Лиценз за убиване

37.

Гулд беше взел пикапа от една борса за коли втора употреба в покрайнините на Анаполис. От онези места, в които предпочитаха да се разплащат в брой. Пикапът беше черен със сива тапицерия. Първоначалната цена беше четири хиляди деветстотин деветдесет и девет долара и деветдесет и девет цента. Както и очакваше, колата беше на доста километри, кърпена тук-там, но иначе беше в добро състояние. Убеди продавача да му я продаде за четири хиляди и петстотин и му плати със стотачки. Единственият проблем възникна, когато онзи го накара да му покаже документ за застраховката.

— Закон на щата Мериленд — оправда се.

Това беше единственото, което Гулд не беше предвидил. За щастие продавачът не искаше да изпусне сделката и написа във формуляра „В процес на изготвяне“, като помоли на Гулд да му прати данните по факса.

След като потегли с пикапа, на няколко километра по пътя откри голям автосервиз. Даде още хиляда и двеста долара за нови гуми, ремъци, филтри, смяна на маслото и нов акумулатор. Продавачът му беше казал, че всичко е наред, но Гулд не се лъжеше лесно. При положение, че беше заложен успехът на грандиозния му план, не биваше да оставя нищо на случайността. Следващата спирка беше магазин за домашни стоки. Оттам купи сгъваема стълба, верига и катинар, комплект инструменти, удължител, два маркуча за високо налягане, пет различни вида залепваща лента, руло прозрачен найлон, работен нож, шест двайсетлитрови туби, две сто и шейсет литрови бутилки за пропан и други полезни неща. Последното място, в което се отби днес, беше магазин за електротехника и електроника, откъдето се сдоби с дистанционен контакт. После се върна в хотела, заключи всички придобивки и прикрепи стълбата с веригата отзад в пикапа.

После се зае да разясни плана на Клаудия. Гневът му към нея заради случилото се по-рано беше смекчен от новината, че ще оперират Мич Рап. От момента, в който научи за това, събитията се развиваха изключително благоприятно. Без да знае, жената на Рап непрекъснато му даваше актуална информация, докато се обаждаше на приятели и роднини и им разказваше подробности за процедурата, на която щеше да се подложи мъжът й. Тя му даде целия график: кога трябва да отидат в болницата и кога очаква да се върнат у дома. Гулд разполагаше най-малко със седем часа да се приготви.

Винаги, когато ставаше дума за тактическото планиране, Клаудия изразяваше несъгласие с него. Този път само го помоли да не убива жената. Тя не беше включена в поръчката. Гулд очакваше подобна молба и поради тази причина беше скрил от Клаудия вестта, че Ана е бременна. Щеше да се постарае да не замесва жената, но нямаше да рискува успеха на мисията само заради нея. Вместо да спори с Клаудия обаче, той й обеща, че жената на Рап ще остане невредима.

Гулд използва повода да изложи ясно правилата на Клаудия. Посъветва я да не излиза от хотела, докато не свърши сутрешният й „ритуал“. Не можеше да си позволи да привлича вниманието към себе си само защото тя повръщаше на всеки половин час. Клаудия се съгласи. Щеше да остане в хотела и да следи движението на колата на Ана, както и да прослушва всеки нов записан разговор. След като уточниха всички детайли на плана, те си събраха багажа. Гулд щеше да тръгне с пикапа рано преди изгрев-слънце, а тя щеше да освободи стаята около обяд, ако колата на Ана още е паркирана пред болницата.

Точно в шест часа Гулд напусна хотела и се отби на една бензиностанция по средата на пътя до къщата на Рап. Беше със сини джинси „Кархарт“, кафяви работни обувки, синьо-сива фланелена риза и бейзболна шапка с емблемата на „Уошингтън Нешънълс“. Не се беше бръснал три дни. Напълни с бензин резервоара, а после и шестте големи туби. Купи си вестник, плати за всичко в брой и си тръгна. На друга бензиностанция, само на няколко пресечки от първата, напълни и сто и шейсет литровите бутилки с пропан.

Влезе в паркинга на голям супермаркет и спря на мястото, което си беше избрал предната вечер. Беше 6.22 часа сутринта. Провери проследяващото устройство. Колата на Райли още беше пред къщата. Огледа се и за двайсети път си зададе въпроса: „Ами ако вземат колата на Рап вместо нейната?“ Не му оставаше нищо друго, освен да чака. Изключи двигателя, влезе в бистрото и си взе силно черно кафе. Върна се след минути и се настани на седалката. По негова преценка нямаше да му се наложи да чака дълго. Зачете се във вестника и се опита да не мисли за това, което му предстоеше. В 6.31 часа устройството изпиука, което означаваше, че колата е потеглила. Гулд си отдъхна. Щеше да е много по-лесно, ако знаеха точно къде се намират Рап и жена му.

