Лиценз за убиване

75.

Рап и Коулман слязоха по стълбите. Коулман се изстреля надолу като куршум. Заради болките в коляното и бедрото Мич се движеше малко зад него. Коулман го изчака на улицата и двамата тръгнаха забързано. Минаха покрай един полицай, но не му обърнаха внимание. Рап започна да жестикулира с ръце и да говори на Коулман на френски. Двамата бяха с джинси. Рап носеше черно яке, а Коулман — тъмнокафява куртка с големи джобове. Пристигнаха до входа на сградата за по-малко от три минути.

— Целим се с тейзъра в по-едрия — каза бившият „тюлен“, докато се качваха по стълбите.

— Да, той ми трябва жив.

— А другите двама?

— Зависи. Ти си гледай здравеняка. Аз ще се оправя с другите двама. Милт, кажи на Сара да направи бърз оглед. В момента влизаме в сградата.

Коулман кимна, когато Рап отново заговори на френски. Влязоха през тежките медни врати, продължиха необезпокоявани през фоайето и се насочиха към асансьорите. Имаха късмет и се изкачваха само двамата. Слушаха доклада на Сара, след като излезе от тоалетната и мина покрай офиса на Абел:

— Вратата е затворена. Мисля, че са вътре.

— Изчакай ни при асансьорите — нареди й Рап.

Пет секунди по-късно вратата се отвори и двамата слязоха на етажа. Срещнаха Сара по средата на коридора и се приготвиха да действат.

— Влизаме бързо. Аз съм пръв, Скот, ти си втори. И, Сара, искам да стоиш до вратата. Със заглушител си, нали?

— Да.

— Наведи се. Не искам някой от нас да бъде ранен от рикоширал или заблуден куршум. Ако срещнем някого в чакалнята и той не окаже съпротива, ние със Скот ще минем покрай него, а твоята задача ще е да го пазиш. Ако онзи направи някакво рязко движение или не се подчини, застреляй го. Ще можеш ли?

Тя кимна, но предложи:

— Защо първо не прокараме фиброоптичния кабел под вратата и да видим какво става вътре?

Рап поклати глава.

— Тя е права, Мич — съгласи се Коулман. — Няма да се забавим повече от пет минути.

— Нямам пет минути за губене и не искам да усложнявам нещата. Нахлуваме и свършваме за пет секунди, а не за пет минути. Стреляй по всеки, освен по момичето и високия тип.

— Дадено.

Рап продължи по коридора и зави надясно. Разположението на помещенията изникна в ума му по памет. Вътре имаше малка чакалня, а после врата водеше към кабинета на Абел. Когато наближи на пет крачки от вратата, той бръкна под якето и извади от колана деветмилиметровия глок. Оръжието беше доста дълго със завинтения на цевта заглушител. Рап се спря до вратата и погледна назад, за да види дали Коулман и Сара са зад него. Вдигна дясната си ръка, наведе се напред и хвана дръжката.

Времето сякаш спря за миг. Той затвори очи, приведе се още по-ниско, пое си дълбоко въздух и натисна дръжката. Влетя с лявото рамо напред, с насочен пистолет. Озова се в чакалнята, която беше широка приблизително три метра и дълга четири метра и половина. Вдясно имаше бюро, вляво — канапе, а по средата се намираше вратата към кабинета. Чу мъжки гласове оттатък. Тръгна из стаята и тогава долови думи на арабски. Забави крачка за секунда и се ослуша, за да определи къде се намират. Каза си, че няма време за губене. Едва ли бяха извадили оръжието си, а дори и да бяха, едва ли щяха да реагират толкова бързо.

Рап влетя в кабинета. Бързо провери отляво и веднага ръката с пистолета се плъзна хоризонтално надясно. Тримата стояха зад голямо бюро. Част от рафтовете с книги беше издърпана настрани и в стената се виждаше сив стоманен сейф. Тримата бяха с гръб към него и дори не се обърнаха назад.

— Хей, момчета — обади се Рап.

Всички се извъртяха изненадани, включително и момичето. Погледът му се спря за част от секундата на ръцете им. Мъжът отдясно държеше пистолет и той се прицели в него. Тъкмо понечи да го предупреди „Не си го и помисляй“ и онзи мръдна. Ръката беше отпусната, оръжието беше на нивото на бедрото му. Рап го гледаше в очите, но забеляза движението на пистолета. Натисна спусъка и го улучи право между очите. Главата на мъжа се удари в етажерката и той се свлече на пода.

Коулман вече беше влязъл в кабинета с готов за стрелба тейзър. Прицели се в останалия най-вдясно мъж и стреля. Устройството изстреля две тънки иглички и те се забиха в гърдите на мъжа. През жиците, свързващи устройството с игличките, премина ток от двайсет хиляди волта и разтресе нещастника. Той падна на колене с изкривено от болка лице. Коулман го почерпи с още една порция ток и онзи падна на мокета по очи, останал без сили. Рап и Коулман се прицелиха почти едновременно в Таиб, докато Сара затвори вратата към коридора.

— Не прави глупости — предупреди го Рап, но веднага се досети, че ще има проблем. Жената стоеше твърде близо до саудитеца. Лесно можеше да го застреля, но го искаше жив. Мъжът бързо издърпа жената пред себе си като щит. Сграбчи я за гърлото с едната ръка и с другата за косата.

— Свалете оръжието.

— Или какво? — попита Рап.

— Или ще й счупя врата.

Таиб усили натиска върху гърлото. Рап прецени шансовете си. Мъжът почти изцяло се беше прикрил зад жената. Той потърси светкавично покрай нея тялото на насилника и откри пролука. Насочи цевта шест сантиметра по-надолу и натисна спусъка.

Деветмилиметровият куршум удари Таиб в десния лакът и раздроби ставата. В резултат дясната му ръка моментално се отпусна, а лявата пусна жената. Инстинктивно понечи да хване със свободната си ръка полуоткъснатата предмишница на другата. В същото време жената се преви надве и вдиша дълбоко. Миг по-късно в гърдите на Таиб се забиха игличките и той беше разтърсен от мощен електрически шок.