.

— Никога не съм виждал мъжа. Само разговарях с него. Той говореше перфектно френски и английски. Руският му не беше много добър.

Мич си спомни перфектния американски английски на непознатия от срещата им на пътя край къщата.

— За жената какво си спомняш?

— Много е красива. Черна коса, високи скули, много гладка и нежна кожа.

— Очите?

— Не ги видях. Тя изобщо не свали черните очила.

— Националност?

— Французойка. Почти съм сигурен.

Точно както предполагаше Рап.

— Мислиш ли, че са двойка? Че не са заедно само като делови партньори?

— Определено.

Рап замълча за момент.

Абел се изнерви. Даваше си сметка, че щом Рап измъкне необходимата му информация, за него това ще е краят.

— Държа да кажа, че не бях нищо повече от куриер. Никой не ми каза кого точно искат Рашид и Саид да убият. Само предадох плика на убийците.

Рап се обърна към Коулман:

— Защо не изнесеш другия ни приятел и не ни оставиш сами за минута?

Коулман хвана стола на саудитеца и го замъкна по дървения под и през вратата.

След като вратата се затвори, Абел каза:

— Много съжалявам за жена ти. Те стигнаха твърде далеч.

На Мич му се прииска да забие горещото желязо право в сърцето на Абел само защото спомена Ана.

— Само куриер, а?

— Точна така.

— Куриер, на когото са платили единайсет милиона долара.

Абел отново погледна надолу и настрани, след което вдигна очи към Рап.

— Моля те, повярвай ми. Аз само доставих плика. Нищо друго.

Рап стана и отиде в трапезарията. Коулман беше намерил бутилката с коняка „Луи XIII“. Като един съвременен пират, какъвто всъщност и беше, бившият „тюлен“ поиска да го запази. Рап му отговори уклончиво „може би“. Но сега му хрумна по-добра идея. Върна се до камината с красивата бутилка в ръката. Отвори я и се накани да отпие от нея. В главата му нахлуха мисли за жена му и за техния съвместен живот. И за детето, което никога нямаше да имат. Следващата му мисъл беше, че бъдещето им беше разбито и съсипано от този алчен никаквец, седнал в момента пред него.

Абел сериозно се притесни. Когато хора като Рап замълчаха, човек не можеше да очаква нищо добро от тях. Трябваше да поддържа разговора на всяка цена:

— И двамата сме професионалисти. Аз знам правилата. Професионалистът никога не убива жени и деца.

— Ти си бил копой от ЩАЗИ, който е отвличал хора срещу откуп. Не си бил никакъв професионалист. — Той надигна бутилката и отпи голяма глътка. Конякът мина гладко и само леко опари гърлото му. — На колко години е тази къща? — Огледа дървените мебели.

— Построена е през 1952 година — отвърна Абел.

Рап кимна.

— Обзалагам се, че на тази височина е доста сухо. — Наведе леко бутилката и част от коняка се изля върху дървения под и килима. Изля още.

— Какво правиш? — извика Абел.

— Подготвям твоята кремация. — Рап изля още върху килима до германеца, а после насочи струята по-близо до камината.

— Не! — изкрещя Абел. — Знам и още!

— Сигурен съм, че знаеш. Още лъжи. — Конякът стигна до пламъците и се запали. Огнената струя се плъзна от камината към килима. Рап се наведе и преобърна медния котел, пълен с подпалки. Дървата се разсипаха на пода и почти моментално се запалиха.

Абел не преставаше да крещи. Молеше за пощада.

— Не можеш да постъпиш така с мен!

— Напротив, мога — отвърна той и се насочи към вратата. Излезе навън и дори не благоволи да погледне назад. Дори не затвори след себе си. Въздухът само щеше да разпали огъня още по-силно.

Рап отпи още една глътка от коняка и го подаде на Коулман.

— Аз ще карам — каза.

Останалите се качиха в микробуса, а Рап седна зад волана на мерцедеса на Абел. Коулман се настани до него.

Бившият „тюлен“ отпи от коняка за две хиляди долара и въздъхна:

— А сега накъде?

Рап включи на скорост и отговори:

— Към Гранада, Испания.