Шест минути по-късно синьото беемве прелетя покрай Гулд. Ана караше, а Рап седеше до нея. Той ги съпроводи с поглед безпристрастно, като професионалист. Но вместо да тръгне веднага, остана на мястото си. Ако отидеше прекалено рано в къщата, щеше да предизвика подозрения. Затова спокойно продължи да си пие кафето и да чете вестника. От време на време хвърляше око на проследяващото устройство. В седем без пет колата на Райли спря пред университетската болница „Джордж Вашингтон“. Гулд изчака още петнайсет минути. Напусна паркинга и се насочи към дома на Рап. Километър по-късно той се обади на Клаудия. Тя вдигна след четвъртото позвъняване.

— Альо.

Гулд само дето не си прехапа езика, за да не й се разкрещи да не говори на френски.

— Как се чувстваш? — попита я той напрегнато.

— Не много добре.

— Легни да поспиш. Обаждам се само да ти кажа, че засега всичко върви добре. В момента пътувам натам. В десет ще те информирам за развитието на събитията.

— Добре.

Гулд затвори и стисна волана здраво с двете ръце. Клаудия не беше на себе си. Колкото по-скоро свършеше, толкова по-добре. Дали промяната се дължеше повече на бременността, или на нарушена психика. Беше забелязал първите признаци преди четири месеца. След операция в Украйна тя се напи и го попита дали според него тя ще отиде в ада. Заклет атеист, Луи й отговори, че ад не съществува. Тя поклати глава и му каза, че греши. После се разплака.

Гулд си припомни случилото се и изведнъж всичко му стана ясно. Забременяването е било нейният план да го принуди да се оттеглят. Не се съмняваше, че Клаудия нарочно е спряла да взима противозачатъчните. Търсеше повод да се откаже, а още повече — да накара и него да се откаже. Гулд не споделяше чувството й за вина, но я разбираше. Единственото, което искаше сега, беше да изпълни успешно последната им задача. Нужни му бяха само някакви си седем часа, за да го постигне. Рап му беше поднесен от съдбата на сребърен поднос. Той щеше да е дезориентиран след операцията, инстинктите му нямаше да са същите. Втори път Гулд едва ли щеше да има такъв шанс. Шест милиона долара, ако го направи както трябва. Общо единайсет милиона долара за убийството на един човек. Явно наистина много беше ядосал някого, че да обявят такава награда за главата му. При мисълта за баснословната сума се усмихна. Щяха да живеят където си поискат, при това в лукс и охолство. Само още няколко часа. Съсредоточи се в задачата и остави всички други мисли настрана.

Когато стигна пътя, близо до който се намираше къщата на Рап, той си сложи слънчевите очила „Оукли“ и забави скорост, сякаш търсеше определен адрес. От отбивката до къщата разстоянието беше четири километра. Мина покрай възрастни мъж и жена, които разхождаха кучета, но беше късно да се скрие. Надяваше се никой да не го забележи. Подмина къщата на Рап и стигна до края на пътя, а после обърна и се върна. Колата на Рап я нямаше отпред и Гулд предположи, че е прибрана в гаража.

Той влезе с пикапа на заден ход по алеята и спря на три метра от гаража. Слезе от колата и започна да си слага работни ръкавици, когато иззад ъгъла изтича куче. За част от секундата Гулд замръзна на място. Кучето излая, но не по начина, който Луи беше чувал многократно — преди звярът да скочи и да те захапе за гърлото. Лаят беше по-скоро игрив. Той свали едната ръкавица и коленичи. Протегна ръка и кучето се приближи предпазливо. Подуши го и се приближи още, а Гулд го почеса по врата.

— Май не те бива много като пазач, а?

Кучето само помаха с опашка и го погледна с големите си кафяви очи. Гулд се огледа наоколо. Дали кучето не беше на някой от съседите? Не можеше да си представи толкова послушно и миролюбиво животно да принадлежи на Рап. Между къщите от двете страни на улицата имаше поне петдесет метра, като границите на имотите бяха очертани от дървета и храсти. Листата още не бяха започнали да падат, макар и да бяха сменили цвета си. Провери дали кучето има каишка. Важното беше да продължи да се държи спокойно. Ако някой от съседите се появеше, щеше да му каже, че прави изчисления за новата канализация.

