Лиценз за убиване

61.

Служебният Г-3 започна да се снижава към летището. Намираха се на територията на Северния алианс, малка част от страната, която беше отказала да се подчини на режима на талибаните. Беше неделя през нощта. На небето нямаше облаци и луната къпеше с меката си светлина назъбения скален релеф. Наближаваше единайсет часът и човек едва ли би предположил, че Мазар-и-Шариф е град с над сто хиляди жители. Виждаха се само няколко улични лампи, от време на време преминаваха лъчите на автомобилни фарове. Дори осветлението на пистата беше доста оскъдно. Имайки предвид това и състоянието на настилката, Скот Коулман беше поел управлението на машината. Ако някой ще съсипва самолет за петнайсет милиона долара, поне да е той.

Рап му се беше обадил малко след единайсет вечерта. Той очакваше обаждането, но не толкова скоро. Бяха прекарали сутринта и следобеда заедно в тайния обект на ЦРУ. Обсъждаха какво ще правят, когато Рап се съвземе физически и психически от травмата. Веднага щом си тръгна оттам, Коулман се обади на екипа си. Знаеше, че са съгласни — всеки от тях по един или друг повод беше дошъл да говори с него и да предложи услугите си. „Само кажи, че Мич иска нещо и ние ще сме на линия“. Момчетата — Чарли Уикър, Дан Стробъл и Кевин Хакет — бяха бивши „тюлени“ и бяха работили и преди с Рап, както и съвсем наскоро, по време на операцията в Канада.

До полунощ всички се събраха и полетяха в един часа, прекосявайки Атлантика на височина над десет хиляди метра. Кацнаха в Германия само за да заредят с гориво и след по-малко от половин час отново бяха във въздуха без никакви митнически проверки или други формалности. Хора като Коулман и неговите бойци бяха свикнали с бърза мобилизация и дълго чакане. Операции като сегашната, при която се налагаше да прелетят буквално до другия край на света, отнемаха дълги часове, а понякога и повече от едно денонощие. Поради тази причина Коулман беше осигурил филми, книги и списания. И добре че ги имаше, защото никой не промълви дума, след като Уикър, Хакет и Стробъл изразиха съболезнованията си на Рап още преди да се откъснат от земята. Бойците от специалните части не си падаха много по нежностите. Те без проблем можеха да говорят за смъртта, когато се отнасяше за някого, когото са очистили в бой. Но когато ставаше дума за трагичната смърт на съпругата на техен близък, не знаеха какво да кажат.

Коулман и Хакет се редуваха зад щурвала, докато всички останали или спяха, или се опитваха да спят на път за Германия. Втората част от пътуването им мина в гледане на филми, четене на книги и разговори с Рап за всичко друго, но не и за жена му. Пуснал светлините за кацане, Коулман направи обход на пистата, за да види дали няма по-големи дупки, които да избегне. Без съмнение дупки, направени с парите на американските данъкоплатци. Той прелетя в кръг и подходи за кацане. Самолетът Г-3 докосна земята и се спря в другия край на пистата.

Коулман се обърна към салона и погледна към Рап:

— А сега накъде, Мич?

В този момент той говореше по сателитния телефон и закри с длан микрофона на слушалката.

— В южния край на терминала. Там трябва да има камион-цистерна и тойота. — Махна дланта си и продължи: — Извинявай, Айрини, какво казваш?

— Рос се съгласи засега да държи настрана Държавния департамент.

— А ФБР?

— И него.

— Браво, добра работа.

— Ще трябва да се убедим в това. Снощи някой е взривил граната в центъра на Лийсбърг. Пострадали са петима души, двама от тях тежко. Пет минути по-късно в шерифския отдел на Лоудън са стреляли с РПГ.

— Отклоняване на вниманието?

— Така предполагам.

— Някой питал ли е за мелето от снощи?

— Да, в местната служба за спешни случаи са получили оплакване в девет и трийсет и осем вечерта.

— И?

— Казахме им, че сме имали корпоративно парти и сме гръмнали няколко по-силни фойерверка.

— Вързаха ли се?

— Засега да.

— Ами с къщата какво е положението?

— Предната порта беше сменена днес. Вече започнаха да замазват дупките от куршумите в тухлите и да слагат нови врати и прозорци. До довечера няма да остане нищо, свидетелстващо за сражението.

— А труповете?

— Изгорени са.

— Моят пленник какво прави?

— С него работи доктор Хорниг.

Управлението имаше двама главни специалисти по разпитите с коренно различен подход. Доктор Джейн Хорниг беше единият. Боби Акрам, пакистански имигрант и мюсюлманин — другият. Хорниг имаше високи научни степени по биохимия и неврология и се смяташе за най-големия експерт в Америка по историята и развитието на изтезанията на хора. Тя специализираше в експерименталната употреба на наркотични вещества и други екзотични техники. Боби Акрам, от друга страна, постигаше целите си, като се уповаваше на Пирамидата на потребностите на Маслоу и на тази база провеждаше сурови, добре планирани и обмислени разпити. Рап харесваше Акрам, но не и Хорниг. От мисълта за нея го побиваха тръпки. Но когато не разполагаха с много време, тя беше най-добрата.

— Тя разбра ли кой го е наел? — попита Рап.

— Още не, но открихме интересна връзка. Преди две години ДЕА арестували саудитски имигрант, който вкарвал хероин от Афганистан. Оказало се, че този тип е работел в саудитското разузнаване. Докато бил в затвора, адвокатите му започнали да мислят как да се спазарят за по-лека присъда. Единият му адвокат казал, че клиентът му е готов да предостави доказателства, че бившите му работодатели са обучавали няколко от терористите, участвали в атентатите на единайсети септември, и са им помогнали да планират ударите.