Изправи се и отвърза от веригата разтегателната стълба. Вдигна я и я подпря на стената на къщата. На шест крачки от гаража се намираше голяма сребриста метална бутилка за пропан. Беше полускрита от храсти с пирамидална форма. Гулд отиде до бутилката. Според скалата тя беше пълна наполовина. Той се захвана за работа. Върна се в пикапа и взе оттам рулото найлон, ножа и изолирбанда. Качи се на покрива, а през това време кучето застана в основата на стълбата и спокойно го загледа. За щастие камината и двата отдушника се намираха от другата страна. От пътя щяха да го забележат само ако се качеше на комина. Започна именно оттам. Отряза четири дълги ленти изолирбанд и ги залепи на кръста на джинсите си. После отряза голямо парче найлон и покри с него комина. После облепи с изолирбанда найлона, докато се увери, че го е запушил. Вентилационните отвори му отнеха само около няколко минути.

Слезе от покрива и отиде от другата страна на къщата. За миг се поспря на задната веранда и се загледа в залива. Недалеч от брега имаше две малки лодки. Вероятно бяха рибари. Подпря се на парапета. За него бяха завързани две лодки: една моторница за водни ски и една рибарска лодка. Приближи се до остъклената врата и надникна в кухнята. Влизането беше изключено. Човек като Рап със сигурност беше натъпкал това място с всякакъв вид охранителна техника.

Обиколи къщата и се върна на старото си място. Климатичната инсталация се намираше между бутилката с пропан и къщата. От инсталацията към къщата минаваше охладителният маркуч, а точно до него беше въздухозаборникът за отоплителната и охладителната система. Маркучът беше свързан с галванизиран капак петнайсет на петнайсет сантиметра, под който имаше отвор с размери седем на петнайсет сантиметра. Гулд се подпря в земята с коляно и с помощта на клещи извади решетката от вътрешността на въздухозаборника. Върна се в колата и взе удължителя и контакта, които беше купил от магазина за електротехника. Пъхна контакта в една външна розетка, увери се, че е изключен, и отиде до другия край на автомобилната алея. Кучето го последва. Той насочи дистанционното управление към гаража, натисна веднъж бутона и се върна. Превключвателят работеше. Гулд го изключи и взе удължителя.

В Чуждестранния легион го бяха научили на доста неща и едно от тях беше как да изработва експлозивни устройства с подръчни средства. Сряза единия край на удължителя и оголи жиците. Усука ги и напъха кабела във въздухозаборника откъм страната на къщата. Прецени, че два метра и половина са достатъчни, и включи другия край на удължителя в контакта. Сега вече ставаше по-сложно. Гулд разви двата маркуча за високо налягане, пъхна ги във въздухозаборника при кабела на удължителя и облепи отвора с найлон. Оставаше му да направи само още едно нещо. Свали двете бутилки за пропан от пикапа, съедини ги с маркучите и отвори крановете им. Кучето дойде и остави в краката му мръсна топка за тенис. Той я взе и я хвърли на пътя. Кучето изтича и я донесе с игриво ръмжене. Тогава я захвърли още по-надалеч. Погледна часовника си. Беше осем и десет. Бутилките щяха да се изпразнят до пет минути. Между хвърлянията на топката взе четири от шестте туби с бензин и ги занесе отстрани на къщата. Наведе и се вслуша дали пропанът в бутилките е свършил. Съскането беше престанало. Затвори крановете и внимателно издърпа маркучите. Бързо запечата найлона с още изолирбанд и подреди правоъгълните туби между къщата и голямата цистерна с пропан.

С гаечен ключ в ръка пропълзя под цистерната и започна бавно да разхлабва тръбата, по която газта от бутилката отиваше под земята и оттам в къщата. След всеки полуоборот на ключа той се ослушваше. Не искаше да разхлабва връзката прекалено много. Съседите можеха да надушат газта и да се обадят на аварийната служба или на Рап и жена му. От тръбата се чу тихо съскане и до него достигна леката миризма на течен пропан. Остана под цистерната още няколко минути, за да се увери, че изпускането е постоянно. След това излезе оттам и отвъртя капачките на тубите с бензин.

Ако всичко минеше по план, тубите щяха да бъдат съборени още от първата експлозия. Огнената вълна щеше да достигне до дъното на цистерната почти веднага. Пожарът от къщата щеше да възпламени бензина, който на свой ред щеше да се смеси с пропана от цистерната. Вторичната експлозия щеше да вдигне във въздуха удължителя, контакта, тубите и най-вероятно цялата къща. И тъй като нямаше да останат никакви веществени доказателства, вината щеше да падне върху газовата компания на Чесапийк Бей.