Рап навъси чело.

— Какво общо има това с някакъв латиноамерикански гангстер?

— Кастильо. Така се казва той. Анибал Кастильо. Според твърденията му още тогава с него се свързал същият човек, който го бил наел да те убие преди два дена. Той платил на Кастильо сто бона, за да нареди на неговите хора от МС-13 да убият бившия офицер от саудитското разузнаване, докато се намирал във федерален затвор. Обадих се на няколко човека и излиза, че всичко съвпада. Този саудитец е бил готов да пропее и в деня, в който трябвало да направи първото си признание, бил убит в килията му.

— И кой го е наел?

— Още не знаем, но накарахме Кастильо да прегледа лицата от нашата база данни на служители от саудитското разузнаване.

Самолетът рязко спря и Рап каза:

— Трябва да затварям. Обади ми се веднага щом разбереш нещо ново.

— Ще ми кажеш ли все пак какво си намислил?

— Повярвай ми, по-добре е да не знаеш. — Той надникна през малкия илюминатор.

— Напротив, Мич. Току-що излъгах шефа си и президента, за да те предпазя.

— Мислех, че президентът е наясно.

— Добре… Рос тогава.

— Е, хубаво… кажи на Рос, че ако продължи да те занимава с глупости, ще го сложа в моя черен списък.

Кенеди се изкуши да се възползва от възможността, но вместо това добави:

— Има и още нещо… Чувал ли си за Ерих Абел?

Рап се замисли и отвърна:

— Не. Защо?

— Родом е от Източна Германия. През осемдесетте години е работил в ЩАЗИ.

— Има ли други имена?

— Не знам за такива, но продължавам да търся.

— И защо изведнъж те заинтересува той?

— Още не съм съвсем сигурна. Като разбера, ще ти кажа.

— Добре. Трябва да тръгвам. — Рап затвори телефона и го метна на кожената седалка, след което стана.

Коулман вече стоеше на пистата и контролираше презареждането. Рап бавно слезе по тесните стъпала на трапа. Краката му бяха подути от дългия полет. Леко накуцвайки, тръгна по настилката.

Чакаше го Ямал Урда, шефът на резидентурата на ЦРУ в Кабул. Той беше работил с него предната пролет по една много сериозна задача. Макар да не се сработиха веднага, Урда изпитваше голям респект към Рап. Афганистанецът му подаде ръка:

— Моите съболезнования за жена ти, Мич.

— Благодаря ти. — Той стисна ръката му.

Двамата останаха неподвижни за миг, докато Урда измисли как да премине от личните въпроси към професионалните. За негова утеха Рап пръв заговори:

— Какво е положението?

— Моят заместник току-що ми се обади от посолството.

— Така ли?

— Каза, че се е получило спешно съобщение от Ленгли. Искат, ако някой се свърже с теб, да докладва незабавно.

Рап кимна.

— После ми се обади Айрини и ми каза да не обръщам внимание на съобщението.

Мич си даваше сметка, че Урда ще защитава местната си територия, и се надяваше да не му създава проблеми. Желанието му беше само да кацне, да вземе каквото му трябва и да се прибере по живо по здраво.

— Това притеснява ли те?

— Не. — Урда погледна назад през рамо към микробуса, в който седяха няколко души. — Бившата ми жена. — Сви рамене. — Дори не я харесвам. Но ще ти кажа нещо: ако някой от тези задници я убие, ще плаща прескъпо. — Афганистанецът посочи към земята. — Стой тук и не мърдай. Аз ще отида да го доведа.

Върна се миг по-късно, като водеше завързан мъж с качулка на главата.

— Накарах да го поизчистят заради теб. Доста вонеше.

Рап махна на Уикър да дойде и да отведе пленника.

— Завържи го на седалката. — Обърна се към Урда отново: — Много ти благодаря за това, което правиш за мен.

— Ти би направил същото за мен.

Рап кимна.

Афганистанецът понечи да си тръгне, но се спря.

— Ако някой ме пита, никога не си идвал тук.

— Точно така.

Пленникът беше облечен в местна носия. Рап рязко смъкна качулката от главата му и разгледа лицето му. Несъмнено беше той. Малко поотслабнал, но беше той.

Онзи присви очи за миг, за да свикне със светлината на кабината. След като видя Рап, лицето на Уахид Ахмед Абдула се изкриви от ужас и страх.

— Какво искаш от мен?

— Нищо — излъга той. Уахид беше участник в терористичен заговор за детонирането на ядрени бойни глави в Ню Йорк и Вашингтон. Рап го беше заловил в Пакистан миналата пролет и лично го беше разпитвал.

— Не ти вярвам.

— Баща ти е много влиятелна личност. Той уреди освобождаването ти. — В известна степен това си беше истина. Бащата на Уахид беше доста влиятелен в Саудитска Арабия. Той също така беше обявил награда за главата на Рап, което по превратностите на съдбата доведе до излизането на Уахид от ужасния затвор, в който беше държан. Рап естествено нямаше намерение да му казва, че баща му го смята за мъртъв.

— Само се успокой. — Отново сложи качулката на главата му. — Ако се държиш добре, утре ще видиш баща си. Извади спринцовка от джоба си и махна капачката от иглата. После хвана завързаните китки на Уахид и добави: — Трябва да ти дам успокоително. Когато се събудиш, ще сме пристигнали в Саудитска Арабия. — Заби иглата в бедрото на пленника и натисна докрай буталото на спринцовката.